Начало » Сбогуване…

Сбогуване…

Отиваш си! И всички си отивате!

Едни по-рано, други – късно!

С ръкави сълзите изтривате

и пръстите неволно Ви прекръстват…

За нещо все Ви бях виновен,

за устните Ви – недостатъчно достоен!

Сарказъм съм изливал, най-отровен,

злорадствал съм, ръмжал съм, непристоен!

А другите, да видиш ти – били добри!

Чувствителни и бели, със души лъчисти,

Цветя поднасяли, редели стихове дори…

С такива – любовта покарвала и се разлиствала…

Сега примигвам аз, като след тежка дрямка,

 опитвам се да бъда мил и скромен,

а пътят бавно Ви превръща в сянка,

която няма да прерасне в спомен.

Отиваш си! И всички си отивате!

С походката на детронирани богини.

Пред хоризонта се обръщате, с очи застинали,

като звездици в чаша отлежало вино.

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!