1. ДОКЛАД
За отправна точка на нашия разказ ще си представим, че Вие работите в някакво държавно учреждение. Дали е общинска администрация, областна управа, болница, агенцията по приходите, социални грижи, полиция, съд или университет, това няма никакво значение. Важното е организацията да се води държавна, с всички произтичащи от това последствия – редовна (малка) заплата, стаж, разните там отпуски, работни времена и т.н. Сещате се.
Едно от вечните неща във Вашата работа като висококвалифициран служител, това е безсмъртната бюрокрация. Но не онази, с която се сблъскват ежедневно простосмъртните, а тази, която вгорчава Вашия честен, отруден и изпълнен с напрежение делник в полза на общото благо.
Постоянно над Вас виси Дамоклиевият меч на някакви тайнствени, митични структури с прозаичното название „Инспекторат”, „Вътрешна сигурност”, „Вътрешен контрол”, „Управление на качеството” и т.н., и т.н…
Трябва да имате очи на всички възможни места и винаги (както се изразяват обикновено началниците) да си „слагаме по четири пръста тенекия на задника”…
Но най-страшната от всички страхотии това е седмичният, месечният, шестмесечният или годишният отчет, с който Вашият скромен, но трудолюбив колектив (екип) е длъжен да защитава своето място под слънцето.
Постоянно и навсякъде под най-различни форми стотици грешни души заседават, тичат с изцъклени очи из мраморните коридори, изчисляват, пишат всевъзможни отчети, доклади, обобщени справки и рекапитулации.
На даден етап от работата всеки научава, че няма значение какво и как си работил, а най-важната от всички важнотии е това, като как ще се представиш пред горното началство, какво ще пише там черно на бяло и дали изобщо ще ти излязат цифрите. Другото е вятър и мъгла.
И ето Вие, гордостта на таткова и майчина рода, току-що завършили висше, току-що спечелили конкурс и назначен на заветното кресло, млад и перспективен кадър, се появявате на хоризонта точно в момента, когато всички жизнени сили са впрегнати в изписването на поредните стотици листи.
Първоначално Ви стресират зачервените очи и зомбирани погледи на колегите, но впоследствие разбирате цялата сериозност на ситуацията, Вашата амбиция получава конска доза адреналин и докато се опитвате да сте навсякъде, да подпомогнете всички, изведнъж разбирате, че Вие вършите цялата работа, а останалите хитроумно наблюдават и потриват доволно ръце зад неукрепналите Ви, но пращящи от енергия и желание плещи. „Ако е кадърен – ще изплува, ако не е…”.
Но Вие ненапразно сте пили прясно краве мляко, лятоска при баба на село, и ненапразно сте изтъркали няколко чифта дънки по студентските зали. Запрятате смело ръкави, нагърбвате се с всички съществуващи речници, справочници, гмуркате се безстрашно в Интернет, съветвате се с врелите и кипели „стари кокали” и в един прекрасен ден, поне седмица преди крайния срок, по време на сутрешната оперативка, тупвате готовия вариант по масата, със скромна усмивка и лава в очите.
Всички охкат, ахкат, Шефа отваря специалния коняк, дето се пази само за най-тържествени случаи (Посещение на Министъра, или, дай Боже, Министър-председателя), провъзгласяват Ви за „детето-чудо”, „вундеркинд”, тюхкат се как, аджеба, са работили досега без Вас и с половин усмивка ви тупат радостно по гърба.
Докладът, естествено, е оценен най-високо от най-високото място и съвсем естествено, когато идва време за следващото такова съдбовно изпитание, повече никой не задава глупави въпроси, не провежда безкрайни ялови форуми, а чисто и просто Ви извикват и Ви възлагат, сътворяването на поредния административен шедьовър. Така както само Вие си можете!
Минават няколко години. Вие вече сте официално признат за „Специалист по докладите”, хората се съветват с Вас, канят ви да четете сказки по различни сбирки от типа на „Обмяна на опит”, „Кръгла маса”, „Семинар”, „Научно-практическа конференция” и т.н., и т.н. Вашата гениалност стига даже до Министерството, където в кулоарите често може да се дочуе: „Там не стават за нищо, добре че е той, да им пище бумажките”…
И като нормален завършек на това житие и страдание, една чудесна сутрин се поглеждате в огледалото и изведнъж осъзнавате, че сте единствен, неповторим и уникален, с републиканско значение и известност.
И още осъзнавате, че на работа, всъщност, не Ви ценят както трябва. Май всички само използват вашата енергия, вашите идеи и вашия опит, а насреща – само едни голи думи.
Замисляте се сериозно. Как може Аз, дето съм комай единствен на света, дето трябва да целуват земята, по която стъпвам, а какво става на практика…
Явно трябва освен признание, да има и келепирчец, аванта, или както казвва Шефа – гювеч. Значи, като начало, трябва да се извади писането на доклади от длъжностната характеристика, а после да си измисли и срещу какво да се върши. Какви времена са настанали – мама на татко без пари не дава, а аз…
Сега, да си прави човек устата за премии, бонуси и т. н. финансови екстри, си е чиста загуба на време. То за началниците няма, че за нашего брата – простия бачкер ли, но…
Като поразмислим, общо-взето се очертават два етапа на действие:
1. Когато се заемете с поредния доклад – започвате да разнасяте папки със загадъчен вид, заключвате се по цял ден в кабинета, гледате останалите, все едно са невидими и на всички опити за комуникация, отвръщате бавно и важно: „Пи-ша до-клад!”… Също така, може да изчезвате когато си искате, и за колкото си искате през работно време – „Извършвам справка в архива”, или „Тези некадърници, пак са объркали всичко!”, „Това трябва да се провери още веднъж!” , „Всичко на мене чака!” и т.н., и т. н… А през това време сте за риба, сменяте гуми на колата, изпращате детето на първия учебен ден, мачкате грозде, правите суджуци (според сезона).
2. Най-сладкият момент на работата е тогава, когато всичко е готово, безбройните страници са разпечатани в последен вариант и докладът трябва да се занесе на Шефа. Лично! Без там някакви секретарки, експерти и вся остальная сволоч да го омърсяват с незначителното си съществуване.
И ето, Шефа е радостен, благоразположен към Вас, заключва вратата, вади пак от специалния коняк, а вие с хрисим вид (няма нищо, нали това ми е работата) поставяте доклада на излъсканото бюро и… вземате и наковавате всичките си колеги, наред! Ама както си трябва, с най-релефни подробности от служебния и личния живот. Дълго и напоително, докато началството започне да мига на парцали и зяпне като риба!
Нали сте Специалистът по докладите!