Баща ми, лека му пръст, обичаше да разказва една история, за това как били с компания в заведение, и накрая, като поръчали сметката, най-отдолу пишело: „Едно малко за сервитьора, ако мине…“. Когато попитали: „Какво, аджеба, ще да е това?“, сервитьорът се ухилил и казал: „Еми, не мина…“.
Защо разказвам тези неща. Миналата седмица си харесах нож от един електронен магазин, попълних належно заявката, хората ми го изпратиха, но като поогледах, прецених, че реалността не съответства на моите очаквания, и реших да го върна. Проучих какъв е механизмът, и направих всичко, каквото се изисква от мен.
Някъде, в късния следобед на следващия ден, ми звъннаха, за да ме попитат, защо съм изпратил само стоковата разписка. Аз отначало помислих, че нещо се шегуват, но най-сериозно ми обясниха, че в пратката няма никакъв нож.
След като проведохме съвсем вежлив и нормален разговор, в който аз обясних, че пакетът беше затворен пред очите ми, хората казаха, че ще се свържат с куриерската фирма, ще проучат как стоят нещата и веднага ще ми се обадят, щом се сдобият с някаква информация по въпроса.
До края на деня се чухме още няколко пъти, за да ме уведомят за развитието на случая, и пак казвам, всичко беше вежливо, културно, без никакъв намек за конфликти или обвинения. Последното, което ми съобщиха, беше, че от куриерската фирма имат начин да проследят целия процес и са поели ангажимент да направят проверка по най-бързия начин.
Два дни по-късно ми се обадиха, за да ми съобщят, че ножът е намерен. По обяснение на куриера – „някак си изпаднал по пътя“. Явно транспортният пакет се е разлепил, стоката е изпаднала, а после пликът пак се е залепил от самосебе си, а може първо да е паднал, после да се е разлепил и т.н.
С две думи – не мина!
Но разказът ми е за това, че когато някой започне да обобщава, да говори за дебили и проценти, как днешните млади не стават за нищо, и че няма такава държава, някак си нещата няма да отговарят на истината, а точно обратното.
Има много умни и честни хора, които съвестно си изпълняват задълженията. Друг е въпросът, дали имаме очи и сърце, за да ги видим и оценим.
