Начало » * * *

* * *

Днес живота те отнася надалече,
и знам, че този път ще е завинаги,
но пак се взирам в калните бразди
по старите напукани стъкла,
и за последно искам да те зърна,
но виждам само непознати,
странни и противни хора,
безспирно да преживят и мълчат,
а когато най-накрая все пак те видях
в онова препълнено, вмирисано купе,
допряла нос до мътния прозорец,
ти също беше странна и противна,
и толкова не можех да повярвам,
че на лицето ти са същите очи,
които някога ми казваха: “Обичам те!”…

Теодор Иванов