Краеведската дейност в България датира почти от 170 години. В началото неуморните краеведи са публикували резултатите от своите изследвания на страниците на различни периодични издания, но се е усещало отсъствието на едно национално списание, което да кумулира многоотрасловата краеведска информация на своите страници и да бъде средство за комуникация и методични насоки в краеведската дейност у нас.
През 1865 г. Георги Раковски създава първото българско краеведско списание “Българска старина”, което има за задача да представя резултатите от изследванията на българската култура, бит и т. н., но за жалост излиза само в една книжка.[1]
След Освобождението, краезнанието получава по-голяма изява на страниците на периодичните издания. Увеличаването на броя им, особено на вестниците, е конгруентно на потребността за представяне на родолюбците, занимаващи се с проучвания от локален характер – история, просвета, здравеопазване и др. на определено селище или район. Например “Родопски напредък” – Станимака. Краеведски изследвания се поместват и в централни научни издания, като “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” [2]
Едва през 1938 г. в София доц. Гунчо Гунчев реализира излизането на “първото научно краеведско списание “Архив за поселищни проучвания”, в което се поместват множество пътеписи на чужденци, спомени, архивни материали, поселищно-географски приноси и др. [3] Според замисъла на доц. Гунчев, списанието трябва да излиза в четири книжки годишно и да “има за задача географското, историческото и стопанското проучване на селищата във българските земи и съседните области”. [4]
Редакционната колегия е в следния състав: Гунчо Гунчев, Иван Дуйчев и Васил Миков.
Списанието има следните рубрики: “Статии”, “Вести”, “Книжовни оценки”, “Из турските архиви”, “Книги и карти получени в редакцията” и “ Малки приноси”. [5]
Поради смъртта на доц. Гунчев (1940 г.) и тежката обстановка в страната, списанието преустановява своето излизане, като от него са отпечатани само 8 книжки.
След 1944 г. краеведската литература, предимно историческа, се издава от Отечествения фронт, но нуждата от научно списание по краезнание става все по-належаща, и вследствие на това през 1983 г., известният български журналист, преводач и общественик Владимир Свинтила, на страниците на вестник “Отечествен фронт”, предлага на общественото внимание своята идея за създаване на едно периодично издание по краезнанието.
Той много ясно осъзнава многопосочността на краеведските изследвания, която поражда и трудностите относно ведомството, което трябва да се заеме с издаването на това списание.
“То не е само за Историческия, нито за Етнографския институт: Тук наистина влизат и исторически, и етнографски проблеми, но и на народопсихологията; тук има място и за обрисуването на характери и съдби – а това пък вече е работа по-скоро литературна. Пък влизат и проблеми по история на литературата ни, по история на периодичния печат, историята на изобразителното изкуство, на архитектурата. Краезанието събира народностната ни култура в едно цяло – представя я по неразчленим начин” казва Свинтила.
Той прави предложение, ако бъде създадено такова издание, то да не излиза в София, а в някой от университетските градове – Велико Търново, Пловдив или Благоевград, и смята, такова издание ще привлече интелигенцията от цялата страна, като освен изпълнението на научната задача, то ще допринесе и за “издигането на народностното културно самосъзнание на българина”. [6]
Идеята на Владимир Свинтила намира поддръжници.
В края на 1989 г., пак на страниците на вестник “Отечествен фронт” българските учени-географи Христо Маринов и Тодор Христов излагат своето виждане по този въпрос.
Те предлагат да се възстанови списание “Архив за поселищни проучвания” на доц. Гунчо Гунчев и изказват съжаление, че краезнанието не е развито като “направление” в съвременната университетска наука, нито от географите, нито от историците. Според Хр. Маринов и Т. Христов, именно географската наука трябва да предизвика напредък в селищните проучвания, по примера на доц Гунчо Гунчев.
Ако бъде създадено едно краеведско издание, то освен изследване
на “отделни селища или отделни микрорайони, подрайони и райони”, ще трябва да разглежда и актуални въпроси на регионалното развитие. На страниците му ще трябва да се обсъжда перспективното развитие на България.
Поддържа се идеята на Свинтила, при създаване на краеведско списание, то да е “научен орган” на един от българските университети извън София, и се прави конкретно предложение, това да бъде Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Митодий”. [7]
В отговор на тази статия, в редакцията на вестник “Отечествен фронт” се получават мнения от доц. Васил Дойков, доц. Евлоги Данков, Христо Харитонов и ст. н. с. II ст. Марин Ковачев.
Позицията на Марин Ковачев е публикувана в началото на 1990 г.
В статията си той прави ретроспекция на краеведската дейност у нас, анализира съвременното и състояние и проблемите, които изпитват българските краеведи, и счита, че “Едно списание по въпросите на краезнанието би подпомогнало тези местни краеведи, като същевременно би станало и трибуна за обмяна на опит …”.
Марин Ковачев подкрепя идеята за това, че Велико Търново е подходящ град за “родно място” на едно такова издание, като изтъква факта, че на студентите от специалностите “Екскурзоводство” и “Библиотекознание и библиография” във Великотърновския университет, за пръв път у нас се чете лекционен курс по краезнание.
Според него, внимателно обмисляне заслужава това, какво да е името на списанието. Дали да бъде “Архив за поселищни проучвания” или да е със заглавие “Краезнание”, което е по-обхватно. Виждането на Марин Ковачев е, че предназначението му не трябва да е само за специалистите по география, а и за филолози, архивисти, музейни работници, социолози, библиографи и др. [8]
Паралелно с идеята за създаване на списание по краезнание, се дискутира и по въпроса за основаване на съюз на българските краеведи.
В своя публикация през март 1991 г., Христо Маринов пак развива тезата за нуждата от списание по краезнание, и че трябва да се възобнови издаването на списание “Архив за поселищни проучвания”, и също трябва да се свика учредителна конференция за организация на “Съюз по краезнание”. [9]
Вследствие на всичко казано и направено дотук, през 1991 г. във Великотърновския университет се възобновява издаването на списание “Архив за поселищни проучвания” и се създава “Съюз на краеведите в България”, с председател проф. Христо Маринов. [10]
Първите две книжки от списанието са отпечатани на 31 март 1992 г., а редакционната колегия, отговорна за тяхното излизане е в следния състав: доц. Марин Ковачев – главен редактор, проф. дфн Иван Радев, доц. д-р Панайот Дражев, доц. д-р Иван Стоянов, доц. д-р Велико Великов, доц. д-р Васил Дойков, ст. н. с. II ст. Радка Колева и н. с. Цветанка Панчева. [11]
Списането по външен вид е оформено като “Архива за поселищни проучвания”, издаван от доц. Гунчо Гунчев, като стремежът на визията е да съответства на едно научно издание.
На предната корица са разположени заглавието и илюстрация, изобразяваща българска местност или селище.
От 1991 г. до днен са поместени художествените творби на Дора Каменова, Веселин Стайков, Евгени Босяцки, Феликс Каниц, Евтим Томов и др.
ISSN на списанието е 0861-6507, който е поместен на задната корица.
“Архив за поселищни проучвания” започва да излиза в четири книжки годишно, като от списанието на доц. Гунчев са запазени рубриките “Статии”, “Малки приноси” и “Книжовни оценки”, и са обособени нови “Профили”, “Архивен преглед” и “Юбилеи”.
Информация за възобновяването на списанието, за неговото значение за краеведската дейност в България, за тематичното разнообразие на публикациите, и за състава на редакционната колегия, е представена на страниците на търновския местен печат.[12]
Същевременно, ръководството на Съюза на краеведите в България, започва да издава като свой печатен орган вестник “Любородие”, който излиза през периода 1992 – 1994 г. През 1994 г. е създадено списание “Краезнание”, също като издание на Съюза, от което излизат ограничен брой книжки. [13]
Ръководството на Съюза на краеведите явно не изпитва симпатия към изданието на Великотърновския университет
Още в първата книжка от списание “Краезнание”, която излиза през 1994 г., в рубриката “Рецензии, отзиви, книгопис” е поместена една статия от българския професор по география Игнат Пенков, излагаща неговото мнение за първите две книжки на списание “Архив за поселищни проучвания”, излезли през 1992 г.
Още в самото начало на статията си проличава известна тенденциозност с поясняването в редакционна бележа, че Игнат Пенков може да се счита за един от най-изтъкнатите краеведи, тъй като той като студент и асистент е бил сътрудник на доц. Гунчо Гунчев.
В хода на мислите си, Игнат Пенков констатира, че списание “Архив за поселищни проучвания” не е трябвало да се издава извън София, защото така се е откъснало от Софийския университет, Географския институт на БАН и географите от Висшия институт за световно стопанство.
Той смята още, че в редакционната колегия на списанието трябва да бъдат включени поне един или двама научни работници от горепосочените “Софийски институти”.
Пенков счита, че има наличие на голямо тематично разнообразие, като предимство имат археологията, историята, етнографията, а “селищата са само в заглавието”
Направеният анализ на статиите и техните автори е много критичен, ироничен, като на отделни места се отбелязват и някой положителни страни на публикациите.
От думите на Игнат Пенков остава впечатлението, че краезнанието е запазена територия само за специалистите по география.
С такова мнение завършва и статията, че “Търновския “Архив за поселищни проучвания”…” трябва “… да се ориентира към заглавието си…” и “да привлече нови сътрудници”. [14]
Въпреки всичко “Архив за поселищни проучвания” постепенно се налага като единственото научно списание по краезнание в България, което през 2006 г. ще “навърши” 15 години, като издание на Великотърновския университет.
За този период от списанието са излезли от печат 34 книжки в 21 книжни тела.
На страниците му са поместени над 320 разнообразни по съдържание публикации, доказващи интердисциплинарния характер на краеведската дейност.
Мнозинството от статиите са придружени от библиографско цитиране на професионално ниво, както и схеми, таблици, снимки и др., което изключително повишава научната им стойност.
Списание “Архив за поселищни проучвания” е извървяло дълъг и сложен път на развитие, и е завоювало достойно място в българското краезнание.
Подкрепата на Академичното ръководство на Великотърновския университет, авторитетната редакционна колегия и компетентните автори на публикациите, са факторите гарантиращи, че списанието ще продължава своя живот в полза на всички, които с любов изучават родния край.
БЕЛЕЖКИ
[1] Ковачев, Марин. Краезнание. – В. Търново, 2004, с. 28.
[2] Пак там, с. 51.
[3] Пак там, с. 60 ; Иванчев, Димитър и др. Краезнание и краеведска работа в библиотеките / Димитър Иванчев, Петър Чолов. – София, 1961, с. 28 ; Иванчев, Димитър и др. В помощ на краеведската работа в библиотеките / Димитър Иванчев, Славка Ломева, Марин Ковачев. – София, 1975, с. 12.
[4] Архив за поселищни проучвания, I, 1938, N 1.
[5] Пак там.
[6] Свинтила, Владимир. Архив за селищни проучвания. // Отеч. фронт, N 11703, 15 септ. 1983.
[7] Маринов, Христо и др. Трибуна за краеведските изследвания / Христо Маринов, Тодор Христов. // Отеч. фронт, N 13299, 10 ноем. 1989.
[8] Ковачев, Марин. Краеведско списание, а защо не ? // Отеч. фронт, N 13345, 12 ян. 1990.
[9] Маринов, Христо. За да опознаем родния край. // Черном. фар. (Бургас), N46, 14 март 1991 ; Змеев, Рачо. Българското краезнание. – С., 1993, с. 69.
[10] Ковачев, Марин. Велико Търново и българското краезнание. // Изв. РИМ Велико Търново, 20, 2005, с. 237 – 240.
[11] Архив за поселищни проучвания, I, 1991, N 1 ; N 2
[12] Спасова, Елка. Възстановено е списание “Архив за поселищни проучвания”. // Борба (В. Търново), N 41, 8 апр. 1992 ; Харитонов, Христо. Извървя съдбата на птицата Феникс научното списание по краезнание. // Синьо време (В. Търново), N 26, 4 – 10 юни 1992 ; Харитонов, Христо. Националното списание по краезнание навърши една година. // Синьо време (В. Търново), N 11, 18 – 24 март 1993.
[13] Панчева, Цветанка. Десет години Съюз на краеведите в България. // Архив за посел. проучвания [за 1999], VIII, 2003, N 1 – 2, с. 165 – 168.
[14] Пенков, Игнат. Архив за поселищни проучвания. // Краезнание, I, 1994, N 1, с. 48 – 52.
Статията представлява увод на аналитичен библиографски указател на списание “Архив за поселищни проучвания” (1991 – 2005) :
Списание “Архив за поселищни проучвания” (1991 – 2005) : Аналитичен библиографски указател