Когато всички дяволски очи, превръщаха небето в звезден блус, и мрак гореше земните следи – аз носех в устните си твоя вкус…

Рисувах те по памет през ноември, рисувах те със въглен и мъгли… Целувах те безумен през ноември, целувах те през вятър и сълзи… Сбогувах се със тебе през ноември, сбогувах се след срещи и вълни… Сънувам те от болка през ноември… Сънувам те, прегръщам те… Прости!!!