Мразя Ви!
Ах, как само Ви мразя!
За всички надежди излъгани,
за глухите птици и повалени дървета!
А двойно повече Ви мразя
за лъжите, за тъпатата подлост
и бързите евтини истини!
А за любовта да Ви казвам ли?
Толкова силно Ви мразя,
че ако някой ден тази омраза
се превърне във злато –
на земята няма да има студ, глад,
и възпалени очи на бездомници.
А най-много от всичко Ви мразя,
задето чистите, светли лица
на стари светци и книжовници –
осквернихте, като ги сложихте
върху Вашите мазни банкноти.
Човек не е мразил човека така,
както мразя Ви аз!
И ако съм нещо пропуснал –
накрая, от мене помнете:
Мразя Ви! Мразя Ви! Мразя Ви!
ЗА ВСИЧКО ВИ МРАЗЯ!!!
