Час зачатья я помню неточно, –
Значит, память моя однобока,
Но зачат я был ночью, порочно,
И явился на свет не до срока.
Владимир Высоцкий
Въпреки че съм роден в началото на есента, най-ранният ми житейски спомен е за котленската зима. Аз съм полулегнал в дървена шейна, навлечен с три ката дрехи и завит с две одеяла, а един братовчед ме тегли в неизвестна посока, докато хрущенето на гумените му ботуши влиза в подозрителен синхрон с опитите да близна някоя от бодливите снежинки, които не просто се сипят, а безумно извират от всички посоки, без да обръщат внимание на божи и физични закони.
Зловещи приключения имахме със студа и сигурно биха се изпълнили много страници със спомени, как в мрачните утрини тропам с вкочанени стъпала по тясната пъртина към началното училище в Котел. Или как другарката (по-късно госпожата) ми се кара, защото замръзналите ръце не се подчиняват и постоянно изтървам тебешира, докато стоя пред дъската в първия час.
Страшно нещо е студът! Страшно и сякаш безкрайно, защото властва над цялата природа в продължение на шест-седем месеца, и покрай непосилните опити да се докопаш до мигновена топлинка, там нещо учиш, работиш, посещаваш кръчми и дискотеки, колиш прасе, вариш ракия, изпровождаш близки в последния път…
Случвало ли се е да Ви замръзне лимонадата, докато гледате филм в градското кино? А да Ви боли от студ?
Виж от пролет, лято и горещини нямам дори смътни възпоминания. Като че животът преминаваше от една ледена приказка – в друга, под акомпанимента на звън от счупени висулки.
Появил съм се на бял свят на 21.09.1978 г. в котленското родилно отделение, две седмици по-рано от очакваното.
Тогава градчето беше в разцвета си, и покрай мен беше пълно с роднини, съседи, учители и приятели, а аз ги наблюдавах внимателно и се опитвах да приличам на всекиго по нещо.
Големи усилия влагах в борба с наследствената бронхиална астма, която постоянно се съюзяваше със студа и ме атакуваше с целия арсенал от белодробни болести, като се случваше с месеци да пребивавам в детските отделения на котленската и сливенската болници.
Беше много трудно да озаптявам свръхенергичната си натура, която напъваше да беснее, тича, скача, и да гони топката по двора, но всяко подобно избухване завършваше на кушетката в Бърза помощ, а след него закономерно следваха коя от коя по-безумни лечебни процедури.
Затова се наложи да пренастроя цялата система и намерих естествен отдушник в четенето.
Всъщност студът и астмата определиха посоката на целия ми живот.
Началното си образование започнах през 1985 г. в НУ „Софроний Врачански“ – Котел, като през трите години ми преподаваха моите учителки Радка Вълчева и Стоянка Канева.
През 1988 г. преминах в четвърти клас и започнах да уча в ЕСПУ „Г. С. Раковски“- Котел, класен ръководител ми беше Иванка Колева, а през 1993 година преминах в гимназиалния курс на същото училище, което вече се казваше „СООУ Г. С. Раковски“, с класен ръководител Ирина Гривова.
След завършване на средното си образование през 1996 година, кандидатствах във Великотърновския университет, но не успях да събера нужния бал (тогава действаше разделението на донаборници и отслужили) и не бях приет за студент.
През септември същата година започнах работа като нередовен учител в Основно училище „Д-р Петър Берон“ – с. Филаретово, Община Котел.
И до ден днешен потръпвам при спомена за този период. Впоследствие към обичайната зима, историята прибави прилагателното „Виденова“. Студът сякаш реши да надмине себе си, всяка сутрин ставах в 5.50 ч., стигах посинял до автогарата, натоварвах се на „даскалския“ автобус, в който беше по-студено, отколкото навън, но като по чудо, всеки път някак успявахме да се доберем до училището.
Приключването на учебната година съвпадна с влизането в родната казарма. На 02.07.1997 г. започнах наборната си служба в поделение 36250 – Добрич, където се намираше т. нар. „Учебен център“, в който се получаваше първоначална военна подготовка и се полагаше военна клетва.
Моите набори си въобразяваха всякакви притеснения и страхове, а аз надменно се радвах, защото всичко ще се случва през лятото, без намесата на моя стар ледовит приятел и спътник през целия досегашен живот, но се оказа, че леко съм прибързал със заключенията.
Всъщност в редовете на българската армия за пръв път се сблъсках с онзи студ, за който разказват в стихове и песни. Дори и световното познание от книгите не ми помагаше за разрешаване на поредната дилема, след сблъсъка с най-долните проявления на човешката природа.
В цялата начална олелия някак забравих за бронхиалната астма, но тя явно имаше други планове и на десетия ден от началото на армейския живот, рязко напомни за себе си. Така започна моята одисея по военните болници.
Като за начало изкарах две седмици във Военноморската болница във Варна, после получих отпуск по болест, а след това бях преместен вече в поделение 28990 – Нова Загора. Оттам, съответно ме изпратиха и лежах два пъти във Военна болница – Сливен, и накрая ме изстреляха във Военномедицинската академия в София, където на 30 януари 1998 г. бях уволнен от наборна военна служба по здравословни причини.
Второто ми кандидатстване премина успешно и бях приет на две места – в Пловдив и Велико Търново, но аз предпочетох да се запиша в старата столица, и така, през септември 1998 година, се озовах във Великотърновския университет в скромното битие на студент по „Библиотечно-информационни дейности“, задочно обучение.
През 1999 година се включих активно в политическия живот в община Котел, като участвах в местните избори, и бях избран за общински съветник в мандат 1999-2003 г. на Общински съвет – Котел, а в началото на 2001 година ме назначиха да пиша и редактирам общинския вестник „Котленски край“.
През юли 2003 година се дипломирах като бакалавър по „Библиотечно-информационни дейности“.
На 6 октомври същата година, се явих на конкурс и бях избран за редовен асистент по библиографознание към катедра „Библиотекознание, масови комуникации, чужди езици“, която беше в състава на Филологически факултет на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“.
През 2005 година завърших магистърска степен по “Краезнание и културна политика” във Великотърновския университет.
След атестиране през 2007 г. ме повишиха в старши асистент, а през 2011 година – главен асистент по библиографознание. През годините на работа в университета съм изнасял лекции, водил семинарни упражнения и организирал държавна практика на студенти от специалностите „Библиотечно-информационни дейности“, „Книгоиздаване“ и „Връзки с обществеността“. Участвал съм в много национални и международни конференции, кръгли маси и семинари по въпросите на теория, история, организация и методика на библиографията. Съставител съм на научни сборници и библиографски указатели.
На първи септември 2015 г. прекратих трудовия си договор с Великотърновския университет и започнах да сътруднича на няколко интернет издания, но в несъгласие с редакторската политика, отношенията с тях се разпаднаха, и на първи септември 2016 г. бях назначен на длъжност библиограф в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.
През 2008 г. започнаха моите първи стъпки в литературата. Първоначално като нещо неосъзнато, което с течение на времето и написаните разкази, се оформи като идея за създаване на книга. Паралелно с това, участвах под различни форми в няколко литературни сайта и блогосферата.
През февруари 2013 г. във Варна с няколко съмишленици създадохме „Общество на младите писатели“, а през август излезе от печат сборникът с разкази „Заличаване“, в който се опитах да поместя много от безсмъртните котленски истории от най-ново време.
Само времето ще покаже, какво предстои. Дали ще има нови книги, или работата ще продължава основно в интернетното пространство.
Важно е, че вече е топло, а останалото… Както казва един любим литературен герой:
ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА…
