Ровя се аз на общо основание из Мрежата и ей така, като някак си изведнъж, пред очите ми изпълзя едно сайтче.  И не само сайтче, ами „Сайт за ВЕЛИКИЯ Валери Петров“.
Дотук добре, реших и аз да се поразровя и да науча нещо ново за автора на „Пет приказки“, за вписания през 1988 г. в почетния списък на Международния съвет за детската книга, за избрания през 2003 г. за Академик и награден през 2007 г.  с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет от Сергей Станишев.
Разгледах, но не открих много неща…  И затова сега, осъзнавайки своята нищожност, ще си позволя да представя едно не много известно негово стихотворение, публикувано във вестник „Работническо дело“ от 09.03.1953 г.

По великия път

Вървяхме в редици безкрайни,

различни по говор и цвет,

а той ни предвождаше, той ни

зовеше: – Напред и напред!

Вървяхме! Той път ни намери.

Избегна опасни места.

И ето ги чудните двери,

където звъни радостта!

И чак подир толкоз години

в миг всеки се сепна, видял,

че тоз, който вярно води ни,

бил вече съвсем побелял.

Но верен на своето дело

дори и в последния час,

той сбра всички сили и смело

избърза далече пред нас,

достигна вратата грамадна

и цял от лъчите огрят,

разтвори я с трясък… и падна

пред прага на бъдния свят!

Ръцете му вече са ледни,

устата му мъдра мълчи,

не ще ни, не ще ни погледне

с човечните свои очи!

Спи той в саркофага железен,

обгърнат от флага ни скъп…

Но ний в Радостта ще навлезем,

макар просълзени от скръб!

Пред портата вече разкрита

синеят безоблачни дни

и песен щастлива се сплита

със чуден порой светлини,

и своите сълзи ний бършем,

и пак знамената плющят…

– Напред и напред! Да завършим

Великия Сталински път!

Вместо коментар, ще завърша с една мисъл на Иван Пейчев:

Поезията, това е най-страшното нещо. Че тя се превръща в документ, а много често и в обвинителен акт. Не можеш да кажеш, ама това съм го писал просто при такива обстоятелства или за себе си съм го писал. Всяко оправдание при тия случаи с обстоятелства, с каквото и да е било има само едно определение – страх!