Често си спомням как навремето много си падаха да ни разкриват общочовешки истини с помощта на пословици, басни и приказки. Особено популярна беше историята за Мечката и Дърваря, от която ставаше ясно как лошата рана все някога заздравява, но за лошата дума лекарства няма открити, няма открити…
Своя принос в проблематиката даваха и древните латини, откривайки, че думите завинаги отлитат. Някой припяваха победоносно по митинги, че думата дупки не прави, а съвременните класици на чиклита си умираха да откриват топлата вода за пореден път и да хабят хартията с псевдолитературните си напъни.
Все ми се струва, че лъчът на спора е насочен в самата нещастна думичка, в нейното мимолетно съдържание, а не в истинската цел – хората, които я тъпчат, мачкат и изобщо злоупотребяват всячески със свещеното й съществуване.
Погазването на словесните права отдавна се е настанило трайно в радио- и телевизионните медии, където почти всички публицистични предавания са във властта на безгръбначното клише и мрачното незнание, за да моделират такива думоизвращенци, спрямо които безсмъртната Елочка Шчукина изглежда като Миодраг Иванов пред конгрес на глухонеми.
Особено се нататарчва положението в развлекателните предавания или т. нар. “токшоута” – горките думички се използват там за безогледно манипулиране и всичко това в съчетаване на абсолютно размиване на отговорността между водещи, гости, сценаристи и редактори.
Най-тежката гавра, естествено, е и в най-гледаното “токшоу” на България, независимо по какви времена, под какво име и в коя телевизия се подвизава.
Всеядността и хамелеонщината на Слави Трифонов са всеизвестни, но понякога нещата наистина излизат извън всякакви граници.
Сигурен съм, че никога няма да бъдат забравени онези тъмни години, когато страната беше доведена до пълен обществен и финансов банкрут. Когато от сивата пяна на недоволствата, кое от кое по-мътни човекоподобия, започнаха да протягат ноктести лапи към недооглозганите останки от национална гордост, свобода и демокрация.
Тогава пред обезверената нация се изправи услужливото “токшоу”, което с отчаяна злоба и постоянство преобърна целия дневен ред на обществото, като самият “най-велик” водещ падна дотам, постоянно да се появява със зализано перчемче в нескопосаните си опити да пародира нещастника, озовал се случайно на държавното кормило.
А после, както повелява приказният жанр, много ли време минало – малко ли – “телевизионният корифей” пак забълва крокодили и лешояди, само че този път жертва на гротескните вакханалии бяха довчерашните спонсори, благодетели и господари на “единственото по рода си” шоу. А те от своя страна, не се посвениха да изметат най-позорно цялата тази какофония от сладката ясла на държавната телевизия.
И тъкмо да си отдъхнем, когато (според финансово заинтересованите доброжелатели) “токшоуто”, подобно на Феникс, изгоря, за да засвети отново, този път в първата частна българска телевизия (с чуждестранни собственици).
Безподобният Гръмовержец дори не изчака да се намести удобно в новата си кожа и тутакси започна с божествената си неумолимост да хвърля, където му падне, нажежени гръмотевици от висотата на ефирния Олимп.
Явно “Папата на шоубизнеса” даваше заявка, че отсега само той ще кара влака.
И това му изигра лоша шега, ама много лоша…
По времето когато настоящият главен секретар на МВР, бъдещ софийски кмет и още по-бъдеш премиер, започваше кариерата си на телевизионен пълнеж, Слави и сие, стреснати, че някой може да ги измести в генералското сърце, сътвориха апокалиптична песен, като в края на всеки куплет “извънземният шоумен” припяваше с отмъстително блещукащи очилца “Идва тоя, дето ще изхвърли боклука!”.
Но тъй като земята е тясна за двама мисловни гиганти и Вселената може да има само един Властелин, след победата в депутатските избори, Бойко Борисов заби такъв пожарникарски шут на довчерашния си хвалител, че само заради него трябваше да присъдят шампионска титла на Бистришките тигри за вечни времена.
И за секунди “единственото място на истината” замете под кревата избълваните тонове дитирамби и оди, обърна се наопаки и заврещя истерично срещу бившия си кумир.
Не може да отречем явлението “Шоуто на Слави”. Чудно е обаче, дали водещият и събраните край него хора, наричани “екип”, вярват че има поне една искрица истина в постоянно демонстрираните от тях принципност, честност и патриотизъм.
А може би самият Трифонов не съзнава, доколко е публичен човек и в каква степен може да влияе на своите зрители.
В противен случай, би следвало да излезе и да се извини пред всички! Поне веднъж!
За безогледната подкрепа на Иван Костов, когото след това превърна в посмешище!
За лицемерната критика към Симеон Сакскобурготски и премълчаването на жизненоважни проблеми по времето на Тройната коалиция!
За Бойко Борисов!
Но трябва и ние, вместо да се опиваме от блестящи пустословия, да търсим, да изискваме отговорност, за да не се получи за кой ли път старата песен на нов глас, като този път в ролята на поредния натрапен месия, впоследствие сринат със земята, да бъде номенклатурната снаха Меглена Кунева.
В противен случай се връщаме пак в поза партер, а всичко остава, както пее неповторимата Далида, просто “Думи и пак думи, които хвърляш по вятъра”…
