Създадените след Освобождението сложни външни и вътрешни политически отношения, оказват своето влияние върху всички сфери на обществения живот.
Една от важните задачи в институционалното изграждане на току-що освободената ни държава е създаването на самостоятелна боеспособна армия, която да бъде гарант за извоювания с толкова много жертви национален суверенитет.
Паралелно с полагането на основите на военните части и съединения, се работи и по отпечатване на преводни и оригинални служебни и теоретични издания. През 1878 г. е издадена първата военна книга у нас „Извлечение из руския военен устав. Пособие за обучението новобранците в България”, през 1886 г. във Велико Търново е основан първият военен вестник „Народна защита”, а през 1888 е създадено първото военно списание „Военен журнал”. [1]
Българската библиография по военни науки възниква в отговор на желанието за кумулиране и регистриране на комплектуваната за научни и образователни цели отраслова литература. Първите библиографски опити са дело на неспециалисти. Те излизат под формата на периодично издавани печатни каталози и съдържат информация за фондовете на гарнизонните офицерски събрания, Военното министерство, Генералния щаб и Военноисторическия архив.
Зараждането и последвалото го, особено през Втората световна война, нарастване на потока от армейските списания и вестници, съдържащи публикации с научен и практически характер, художествени произведения с военна тематика и т.н., бележи началото на сериозен масив от библиографска информация по военни въпроси, която стартира своето начало под формата на многобройни „показалци”, представляващи текущо или аналитично разкриване на съдържанието на едно или повече военни периодични издания. [2]
Настоящето изследване има за цел да проследи хронологично и да анализира взаимовръзката на периодичните издания и ретроспективната библиография по военни науки за периода 1878 – 1944 г. в следните два аспекта:
- Аналитично разкриване на съдържанието на едно или повече периодични военни издания за определен период;
- Тематични списъци, поместени в конкретно издание с военно или невоенно съдържание.
В изследването няма да бъдат включвани текущи прегледи на български и чуждестранни издания [3], рубриките „Критика и библиография”, „Нови книги” и т.н., в които са представени списъци на новоизлязла литература, отзиви и рецензии, както и годишни указатели, помествани в последната книжка на периодичното издание.
Освен чисто информационните параметри на поместваните в периодичните издания списъци, някои от тях съдържат и текстова част, в която се правят анализи на вече съществуващи библиографски указатели и дори в известна степен може да се говори и за теоретична обосновка на нуждата от библиография по военни науки.
През 1900 г. в списание „Военен журнал” е поместена статията „Няколко думи по нашия военно-литературен имот” от Дабко Уста-Генчев. Авторът разглежда проблемите, които стоят пред развитието на наличните документални източници с военна тематика и представя своите доводи за ползата от изработването на библиография, която трябва да съдържа всички излезли досега книги. „С такава работа се завзема обикновено библиографът, който цени важността на книгописа и следи развитието на литературата” и „От пълния и грижливо изработен книгопис, може да се изрази пулсът на литературата и може да се види нейното развитие”, отбелязва той, а след това анализира издадения от редакцията на „Военни известия”: „Каталог на излезлите военни устави, положения, учебници, списания и др. до 1 януари 1900 г.” [4]. Отправени са редица критични бележки по недостатъчната пълнота на каталога и критериите за включените материали, както и за недостатъците на тяхното подреждане. Авторът дава заглавията на още 75 издания, които са издирени собственоръчно в различни български библиотеки, представя една подробно разработена класификационна схема в три отдела и множество подразделения и дава конкретни указания, ако „някой наш трудолюбив събрат се завземе с нареждането на един книгопис, като се ползува от материала в каталога и в настоящите бележки”. [5]
През 1901 г. като приложение на „Военен журнал” излиза един указател на статиите, излезли в списанието от неговото създаване до 1900 г. [6], в който са включени 983 статии и рецензии, и е направен авторски показалец, а през 1914 година, когато излизането на „Военен журнал” е подновено след прекъсването по време на войните, е публикуван и първият тематичен списък с ретроспективен характер, озаглавен „Книжнина по Балканската война”. В него са поместени 34 библиографски описания на немски и френски книги, излезли в периода 1912-1913 година. [7] По сведения на Христо Тренков, в Българския библиографски институт се съхранява картотека на съдържанието на списание „Военен журнал” за петдесет години (1888-1938), която съдържа над 2500 каталожни картички, подредени в систематичен ред. [8]
През 1926 г. във вестник ”Народна отбрана” е публикуван списък на публикациите на о.з. полковник Петър Дървингов и погледнато хронологично това е първият военен списък с биобиблиографичен характер. [9]
Също през 1926 г., излиза от печат „Български военен алманах”, днес библиографска рядкост. Уникално издание, съдържащо богата фактографска информация за висшите офицери в Българската армия, летопис на важните дати и събития, нормативни и служебни документи, видове ордени и медали, правила за формата и облеклото, за съдебната служба, за домакинството, за пощите, телеграфа и телефоните, за пенсиите и т.н. Съставител на алманаха е изтъкнатият военен историк Иван Стойчев и в него той помества първите си библиографски публикации с военна тематика.
Под заглавие „Наши и чужди военни вестници, списания, издателства и библиография” се пояснява, че
„Военната книжнина след голямата война доби едно изключително развитие, защото е нужно да се изяснят ред идеи, които се породиха в кипежа на тази война. В желание не само да дадем една представа за излизащите военни вестници и списания, помества се списък на нашите и чужди такива и издателствата. Упоменават се, до колкото бе възможно да се установи, също така адресите и абонаментната цена. В края се прибавя библиография на българските съчинения по нашите войни”.
Изложението следва този ред:
- Военен печат;
- Издателства и
- Библиография.
- Военен печат
а. В България
б. В странство
- Издателства
а. В България
– Арм. военноизд. фонд
– Военно книгоизд. Ангел Петров
б. В странство [10]
- Списък на издадените на български език научни трудове по войните 1885 г., 1912/1913 и 1915/1918 г.
В три части:
– По Сръбско-българската война в 1885 г.
– По Балканската и Съюзническата войни 1912/1913 г.
– По Общоевропейската война 1915/1918 г. [11]
В първата част, разглеждаща военния периодичен печат, са дадени заглавията на общо 173 български и чуждестранни вестници и списания, които са подредени според държавата в която излизат (Австрия, Англия, Белгия, Германия и др.)
Иван Стойчев е автор на още четири списъци на литература по въпросите на Сръбско-Българската, Балканската и Първата световна война. [12]
По случай десетгодишнината на списание „Нашата конница” редакторът на военните издания в България Иван Стойчев, изработва „Указател на трудовете, поместени в изданията на фонда „Нашата конница” от юли 1918 до декември 1928 г.”.
Обемната библиография от 1060 библиографски описания е със сложна структура, която има за цел да представи пред читателите „обработени материали за един отчет върху литературната дейност на нашето конно войнство за времето 1918-1928 г.”.
В началото е поместен „Предговор”, в който се изясняват информационно-търсещите възможности на указателя. Дадени са сведения за критериите при подбора на включените публикации, подреждането, степента на библиографска характеристика на материалите и видовете вътрешни и външни препратки, както и причините за взетите по време на работата конкретни методични решения.
Представени са също така и годишнините на списание „Нашата конница”:
І. – 1 юли 1918 – 30 юни 1919 г.
ІІ. – „ 1919 – „ 1920 г.
ІІІ. – „ 1920 – „ 1921 г.
ІV. – „ 1921 – „ 1922 г
V. – „ 1922 – „ 1923 г.
VІ. – „ 1923 – „ 1924 г.
VІІ. – „ 1924 – „ 1925 г.
VІІІ. – „ 1925 – „ 1926 г.
ІХ. – „ 1926 – „ 1927 г.
Х. – „ 1927 – „ 1928 г.
Структурата на указателя се състои от четири части:
І. Разпределение трудовете на отдели, по естество на разглежданите въпроси;
ІІ. Азбучник на авторите и преводачите;
ІІІ. Статистически сведения за поместените трудове, сътрудниците, редакционният комитет и пр.;
ІV. Диаграми.
Първата част представлява основния корпус от библиографски описания, подредени в следната, съобразена със спецификата на кавалерията, подробна класификационна схема от двадесет и шест отдела, означени с букви от българската азбука:
А. Организационни въпроси О. Отзиви за наши и чужди книги и пр.
Б. Стратегия П. Спорт
В. Тактика на конницата Р. Белетристика
Г. Конницата и другите родове войски С. Музика
Д. Обучение и възпитание Т. Поезия
Е. Спомени и приноси към историята на У. Ребуси
нашата конница Ф. Карикатури
Ж.. Биографически скици Х. Разни
З. Бойни дела на конни части Ц. Хроника
И. Епизоди и подвизи на единични хора и Ч. Хумор
малки части Ш. По фонда и музея „Нашата конница”
К. Коневъдство Щ. Разни списъци
Л. Ветеринарна служба Ю. Портрети на нашите командири
М. Кавалерийска енциклопедия
Н. Сведения за чуждите конници
Нуждата от по-голяма раздробеност в някой случаи е наложила обособяване на подотдели:
Например отдел Ю – ”Портрети на нашите командири,” е разделен на:
- „Генерали и началници на конни дивизии”
- „Командири на бригади” и
- „Командири на полкове”.
В указателя са включени не само статии от списание „Нашата конница”, а и книги, публикувани в поредицата, носеща същото име, и поради тази причина са взети следните методични решения:
- При статиите са дадени годишнината на списанието и номерът на поредната книжка;
Например: Абаджиев, Иван = Развитие на идеите за ролята, употребата и организацията на разузнавателните части = ІХ – 8.
- При книгите от библиотека „Нашата конница”, след заглавието е добавено означението „Б. Н. К. №…”.
Например: Манов, Евгени. = Картечниците в конницата = Б. Н. К. № 5.
В отделите подреждането е азбучно по редната дума. Използвана е инверсия, като при българските трудове е взета фамилията на авторите, а при чуждестранните – фамилията на преводача, а под нея в прави скоби е дадено името на автора.
Например: Йорданов, Бор. (пр.) = Кавалерия и танкове = VІІІ – 10.
[Блиех]
Номерацията на библиографските описания е поместена вляво от редната дума и е в отделна поредност за дадения отдел или подтодел.
Втората част включва два отдела:
Отдел А. „Списък на авторите и преводачите, кратки сведения за всеки, с точно обозначение трудовете им според отделите в част І” и
Отдел Б. „Списък на авторите и преводачите, с означение по колко оригинални и преводни трудове са участвали във всеки отдел на част І”.
Всъщност „Отдел А” представлява азбучен показалец на автори и преводачи, като чуждестранните автори са означени със звездичка „*” и са дадени съответните военни звания.
Информационният модел на този показалец е следният:
Атанасов, Мар. И – 3
кав. майор
Където буквата „И” посочва отдела от класификационната схема , т.е. „Епизоди и подвизи на единични хора и малки части”, три е поредният номер, според азбучното подреждане, а съкращението под името показва, че М. Атанасов е кавалерийски майор.
В „Отдел Б” отново в азбучен ред са подредени имената на авторите и преводачите, но срещу всяко от тях е дадено количеството на авторските и преводните публикации на съответното лице.
Информационният модел на този отдел е следният:
Абаджиев, Асп. – Д. 1/0, Е. 1/0 = 2/0 – 2.
След името на първо място е посочен отделът, в който се намира материалът, т. е. в конкретния случай: „Обучение и възпитание”, а после цифрата вляво от косата черта показва, че авторът има едно оригинално произведение в този отдел. Цифрата вдясно показва, че в същия отдел няма преводни публикации от същото лице. Така срещу всяко име се изброяват съответните цифри по азбучен ред на отделите и накрая се сумират, като общият брой е изобразен с удебелен шрифт.
Още в предговора Иван Стойчев отбелязва причините за изработването на разнообразния методичен апарат „Появяването на Указателя, като съвпада с изтичането на първата десетгодишнина на списанието ни, поради специалното назначение и задачи на същото, както и нуждата да се направят ред изводи за поука, наложиха да се разшири той с ІІІ и ІV отдели, дето помествам някои статистически и други сведения, както и диаграми”.
В трета част са поместени пет таблици:
- „Числото на трудовете, поместени в сп. „Нашата конница” и библиотеката от 1918 – 1929 г. вкл., разпределени според разглежданите въпроси и оригиналност”;
- „Числото на трудовете във всеки отдел на част І, разпределени според категорията на сътрудниците”;
- „Числото на поместените във всеки отдел статии, от колко сътрудници са написани, по колко статии средно се падат на сътрудник във всеки отдел”;
- „Число на сътрудниците по категории, колко статии са написали общо и по колко се пада средно на всеки един”;
- „Числото на сътрудниците, според количеството на поместените техни трудове”.
Многоаспектната информация ни представя една пълна библиометрична картина на десетгодишното съществуване на изданията на фонда „Нашата конница” и е ярко доказателство за библиографските знания и умения на Иван Стойчев.
В таблиците има и някои неточности. Например в таблица № 1 е означено, че броят на статиите в отдел „Ц. Хроника” е 69, а всъщност те са 64. Като общ брой на регистрираните в указателя публикации е посочено числото 1038, докато те всъщност са 1060. За наличието на тези и други разминавания, е направено следното уточнение „Точното несъвпадение на цифрите, при изчисленията и таблиците, не трябва да смущава. Това се дължи на самото естество на работата. Например има труд, работен от две лица, вписан и на двамата, а това увеличава броя на трудовете, без всъщност да е така. Съставителят, въз основа на припомвания и догадки е правил някои увеличения на цифрите в таблиците, когато трябваше да се означи числото на трудовете по разни категории сътрудници, но само там, дето не са обозначени изрично с имената си”.
Трета част завършва със „Сведения за дейността на Редакционния комитет”, където е отбелязано, че той слага начало на своята работа на 14 ноември 1919 г. и до края на 1928 г. са се провели 61 заседания. Изброени са имената на участниците в комитета през различните години, като са дадени данни дори и за броя заседания в които е участвал всеки от членовете на редакцията.
Четвърта част се състои от седем чернобели диаграми:
- „Общи приблизителни числа за литературните трудове в сп. и библ. „Нашата конница” за време 1918 – 1928 г. вкл.”;
- „Числото на страниците във всяка годишнина на сп. „Нашата конница” 1918 – 1928 г.”;
- „Число на страниците във всеки от издадените № № на библиотеката „Нашата конница” 1918 – 1929 г.”;
- „Число на излезлите книжки и свитъци от сп. „Нашата конница”, 1918 – 1928 г.”;
- „Размер на абонамента на сп. „Нашата конница”, 1918 – 1928 г.”;
- „Число на абонатите на сп. „Нашата конница”, 1918 – 1928 г.”;
- „Общо число на абонатите на сп. „Нашата конница” по полкове, жанд. конни групи и други части, 1918 – 1928 г.”[13]
Подобен качествен и количествен анализ, придружен със съответните графики, е публикуван от Иван Стойчев през 1937 г., във връзка с отбелязване на петгодишнината от създаването на списание „Съвременна пехота”. [14]
Следващата библиографска проява за разглеждания период е през 1930 г. и пак е дело на Иван Стойчев. В своята статия „За историята на нашите войни, във връзка с библиографията на тази от 1885 г.”, той изяснява значението на библиографията за развитието на военната наука и дава оценка на дейността на семейство Леблан, създали „Дружеството за история на голямата война” във Франция, към което функционира библиотека-военен музей с богат фонд от периодични издания. Разглежда се и списанието на дружеството, в което се публикува „изобилна библиография”. Описана е дейността на Военноисторическата комисия към Щаба на Армията и въпросите в нейната основна дейност по написване на военната история, както и проблемите свързани със съставянето на Българската военна библиография. Накрая е поместен кратък списък на чуждестранни и наши библиографски указатели, съдържащи информация за войната от 1885 г. На практика това е нашата първа публикация, в която се засягат фундаментални въпроси, свързани със значението и проблемите на българската военната библиография.[15]
През 1933 г. в списание „Военноисторически сборник”, Дабко Уста-Генчев публикува списък, съдържащ 110 публикации на спомени, речи и тържествени слова, свързани с историята на българското опълчение. Описанията са подредени азбучно по фамилното име на автора и включват заглавие на съставната част и след нея в скоби сведения за главната единица. Към някой публикации са приложени кратки отзиви, които са поместени под линия.[16]
Пак от същия автор е и поместеният във „Военноисторически сборник” списък по историята на Сръбско-Българската война. Включени са 225 книги и статии с исторически и публицистичен характер. Библиографското описание е направено по идентичен начин с предходния списък.[17]
През 1938 година като четвърта книжка на списание „Кавалерийска мисъл” е отпечатан сборник, посветен на генерал Иван Колев, който впоследствие излиза като самостоятелно издание. Съставителят Иван Стойчев пише „ В сборника, който съдържа толкова материали за биографията на ген. Колев, един пълен книгопис за него е тъкмо на мястото си. Той, обаче, трябва да обхване всички излезли вече книги, брошури и статии, както и готови ръкописи и документи, които пряко или косвено засягат личността на генерал Колев и делата на частите, които той е командувал в мирно и военно време”, след което изброява библиотеките и архивите, където е търсил публикации за генерала. В края на сборника е публикуван „Книгопис за генерал Иван Колев и за действията на конната дивизия в Добруджа през 1916 г.”, който съдържа 156 описания и се състои от две части:
- Трудове от известни автори и 2. Трудове от неизвестни автори или работени от служебни лица и учреждения.[18]
По същия начин, като поредна книжка на списание „Кавалерийска мисъл” от 1943 г., е издадена и монографията на Иван Стойчев „Казак алаят на Чайковски”. В края под заглавие „Книжнина и източници” е поместен списък на 155 български и чуждестранни книги, а също така и на много вестници и списания.[19]
Като признание за пионерската и много плодотворна работа в областта на българската библиография, на 31.05.1943 година полковник Иван Кръстев Стойчев е избран за действителен член на Българския библиографски институт.[20]
Направеният дотук преглед на ретроспективната библиография на военните периодични издания ни дава следните резултати: За периода 1878 – 1944 г., в България са отпечатани два самостоятелни библиографски указателя, отразяващи съдържанието на едно периодично издание за определен период. Списъците, поместени в периодични издания са общо единадесет, като два от тях са с биобиблиографичен характер, а девет са тематични. Налице са още два списъка, които се намират в книги, отпечатани като поредни книжки на военни списания.
Количествените измерения са крайно недостатъчни, за да можем да говорим за една концептуално изяснена и дългосрочно планирана библиографска дейност в областта на военната периодика, още повече, че почти петдесет процента от разгледаните публикации са дело на едно и също лице.
Всъщност, ако не се вземат в предвид десетината прикнижни библиографии, намиращи се в различни военноисторически трудове, става ясно, че направеният преглед на корелацията библиография и военни периодични издания представлява цялата препоръчителна ретроспективна библиография по военни въпроси за разглеждания период.
Предизвикателствата, пред които се изправя българското общество след Освобождението от турско робство, многобройните локални и международни сблъсъци, в които загива цветът на нацията, неизбежно дават своето отражение върху всички области от обществения и политически живот.
Неизбежно това дава своето негативно отражение върху развитието на българската библиография по военни науки. С нея се занимават предимно кадрови военни, без специална библиографска подготовка. Направените до 1944 г. няколко опита за цялостно съставяне на една „Обща военна библиография”, остават само като идеи, които бързо заглъхват в шума на ежедневната борба за оцеляване на нашата държава.
БЕЛЕЖКИ
[1] Карастоянова, Любимка. Печатни органи и издателска дейност в българската войска от Освобождението до Балканската война. // В о е н н о и с т. с б о р н и к, 1982, № 2, с. 198 – 210.
[2] Тренков, Христо. Военно дело. // Т р е н к о в, Христо. Специална библиография : Теория, организация, методика. – С., 1958, с. 179 – 182 ; Иванов, Теодор. Български военен книгопис 1955 – 1990 : Създаване и развитие на текущата библиогр. по военни науки. // Т р. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, 2009, № 1, Катедра „Библиотекознание и масови комуникации”, с. 119 – 168.
[3] До 1944 г. са правени многократни опити за текущо регистриране на българската и чуждестранна военна периодика: Уста-Генчев, Д. Български военен книгопис за 1900 г. // В о е н. ж у р н а л, 1901, № 9, с. 1153 – 1156 ; Стойнов, С. Български военен книгопис за 1901 г. София : Воен. журнал, 1902. 15 с. ; Преглед на военния печат. София : Арм. воен.-изд. фонд, 1927 – 1930 ; Указател на статиите в чуждестранния военен печат за… тримесечие. // П р е г л. чуждестр. воен. печат. 1930 – 1939 ; Орешков, Павел. Военен книгопис за 1941 г. : Год. изв. на библ. при М-вото на войната. София, 1943. – 80 с. ; Преглед на печата по въпроси за конницата. // К а в а л. м и с ъ л, 1936, № 4, с. 123 – 194 ; Указател на статиите, поместени в Сп. „Военен журнал” Год. ХLІІІ – 1936, Сп. „Военна библиотека” Год. ХVІ – 1936, Сп. „Подофицерски журнал” Год. ХІ – 1936, Сп. „Военно-исторически сборник” Год. Х – 1936, В. „Народна отбрана” Год. ХVІІІ – 1936. – София : Воен.-изд. Фонд, 1937. – 23 с. и др.
[4] Каталог на излезлите военни устави, положения, учебници, списания и др. до 1 януари 1900 г. – София : Военни известия, 1899. – 57 с.
Прил. на в. „Военни известия”, № 135, 31 дек. 1899.
[5] Уста-Генчев, Дабко. Няколко думи по нашия военно-литературен имот (Библиографически бележки). // В о е н е н ж у р н а л, 1900, № 4, с. 517 – 524.
[6] Военен журнал : Систем. указат. на статиите, поместени във Военния журнал. – София, Воен. журнал, 1901. 78 с.
[7] Книжнина на Балканската война. // В о е н. ж у р н а л, 1914, № 1, с. 98 – 100.
[8] Тренков, Христо. Цит. съч., с. 181.
[9] Г. Щ. полковник о. з. П. Дървингов. // Н а р. о т б р а н а, № 1263, 29 ян. 1926, с. 2 ; В разглеждания период има още една библиографска регистрация на литература за полковник Петър Дървингов: Хесапчиев, Х. Г. Петър Георгиев Дървингов. // Л е т о п и с на БАН, 15, 1931-32. С., 1934, с. 41 – 44.
[10] Стойчев, Иван. Военен печат. // Б ъ л г. в о е н. а л м а н а х 1926. – С. 1926, с. 665 – 686
[11] Стойчев, Иван. Списък на издадените на български език научни трудове по войните 1885 г., 1912/1913 и 1915/1918 г. // Б ъ л г. в о е н. а л м а н а х 1926. – С. 1926, с. 686 – 691.
[12] Стойчев, Иван. Военно-исторически книгопис : І. Сръбско-българската война – 1885 г.; ІІ. Балканската война 1912/13 г.; ІІІ. Световна война 1914/18 г. // В о е н.-и с т. с б о р н и к, 1927, № 1 – 2, с. 161 – 182 ; № 7 – 8, с. 189 – 243 ; Библиографски бележки по пробива на фронта в 1918 г. // П а к т а м, 1929, № 9 – 10, с. 104 – 108 ; Библиографски бележки по пробива на фронта в 1918 г. // П а к т а м, 1929, № 9 – 10, с. 104 – 108.
[13] Стойчев, Иван. Указател на трудовете, поместени в изданията на фонда „Нашата конница” от юли 1918 до декември 1928 г. / Състав. Иван Стойчев. София : Арм. воен.-изд. фонд, 1929. – 88 с. : с диагр. – (Библ. Нашата конница; 9).
[14] Стойчев, Иван. Какво ни е дала „Съвременна пехота” за пет години : Петгодишен указател на статиите в сп. „Съвременна пехота”. // С ъ в р. п е х о т а, 1937, № 30, с. 78 – 80.
[15] Стойчев, Иван. За историята на нашите войни, във връзка с библиографията на тази от 1885 г. // В о е н н о и с т. с б., 1930, № 1 – 2, с. 252 – 256.
[16]Уста-Генчев, Д. Книгопис за историята на Българското опълчение. // В о е н.- и с т. с б о р н и к, 1933, № 12, с. 102 – 114.
[17] Уста-Генчев, Д. Книгопис за историята на Сръбско-българската война в 1885 год. (Бълг. книги и статии). // В о е н.- и с т. с б о р н и к, 1935, № 23, с. 51 – 77.
[18] Стойчев, Иван. Книгопис за генерал Иван Колев и за действията на конната дивизия в Добруджа през 1916 г. / Състав. Иван Стойчев. // К а в а л е р. м и с ъ л, 1938, № 4, с. 311 – 344 ; Генерал Иван Колев : Сборник. С., 1938, с. 311 – 344.
[19] Стойчев, Иван. Казак алаят на Чайковски.(Ист. матер. и крит. бел.). // К а в а л е р. м и с ъ л, 1943, № 2-4, с. 283 – 292.
[20] ДДВА – В. Търново. Ф. 012, оп. 1, а. е. 180, л. 175.
