Начало » Иван Кремов: Неизвестна песен за хан Аспарух

Иван Кремов: Неизвестна песен за хан Аспарух

image

Баща ми, да го прости бог, имаше голямо гърло. От него ми е наследството да пея. И много песни ми е предал – около четиристотин. Мерак му беше на човека, когато аз, още момче, пеех. Обикновено тате се запиваше веднъж около тежки празници, но пиеше с другарите си по един ден и две нощи. Мен ме водеше да изпея няколко песни в началото и заръчваше да отида не на следващото утро, а чак на другото, като се съмнело, за да си го заведа, ако се е напил върло.
И като отивах чак на следващото утро да си прибера татко, тези, с които се бе веселил един ден и две нощи, опъваха шии. Моето появяване означаваше, че е време да си ходят по домовете и всеки да си подхване работата.
Но не си тръгваха изведнъж, като по команда. Допиваха, каквото им бе останало, потягаха колани и пояси, излизаха пред кръчмата, залавяха се за рамо в плътен обръч и почваха хем да пеят, хем да играят. Това хоро беше само тяхно, никой от Жеравна не посмяваше да го играе, нито пък да пее песента, защото се смяташе срамно – нали песента я пееха върли ракиджии и винари. Щом изпееха тази юначна песен, разтуряха хорото и се разделяха. Аз повеждах татко към дома, а той все ми говореше с ръкомахания:
– Ти какво разбираш от тая песен бе, щурчо? Никой не я знае, само ние тука, у Жеравна. Запомни от мене, Ванчо, хан Аспарух е голяма работа – бащата на отечеството ни!
Да си кажа право, заради това върло пиене на татковите другари не обичах песента, с която тържествено се разделяха. Татко умря, но преди да склопи очи, като че ли забрави песента, защото компанията му се беше разтурила по-рано. Не чувствувах необходимост да си я припомням. Така минаваше времето. Но колкото отивах към възрастта на тате, у мен полека-лека почна да се прокрадва нейната мелодия.
Мелодията възстанових, но текста не помнех напълно. И при ходене в Жеравна навестявах стари песнопойки, запявах им мелодията, та дано се сетят за думите. Никоя старица не се сещаше за тая песен. И старци питах. Те също не помнеха песента за хан Аспарух.
Някому може да се стори странно, но това лято, като си ходих, обиколих много красиви местности, беше жега и реших да се окъпя в Котлешница. Нагазих в един голям вир. Ледена бе водата на Котлешница. И понеже беше студена водата, аз почнах да подскачам така, както някога тате и другарите му, като си пееха на раздяла „химна”. Изведнъж в мен потекоха всички думи на песента за хан Аспарух.

Прах облаци се вдигнали,

Дан Боиле, Дан Боиле,

откъм Дунав към Балкана,

Дан Боиле, Дан Боиле.

Сред облаци хан Аспарух,

Дан Боиле, Дан Боиле.

Кон изправи, с рог изсвири,

Дан Боиле, Дан Боил.

Рог му свири и говори,

Дан Боиле, Дан Боиле:

Тук ще правим България,

Дан Боиле, Дан Боиле…

Песента е изградена от два тона, кварта, автентична. Възможно е някъде да си спомнят подобна мелодия, като прочетат текста от страниците на вестника. Или пък текстът ще е променен. Тази песен надали е пята в много стари времена, но ми се струва, че поне от времето на нашия праотец Аспарух е останала призивността й, а през вековете всеки си я е нагласял тъй, както нему е прилягало. Важното е, че от стари времена обикновените хора са чувствували нужда, когато се веселят и се чувствуват най-българи, да подхващат тая песен…

ИВАН КРЕМОВ

Народен певец

Записа

СЛАВЕ МАКЕДОНСКИ

Вестник „Народна култура”, № 50, 14 дек. 1979, с. 9.

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!