ПЕЕЩИ СТОМНИ
Спас Благоев Колевичин се роди на 15 юни 1911 година в Разлог в крайно бедно семейство. След като завърши прогимназия, дадоха го да чиракува при грънчаря Иван Бонков. Иван Бонков беше майстор в грънчарския занаят и Спас Колевичин за няколко години се научи да меси глината, да и дава форма, да пече съдовете и да ги украсява с цветя и пилета. Изпод ръцете на момчето излязоха много грънчарски съдове. Моми носеха неговите стомни по кладенците и чешмите, в негови гърнета къкреше на огнищата бедна чорбица, по полиците светеха писани паници.
Но старият грънчар Иван Бонков не беша само майстор на грънчарски изделия. Той беше един от основателите на БКП в Разлог. Наред със занаята той започва да оформя и духа у чирака. Постепенно Спас Колевичин се приобщи към прогресивните идеи на времето и не само оформяше и разкрасяваше стомни и паници, а започна да оформя и разкрасява и душата, и сърцето си. Ако имаше око, което да надникне вътре в чирака, то щеше да види там изписани хайдушки пищови, пеещи пилета и пушки, закачени с пиринско цвекье. Член на БКП от 1942 година, Колевичин отива запас в Битоля. Там продължава да дружи с активни комунисти и дейци от партизанското движение. Тежко е неговото житие-битие, защото сам трябва да се грижи за своето голямо и бедно семейство, но нали духът е млад, нали духът не унива, ще излезем лека-полека на спасителен бряг, дето всичко рисувано върху червената изпечена глина ще оживее.
Старият грънчар умира, но той затваря спокоен очи, защото е предал щафетата на своя занаят в сръчните ръце на Колевичин и защото е предал своите идеи в пламенното сърце на чирака. Силно семе в силна земя е посято и то ще даде плодовете си.
Още в първите дни след народната победа на Девети септември 1944 година Колевичин изоставя грънчарницата. И глина има, и боя за шарки има, но другаде тегли сърцето. Младият комунист постъпва на работа в МВР и не след много вече завежда участъка в град Банско. Две години, и зиме и лете, и денем и нощем, Спас Колевичин е неотклонно на своя пост. Много често в кристала на пиринския въздух се врязва барутен дим, стълкновенията между старо и ново са остри. Глината в грънчарницата беше податлива, мека, тя почти не се съпротивляваше под ръцете му. Тук, в Банско, материята е твърда, трошлива, допирът с нея е остър и винаги се получава барутна искра от тоя допир. Може би и от това чертите върху лицето на човека стават по-остри, врязват се по-дълбоко. Събитията със своя тънък резец рисуват биографията върху лицето на човека.
На 6 февруари 1946 година домакинът на гара Банско отива с приятели да гуляе в една банска кръчма. На съседни маси вечерят младежи. Домакинът, който си пийва порядъчно, взема и плисва вино върху младежите. Младите хора се възмущават от дебелашката шега на домакина. Стига се до остро пререкание. Младежите изхвърлят навъм домакина и компанията му, прочистват кръчмата и сядат отново край масите. Кръчмарят заключва вратата. Ония отвън са крайно възмутени и напират да влязат отново. Някаква жена минава наблизо и им казва да си вървят, защото ще дойде милиция. Домакинът веднага се заканва да изтрепи и властта, и милицията, изважда пистолет, блъска вратата на кръчмата, насреща му се изправя кръчмарят. Той стреля два пъти в него и го убива.
В тоя момент там се появява Спас Колевичин. Престъпникът хуква да бяга. Спас е по-пъргав, преследва го по петите и когато му извиква: “Стой, горе ръцете!”, онзи стреля и убива тичащия към него Колевичин.
Така загина Спас Колевичин, като остави вдовица с три невръстни деца; той ни остави още примера на своя всеотдаен живот и много шарени стомни, пръснати из Пиринския край. По тези стомни са изрисувани пиринско цвекье и пеещи пилета, а когато лятно време ги заслоним в сянка край тютюневите ниви, вятърът започва да свири в тях и ги превръща в пеещи стомни. Това са пеещите стомни на Колевичин.
Йордан Радичков
