С ДУША НА ПЕВЕЦ И НА ПОЕТ 

Често го питат: „Иване, хем песни пееш, хем стихотворения пишеш – ти народен певец ли си, поет ли си?”.
А Иван им отговаря: „Аз съм Иван. Иван Кремов съм. И най-важното – от Жеруна съм. Пък човек, щом е от Жеруна, той с душа на певец и на поет се ражда!”.
Иван Кремов е задъхан от вдъхновение – и когато макамлийски пее жеравненските песни, и когато трепетно възпява в стихове духа на незаменимата си Жеравна. Той е първият учител по народно пеене в Средното музикално училище „Филип Кутев” в Котел и първият народен певец, който издаде своя стихосбирка.

х х х

Извори бели, извори сини,
при изгрев слънце – светли, лъчисти.
В гора блестяхте, букова здрава,
наричахме ви букова слава.
Изкоренихме гора хайдушка,
дето е пяла юнашка пушка.
И залесихме борове стройни,
ала къде са птиците пойни?
Птичка на бора гнездо не свива –
тя си избира трънка бодлива.
Трева не никне, кълвач не чука,
водата вехне, тъжно бълбука.
Извори бели, извори сини,
при изгрев слънце спомени мили…

х х х

Колко са силни слабите,
когато плачат.
Колко са слаби силните,
когато обичат.
Слаб съм аз,
защото мога да обичам.

х х х

Не спирайте децата,
когато лудуват.
Децата в лудостта си
щастие намират.
И знайте, че с малко ум
лудост не става

Борислав ГЕРОНТИЕВ

в. Български писател, № 7, 10 юни 1997, с. 11.