Реших – от днес започвам нов живот!
Последно утро давя в огън блуден,
а сладкият безсъниен хомот
ще си изчезне сам – от мислите прокуден.
Но щом животът ще е нов – и аз съм нов!
По дяволите всички стари сметки,
и страсти лепнещи, и скърцаща любов –
изяжте се от яд, като клюкарещи съседки!
А аз като зелен бракуван кораб
след дълги дни на суша и мечти,
дълбоко, бавно ще набирам скорост
към вечните замръзнали води.
И северният вятър, този стар приятел,
от палубата ще изравя люспи, перки, раковини.
Отново ще замирам във познатите обятия
на тихото небе и ледовете сини.
Ама нали животът щеше да е нов?
Защо тогава в бъдещето искаме да сме така,
тъй както бяхме във отминалото време?
А настоящето?!
Я виж, пак слънцето изгря…
