1. Как да се скрием от Твореца?
“Мъж е, който върже гащи и поет, кой знай да дращи”… Май всички знаем кой е казал това, нали?
Ако има вероятност да се поспори, по-скоро това ще е за първата част. Втората, за съжаление си е вярна май през всички времена. Има таквиз едни “Творци”, дето да им се зачудиш защо се събуждат сутрин… И защо изобщо грабват клавиатурката и щракат ли, щракат. Пълнят ефира със словесен талаш, затлачват и без това изтормозеното съзнание на човечеството наше. И защо става това? Абе, не защо, а кой? Май това е правилният въпрос? Защо този човек го допускат до публична изява в сайтове, блогове и т.н. Ама четели го хората! Ама как няма да го четат, като постоянно им го навирате в очите, ушите, в… да не казвам къде. Зомбиране някакво, с псевдолитература. Представете си човек, който пише по пет разказа и десет стихотворения на ден? Възможно ли е това? Литературното произведение е сериозен труд! И то голям! Не е просто отговор на напъни! (отговорът на напъни си има друго име), или моментно състояние.
Наистина се учудвам на смелостта на такива хора да излязат пред публиката, че и в гърдите да се бият: Вижте ме, значи – живият гений, слязъл от литературния Олимп!
Казвам си: Стига! Няма повече да ги чета, тези пукачи на мозъчни циреи! Препоръчвам ви го и на вас. Върху много малко неща можем да повлияем в живота си. Нека не позволяваме да убиват вкуса ни към красивото.
От днес обявявам бойкот на всички графомани, еротомани, медиуми неразбрани… И вся остальная сволоч!
2. Как да се защитим от Твореца?
Мисля си, че за да се борим успешно с обществените пороци, трябва:
І. Да създадем среда на нетърпимост;
ІІ. По всякакъв начин да популяризираме вредата от тях.
Затова днес Ви предлагам, като част от “Антиграфоманската програма” следните предупредителни надписи, които би трябвало да присъстват на всички произведения на Твореца.
Специфични предупредителни надписи за хартиените или интернетните
„шедьовъри” на Твореца
1. Четенето може да убие.
2. Четенето по време на бременност уврежда плода.
3. Пазете децата: не ги карайте да четат вашия текст!
4. Писането уврежда здравето на тези около вас.
5. Читателите умират по-млади.
6. Не четете, ако искате да сте здрави!
7. Четенето причинява рак.
8. Четенето води до смъртоносни заболявания.
9. Четенето води до импотентност
10. Четенето причинява сърдечни заболявания
3. Дали Творецът пише така, както прави любов?
Оня ден в мен се промъкна това въпросче…
Дали неземният, величав, красотен и гениален Творец прави любов като нормалните хора? Ако приемем, че процесът на писане при Твореца не е като при всички останали, то следователно и любовната игра е нещо коренно различно.
Не е просто животинско възкачване, придружено от мирис на пот и ръмжене на крастав койот, а е осъществяване на връзка с бога, докосване до непреходните, вечните неща… Вихрене из облаци с извънземна енергия, от която черпи сили, които после превъплътява в думи и образи. И всичко това тече на мощни талази, тече непрестанно и напоително към нашите орехообразни мозъчета.
Ама ще кажете – Творецът пише по десетина разказчета на ден! По колко ли пъти тогава се “Любува” на своето гадже? Защо пък само едно? Ако Творецът има творчески заряд за стотина, естествено, че и половата му мощ ще е огромна. Може ли да се задоволи той само с една? Сигурно има дузини, тръпнещи от очакване девици…
Ама тук се обажда един изтерзан дамски гласец и ми казва, че всъщност Твореца много не го бивало по тънката част… Остави това, че на вид и аромат прилича на примат, но и там долу… онова, дето трябва да радва жените, вместо да стърчи силно и гордо, май преобладавала рудиментарна уродливост…
Ехх, и аз си блъскам главата, а отговорът на въпроса ми бил толкова лесен.
Творецът пише, вместо да прави любов!
Стана ми някак тъжно за него… дори издайническа влага се появи по левия ми клепач.
П.с. има и друг вариант – Пишейки, Творецът прави любов с всички свои читатели!
4. Как Творецът дава автографи?
Скоро едни приятел ми каза, че на Твореца му имало нещо… В смисъл, че дюшемето му скърца. Много се натъжих, че мислят Осветения свише за ненормален.
Какво общество е това, дето се подиграва на своите таланти? Накъде отиваме, щом оприличаваме прекомерния талант с лудост? Та по тоя повод ми се иска да ви разкажа как Творецът дава автографи. Или по-точно – какви са по съдържание те.
Предварително правя уговорката, че не съм на нивото му и не мога да разбера някои неща, но това нищо не значи. Ако и Вие не ги разберете… Ами, просто приемете, че не сте дорасли.
И така: Едно българско читалище. Хората настръхнали – кой от студ, кой от словата гениални. Една закръглена дама чете Творбите и редува чаша и носна кърпа – подсмърчане и преглъщане. Не се разбира изобщо какво говори. Ама то и няма смисъл да се разбира, важното е в началото и края да се чува ясно Неговото име. То предизвиква такива овации, пред които Конгресите на БКП и КПСС биха свели от срам глави.
Истинската истерия настава, когато на сцената излиза самият Той! Поовехтели девици му подхвърлят напоени със сълзи бели кюлотки, една дискретно му показва спестовната си книжка, а той невъзмутим, нахлузил своята размъкната синьо-бяла памучна блузка, едвам хвърля по някое оченце на простосмъртните.
Както и да е, постепенно страстите се успокояват, литературното събитие върви към своя край и лека-полека всеки започва да излиза от транса, предизвикан от досега с Твореца, когато водещата обявява, че Той се е смилил над всички и великодушно е решил да раздава автографи…
Е, това вече наистина трябва да се види. Не може да се опише с думи възторга от доближаването на Осветения свише, от възможността да срещнеш погледа му, да чуеш фъфлене и по лицето ти да се стекат пръски от оралните му сокове… Красота и изящество.
Ето една дама почти припада и забелила очи от екстаз крещи: Заради теб баща ми ще ме изгони от къщи! Започна ли да чета твоите книги и забравям за всичко! Почна ли да готвя – манджите загарят, почна ли да пера – дрехите изгниват в пералнята…
Творецът примижва снизходително и някак, като на шега драсва следните семплогениални думици: “Спокойно ме чети! Там, отдето идват тези огнени слова, има още много! Пази дрехите и манджите! Аз няма да ти избягам! ”
Читалищният прислужник едвам успява да измъкне припадналите телеса, когато нова почитателка разбутва грубо всички и започва своята изповед:
– Преди да прочета това, аз мислех, че съм сама на тоя свят! Ти ми върна вярата в любовта! Ти за мен си мъж и брат! Ще се омъжиш ли за мен?
Творецът се подсмихва леко, намигва на другите, тайно кипящи от ревност лелки и ръката му написва с лекота: “Каквото и да правиш, не искай от живота да сбъдне твоите мечти! Защото всяка една осъществена мечта, всъщност е едно разочарование!”
Да си ни жив и здрав Творецо! Не бих бил дори си позволил да си представя, какво ще е животът ни без теб!
5. Последно сбогом на Твореца!
Еее, не де! Сега някои ще изтръпнат, а други ще се мятат от кеф, но ще ги разочаровам – Той си е жив, стои денонощно над клавиатурата и бълва, бълва, бълва…
Жив, но не здрав! Да, точно така, преди време някой ми загатна, но сега наистина получих достоверно инфо, че Творецът страда от психическо заболяване. Кофти, а аз така се бях форсирал да водя разни пунически войни, пък то какво се оказа.
Болестта му била специфична и като терапия му изписали… писане! Както някои трябва да пият определен брой хапчета на ден, така и Той имал лимит от писания. После ги давал на доктора си, а между другото и ги пуска по сайтчетата. Мдаа, тъжно ми е, приятели, че така му се нахвърлих, че и цяла серия бях приготвил срещу него, но просто всичко се обезсмисли сега.
Заравям томахавката!
Съжалявам, приятелю! Ако съм те обидил – Прости ми, моля те!
Аз и в сайтовете разгледах, и там никой не те чете. Така си и стоят писанията без грам посещение. Просто се подлъгах по едно виртуално средище, което явно има уговорка с твоя терапевт.
Обещавам вече да влизам редовно и да ти пиша коментари! Много ми е интересно дали ще успееш да се излекуваш.
Какъв ли ще си, ако оздравееш?