Начало » Създаване и развитие на общинска библиотека “Петър Матеев” – Котел

Създаване и развитие на общинска библиотека “Петър Матеев” – Котел

Българските читалища, създадени през Възраждането, се превръщат в основна институция за натрупване, запазване и разпространение на знания и културни ценности. Чрез многобройните си прояви: публични сказки, театрални представления, организиране на училища и т.н. те непрекъснато повишават културното ниво на българите, създават условия за получаване на знания, възпитават в патриотизъм и поддържат борческия дух на жадуващия за свобода български народ.
Неделима част от читалищата са читалищните библиотеки. Тяхното уреждане и развитие има за цел да увеличава грамотността и да създава интерес към книгите и изобщо към печатните произведения, да подпомага читалищата в тяхната благородна дейност. Библиотеките са не само хранилища на български и чуждестранни книги, но се превръщат и в притегателен център за всички интересуващи се от новините на страниците на вестниците и списанията.
Жителите на една от люлките на Възраждането – Котел, и рождено място на идейния вдъхновител на читалищата – Георги С. Раковски, естествено не могат да стоят безучастни в развиващото се читалищно просветно движение в България и в началото на Януари 1870 г. в град Котел се учредява ”Българското читалище в Котел”, а на следващата година/1871/ се преименува на читалище ”Съгласие-напредък”, което име носи и до днес.
Важна роля в учредяването на читалището изиграват котленци живеещи в Цариград, както и главният учител Ст.Филипов .1 Същата година /1870/ се основава и читалище ”Съгласие” в село Тича.2
На учредителното събрание е приет Устав и Правилник на читалището и се избира читалищно ръководство /настоятелство/. Уставът се състои от три глави и един член, а правилникът има двадесет и три параграфа. В чл. 1 от Устава се формулират следните цели на читалището: ”Под названието Българско читалище се съставлява в Котел читалище, на което целта е: да се даде добро и ползователно употребление на свободното от работа време на населението, и да се спомогне за разпространението полезни познания и на вкусът за прочитание помежду им.”3
Първото читалищно ръководство е в следния състав: Председател – Иван Белинов; Подпредседател – Петър Иванов Сахатчиев; Писари – Иван Калчев и Васил хаджи Кънев; Касиер – Койно поп Великов. През 1871 г. председател е Драганчо Попов Йосифов, през 1872 г. председател е Стефан Томов, а през1875-76 г. председател е котленският учител Христо хаджи Матеев хаджи Бончев.4
Читалището се помещава от своето основаване до 1894г. в построено -то през 1840г. мъжко класно училище, наричано от котленци ”Долното Училище”, на втория етаж в бившата учителска стая.5  На входа на стаята, читалищните дейци сложили следния надпис: ”ЗЕМЕДЕЛИЕТО ОПИТОМЯВА ЗЕМЯТА, А НАУКАТА ДУШАТА”.6
Непосредствено след основаването на читалището, настоятелството започва да изгражда и читалищната библиотека.
Историята на читалището и библиотеката са неразривно свързани до 1998г., когато с решение на Общински съвет-Котел библиотеката получава статут на общинска и приема името на Петър Матеев.7
Членовете на читалището са били наясно, че постигането на целите, които си поставят и са залегнали в устава, могат да бъдат реализирани само чрез осигуряване на възможност на гражданите да четат книги, вестници и списания, освен сказките, изнесени от учителите.8
Революционната обстановка, динамиката на събитията и любознателността на котленци, налагат снабдяването на библиотеката с най-актуалната литература, а също и трябва да се следи за излизането на нови книги и периодични издания. С първите 15 лири, постъпили като членски внос от котленците, пребиваващи в Цариград, библиотеката извършва абонамент на български и чужди списания и вестници. Изработва се план за комплектуване на библиотечния фонд, с амбицията да се набавят всички излезли дотогава български книги без изключение.9
За обогатяване на фонда много граждани, както и котленци живеещи в други населени места, даряват книги. Д-р Васил Берон подарява 13 книги, Йордан Панайотов – 10 книги, Тодор Ганчев – 8 книги, други дарители – 9 книги.10 През 1871 г. анонимен дарител изпраща 171 книги на библиотеката.11
Котленският учител Гочо Кандиларов, един от основателите на читалището и бъдещ директор на Солунската девическа и мъжка гимназия, си спомня: ”Повечето от книгите на бившата училищна библиотека в долното училище, пренесени там от чорбаджийската колия, се занесоха в читалището. Броят на книгите през 1883г. бе достигнал 1883 названия, повечето на български, имаше и на гръцки,френски и руски език”.12
Дейността на библиотеката се урежда от Устава и Правилника на читалището. В Устава се казва, че: ”Читалището се управлява от едно настоятелство, състоящо се: от един председател, един подпредседател, двама писари и един касиер, които ще слугуват безплатно.”, а в чл.10 се определят правомощията, които имат различните длъжности, и се уточнява, че ”когато стане нужно определянето на особен книгохранител, възлага се длъжността му върху някого от писарите или касиера, според позволение на настоятелството”.13
Книгохранителят всъщност е библиотекар и както става ясно от Устава, задължително е член на читалищното настоятелство. Обикновено това е някой от котленските учители.14
В Правилника на читалището има шест параграфа отнасящи се за библиотеката и регламентиращи нейната дейност. Съгласно тях, в библиотеката трябва да има всякакви периодически списания и вестници, освен ”съблазнителните” и забранените от правителството. Един ”разпис” на книгите трябва винаги да е на разположение на посетителите. Всеки член или посетител може да ползва само книги или периодични издания, които са в наличност, а книги или листове се дават на този, който по-напред си е запазил правото да ги ползва, като никой няма право да си запази две книги или два листа. Трябва да се полагат грижи за съхраняването и опазването на книгите. Никой няма право да изнася библиотечни единици извън сградата на читалището и всяка книга, списание или вестник трябва задължително да носят печата на читалището. Правилникът предвижда и санкции за тези, които не го спазват.Параграф 23 постановява, че този, който наруши някоя от разпоредбите на правилника, подлежи на ”изобличение” от читалищното ръководство, а в отсъствие на ръководството – от някой от присъстващите читалищни членове. Ако ”изобличенията” не се вземат по внимание, то нарушителят се подлага на съд на първото Общо събрание, където се определя наказанието му.15
Уредбата на библиотеката е скромна. В стаята на читалището има няколко маси и един шкаф, в който се съхранява библиотечният фонд. Има и изработен един опис на книгите, който се представя за ползване на посетителите.16
Богатството на библиотечния фонд, дава възможност на читалището да осъществява своята културно-просветна, стопанска и общественополезна дейност.
Библиотеката набавя литература, даваща познания на котленци по различни практически въпроси и чрез публичните сказки прави тези знания достъпни за всички.
В областта на селското стопанство се набавят следните книги: ”Учебник за земеделието” от Ц. Гинчев, излязла през 1871 г.; ”Селскостопанска неорганическа и органическа химия” от Д. Енчев, излязла през 1871г.;”Журнал за наука, занятия и търговия”, редактиран от д-р Иван Богоров и излязла през 1862 г. 17
Библиотеката притежава и първата българска книга по селско стопанство, написана от Никола Икономов Жеравненеца.18 Книгата е издадена през 1853 г. в Белград и носи името ”Земеделието”. В 122 страници са дадени сведения за земеделски дейности, придружени с илюстрации.19
Освен книги и периодични издания, библиотеката притежава и карти, картини и учебни помагала.
Следващо процесите в обществото, изживяващо кризи, преодоляващо проблеми, читалището извършва своята дейност.
На 15.08.1894г. в къщата на Христо Станев избухва пожар, който бързо обхваща целия град. Построеният от дървени къщи Котел изгаря напълно. Оцелява само квартал ”Галата”.20
Огнената стихия унищожава всички книги, списания и т.н. библиотечни материали, събирани с любов, усърдие и лишения цели 24 години.
Читалищното ръководство не губи време и осъзнавайки важността на библиотеката, започва да събира средства, чрез които се открива библиотека с читалня в един дюкян в оцелелия квартал ”Галата”, а след това и в магазин на главната улица.21
На свое заседание от 10.12.1895г., настоятелството взема решение относно изтегляне на сума от вложения читалищен капитал в Котленската земеделска каса, като тези средства ще се употребят за закупуване на ”покъщнина” за читалнята, за шкафове и списания за библиотеката. Три канапета и един шкаф са предвидени за закупуване, със съответните за помещението размери. Финансовата оскъдица и традиционната котленска пестеливост се проявяват и в това решение – трябва да се направи проверка кой от котленските дърводелци ще вземе най-евтино за направата на мебелите и на него да бъде възложена поръчката. Също така се създава комисия в състав: Велико Попов, Ц. Ноков и Йордан Йорданов, които да ”отберат” за кои списания и вестници да се абонира читалището.22
На следващото заседание, състояло се на 17.12.1895 г., читалищното настоятелство взема решение да се изразходват 850 лв. За абонамент на български, руски, френски и сръбски списания и вестници. Стойността на абонамента на някои списания е следната: Мисъл – 10 лв.; Светлина – 15 лв.; Учител – 8 лв.; Ветеринарна сбирка – 6 лв.; Искра – 12 лв.; Русская лист – 44 лв./14 рубли/; Русское богатство – 12 рубли; Вопросы философии и психологии – 32 лв. и т.н.
Абонаментът на вестници е: Мир – 16 лв.; Прогрес – 16 лв.; Стара планина – 12 лв.; Знаме – 12 лв.; Свобода – 24 лв.; Социалист – 10 лв.; Народни права – 12 лв. И т.н.т.23
Заедно с възстановяването на Котел се строи и нова читалищна сграда с театрален салон и читалня. Средствата за строежа са дарени от родолюбиви граждани. Читалищното ръководство изпитва големи трудности, свързани със строежа на новата сграда, изплащат се високи лихви. Тези проблеми намират и негативно отражение върху библиотеката. Комплектуването на фонда е силно затруднено. Но будните котленци не я изоставят и в този труден момент. Котленецът Атанас Лъсков дарява цялата си лична библиотека, съдържаща съвременна литература.
В края на 1896 г. Котел вече има завършена нова сграда на читалището.24
От 04.02.1896 г. читалище ”Съгласие-напредък” има ново настоятелство. Председател е Христо Симеонов, а за библиотекар е избран Велико Попов.25
През 1898 г., влиза в сила и новият Устав и правилник на читалището.
В Устава и правилника в общи линии се съдържат същите положения и разпоредби както в първия Устав и правилник, но има и нови членове и параграфи.Чл.3,постановява, че за постигане на целите си, при читалището има библиотека, която е достъпна за всички граждани и приема всякакви български и някои по-важни чужди периодични издания съчинения; ”държат се сказки по разни научни и полезни въпроси”; и се обсъждат проблемите на Котел.
В забележка се съобщава, че сказки и разисквания, които са с политически или религиозна насоченост, не се допускат.
В специален член /чл.24/, вече е обособена длъжността на библиотекаря и неговите правомощия. Той отговаря за доброто нареждане на читалищните книги, да са подредени по отдели, да бъдат обработвани непосредствено след придобиването им, да подрежда периодичните издания, както и да обръща внимание на физическото състояние на книгите.
Член 26 урежда правомощията за закупуване на книги, периодични издания и други нужни за читалищната дейност предмети. Това може да стане с решение на обикновеното събрание на членовете на читалището, но ако не може да се проведе пълно събрание, а има нужда от покупки, се представя на настоятелството по свое усмотрение да набави всичко от което има нужда.
Новите параграфи в Правилника на читалището са следните:
Работното време на читалището е следното – от 1.03 зо 1.09 – читалището е отворено от 8 до 19 часа, а от 1.09 до 1.03 е с работно време от 8 до 17 часа. В параграф 10 вече е даден определен срок за домашно ползване на книги и периодични издания, който е 14 дена/две недели/ и право да се вземат книги за дома имат само читалищните членове. В забележка към този параграф се уточнява, че книги, списания и вестници, които са на масата, не могат да се изнасят извън читалището.
Председател на комисията по избор на новия Устав и Правилник е Иконом Ив. Николаев. Накрая на устава е отбелязано и името на книгохранителя /библиотекаря/ – Димчо Великов.26
Вследствие построяването на новата читалищна сграда, а и недоброто икономическо положение на Котел, читалището посреща новия век в нестабилно финансово състояние.
Освен котленци и други български граждани се опитват да окажат помощ на читалището.
Редакторът на списание ”Из живота” подържа кореспонденция с читалищното настоятелство. В свое писмо той моли ръководството на читалището да изпрати в редакцията на списанието – устава на читалището, както и отчет за дейността от основаването му до настоящия момент, както и информация за големината на библиотечния фонд и материалната база на читалището, като поема ангажимент, след проучването на предоставените данни , от редакцията ще ”посочим средствата и начина как ще може да се направи нещо повече за усилването и напредването на повереното Ви учреждение”.27
Читалищното настоятелство, обаче не се надява само на чужда помощ, а започва да провежда целенасочена политика за набавяне на книги и абонамент на периодични издания чрез собствени средства получени от наеми, членски внос, както и от различни прояви.
В своите финансови разчети настоятелството отделя повече средства за набавяне на книжовното имущество на библиотеката отколкото за други належащи дейности. Така например за 1902 г., читалището е изразходвало 263,50 лв. за книги, вестници и списания, а за изплащане на дългове 226,50 лв. За 1907 г. за библиотеката са дадени 472,51 лв., а за дългове 119,14 лв.
За периода 1900-1910 г. разходите на читалището са възлизали на 14858,74 лв., от които за печатни произведения за библиотеката са употребени 3287,86 лв., както следва: за 1900 г.- 161 лв.; за 1901 г. 115,55 лв.; 1902 г.-263,50 лв.; 1903г. – 363,45 лв.; 1904г. – 444,95лв.; 1905г. – 277,10 лв.;1906г.- 415,60лв.; 1907г.- 472,51 лв.; 1908г.- 376,75 лв.; 1909г.-177,55лв.; 1910г.-219,90лв.
Вследствие на това енергично за възможностите на читалището закупуване, на 1.01.1911г. библиотеката притежава 877 книги и 336 тома списания, а на 1.01.1912г. книгите са вече 924, списанията 345 тома, а вестниците към 187 броя.
Читателите имат възможност да ползват следните периодични издания в библиотеката: Списания – Книжовник, Земеделие, Учител, Читалище, Ново време, Православен мисионер, Демократически преглед, Нива, Списание на икономическото дружество, Библиотека ”Буревестник” и др., а също и следните вестници: “България”, “Мир”, “Зорница”, “Нова Балканска трибуна”, “Пряпорец”, “Съзнание”, “Служащ”, “Самоковска трибуна”, “Свободно слово”, “Работнически вестник”, “Радикал”, “Работническа България”, Работническа просвета” и др.
Семейство Раеви от град София подаряват 140 тома книги и списания на библиотеката. Р.Тошкин от София, дарява 100 екземпляра на книгата ”Молитвени часове” на стойност 80 лв.28
Отчитайки сравнително доброто състояние на читалището настоятелството счита, че трябва да се предприемат действия за по-голямото уреждане на библиотеката и в бюджета за 1912г., за нуждите на библиотеката е заложена сумата от 500лв. Едни от главните задачи, относно развитието на библиотеката, са закупуване на съчиненията на по-големите български писатели и да се подвържат всички книги и списания.
Ръководството на читалището в този период е в следния състав: Председател – Христо Йорданов, касиер – М.Минков, секретар – Иван Иванов, а библиотекар Божил Макавеев.29
Малко известен факт е, че на 27.02.1900г. в Котел се основава още едно читалище, носещо името”Котленско читалище “Раковски”. То има свой устав и правилник и избира свое настоятелство. Първи председател е Христо Панайотов, подпредседател е Стоил Икономов, а библиотекар – Васил Стефанов.30
Уставът на читалище ”Раковски” в своите членове и параграфи дублира устава на читалище ”Съгласие – напредък”. Настоятелството също закупува съвременни книги и прави абонамент на вестници за читалище ”Раковски”. От 18.05.1900г., читалище “Раковски” има ново ръководство. Председател – Иван Куцаров, а библиотекар е Койчо Михайлов.31
Липсата на собствена сграда, финансовите проблеми, неголямото съдействие на институциите в Котел, надделяват над първоначалния ентусиазъм. Читалището прави опити да регистрира някаква дейност, изпраща писма за помощ до Иван Вазов и Константин Величков.32
След седем месечно ”ходене по мъките” читалище ”Раковски” преминава към читалище ”Съгласие-напредък”.33
През 1900г. в библиотеката започва да се регистрира броя на раздадените книги в специална ”Библиотечна книга за раздаване на книги от Котленското читалище 1920-1923 г.”
Тази книга е първообраз на днешните читателски картони, в които се отразяват взетите от читателите библиотечни материали.
Книгата е разделена на девет графи: пореден номер на вземане, надслов/заглавие/ на книгата, автор, номер на книгата, кога е взета-месец и число, подпис на читателя, кога е върната, подпис на библиотекаря и забележка.Над графите стои надпис” библиотека на котленското читалище”Съгласие-напредък””.
От регистрираните вземания става ясно, че през периода 1900-1908г. са раздадени 249 библиотечни единици, през 1909г.-187;през 1910г.-130;1911г.-133;1912 – 1913г. – 104; 1914г.-208,от които 154 книги и 54 списания; 1915г.-220, от които 190 книги и 30 списания; 1920г.-182; 1921г.-386, от които 339 книги и 39 списания; 1922г.- 628, от които 574 книги и 54 списания, и 1923г.- 393 библиотечни единици.34
През 1902 година е изработен и първият систематичен каталог, във форма на книга и е ползван през периода 1902-1924г. Названието му е”Систематичен каталог №1” и има 12 отдела:
I /А/ Белетристика и лирика
II /Б/ Драматургия, живопис, музика
III /В/ Философия, история на литературата,литературна критика
IV /Г/ История и биографии
V /Д/ Философия и богословие
VI /Е/ Естествознание, география, математика
VII /Ж/ Педагогия
VIII /З/ Земеделие,технически науки, военно изкуство, домашно стопанство
IX /И/ Обществени и юридически науки, публицистика
X /К/ Медицина и хигиена
XI /Л/ Справочна и разни
XII /М/ Детска литература
Страниците са разделени на 7 графи: в кой шкаф се намира книгата, на коя полица, номер на книгата, името на автора, име на книгата и година на издаване, кой том е книгата и забележка. Вътре в отделите книгите са подредени по азбучен ред на малкото име на автора.35
През 1911 г. в библиотеката започва да се води ”Книга за записване на посетителите и желанията им”. Тя е започната на 1.01.1911 г. и последни данни в нея са вписани на 8.01.1952г. От тази книга става видно, че на1.01.1911 г. библиотеката е посетена от 18 читателя, на 2.01 от 21, на 5.01-24 и т.н. Всяка страница има 4 графи, в които последователно се отбелязват: поредният номер на читателя, личен подпис на читателя, занятие и забележка. Последен записан читател е Л. Дудева – ученичка /8.01.1952г./36
От 1915 година читалище ”Съгласие-напредък” има вече нов устав, който отговаря на съвременните изисквания и регламентира дейностите извършвани от читалището.
Читалищните управленски органи се увеличават. Освен настоятелство, вече от общото събрание на членовете се избира образователен комитет и контролна комисия. Те се избират тайно и работят без възнаграждение.
Чл.38 от Устава определя правомощията на Образователния комитет. Той ръководи библиотеката, отговаря за уреждането и ползването и, а също така урежда четения и конференции. Театралното дело и печатните издания на читалището също са подчинени на образователния комитет. Освен това общото събрание може да му възлага и допълнителни задачи. Образователния комитет се състои от 5 души.
15 члена от Устава регламентират и дейността на читалищната библиотека. Според тях фондът на библиотеката се обогатява ”постепенно” с книги, брошури, периодични издания и други книжни произведения на български език, с по-важните книги и списания на чужд език и със сбирка от ръкописи и старопечатни издания.
Към библиотеката се прибавят още – архивът на читалището и някои материали с историческа стойност.
Всичко нужно за библиотеката се набавя от настоятелството само по искане на образователния комитет. Образователният комитет взема под внимание читателските потребности и профила на библиотеката при определяне на материалите за закупуване.
Библиотеката и нейният фонд се намират под надзора на ръководството на образователния комитет и се уреждат на първо време от един негов член, но ако средствата на читалището позволяват, библиотеката се урежда от щатен библиотекар назначен от настоятелството по препоръка на образователния комитет.
Според чл.51, в читалнята трябва да има освен последните броеве на периодичните издания, но и подредени каталози за справки, книга за разписване на посетителите, разни карти и илюстрации и книга за пожеланията на посетителите.
Работното време на читалнята се определя от чл.52. Читалнята работи всеки ден. През зимния сезон от 8 до 16.30 часа, а през лятото от 7 до 19.00 часа.
Внимание на дисциплината в читалнята е обърнато в член 53. Трябва да се пази тишина и чистота, и да не се внасят спиртни напитки.
Сроковете за заемане на книги за домашно ползване са определени в чл.56.
На членовете на читалището се дава безплатно, най-много до 3 книги за срок до 30 дни. За срок до 5 дни може да се дадат и над 3 книги. Лицата, които не са читалищни членове, могат да ползват най-много 2 книги за 1 ден, като оставят парична гаранция равняваща се на стойността на книгите.
Обществени организации могат да ползват читалищната библиотека под гаранция на ръководствата си, срещу парична вноска, определена от годишното читалищно събрание.
Член 57 от Устава предвижда и санкции за неизрядните читатели.
Който не върне книгата в определения срок заплаща глоба 10ст. до една седмица и 40ст. за едномесечно закъснение. Който изгуби или унищожи книга – донася друга вместо нея. Ако някое лице не върне доброволно книга,за която не е дадена парична гаранция, се дава под съд. А ако това лице е член на читалището, се изключва от него.
Ръкописите, редките книги и архивът се ползват само в читалнята.37
Тенденцията на нарастване на сумата заложена в бюджета на читалището, служеща за комплектуване на библиотеката, продължава и в следващите години.
За периода 1919 – 1920 г., са изразходени 724,40 лв. за книги и периодични издания. На разположение на читателите са следните списания: “Читалище”, “Преглед”, “Украинско слово”, “Огнище”, “Естествознание и география”, “Всемирна летопис” и др. 72 книги подарява Министерството на просвещението, а 19 книги са дарени от различни български граждани. В края на този период в читалищната библиотека книжовното имущество наброява 1156 книги и 411 периодични издания.38
За 1920-1921 г. сумата, употребена за библиотеката е 778,10лв. От Министерството на просвещението са дарени 32 книги. Читалищното настоятелство залага в бъдещия бюджет сумата от 100 лв. за библиотеката и взема решение да бъдат продадени всички стари вестници и с получената сума, възлизаща на 1000-1500лв., да се купят съчиненията на всички български автори.39
В нелеките дни, които преживява България, дни на икономическа стагнация и обществени противопоставяния, читалището следващо заветите на своите създатели, продължава да е център на културно-образователната дейност и да подържа българщината в Котел. Читалищното настоятелство ясно осъзнава, че развитието му и активната дейност са гаранция за оцеляването на нацията и полага всички сили за това.
През 1935 г., фондът на читалищната библиотека вече се състои от 4286 съчинения в 4645 тома, които за една година са били ползвани от 718 читатели. Читалището получава и парични постъпления от дарения. Петър Матеев дарява 10000лв., Кооперация ”Напред” – 3777 лв., Културният комитет Котел – 5000 лв., Котленската община – 1000 лв.
В годишния отчет за 1935 г., настоятелството отразява и намерението си за ремонт на театралната сцена, желанието за набавяне на киноапаратура, а също и възможностите за построяване на нова библиотечна зала, тъй като до сега използваното помещение вече не може да удовлетворява читателските потребности, а също има и проблеми със съхраняването на нарасналия библиотечен фонд.40
Вземайки това решение, читалищните членове едва ли са предполагали, колко скоро ще им се наложи не само да модернизират, а да строят нова читалищна сграда и нова библиотека. Съдбата за пореден път поставя на изпитание котленци и тяхното желание за култура и просвета.
На 8.01.1936г. учениците от първоначалното училище дават вечеринка в читалището, която завършва в 1.30 часа през нощта. Към три часа полицейски патрул забелязва пламъците обхванали читалищната сграда. Всички граждани се събират на площада пред читалището и се опитват да угасят горящата сграда.
Първоначално насочват своето внимание към”духовната съкровищница на читалището” – библиотеката. Стоян Събев, Иван Пилуков, Киро Бълхов, Дечо Петров, Ненко Димов, Никола Колибаров, Захари Божков и Ст. Грънчаров разбиват прозорците и влизат в библиотеката. Започват да вадят книгите и списанията от шкафовете и ги подават на стоящите отвън, които ги отнасят и оставят на далечно от огъня място. Спасява се целият фонд, дори и някой от библиотечните шкафове. Самоотвержените граждани демонтират и двете мраморни плочи с имената на велики котленци, както и плочата с името на читалището. Поради липсата на противопожарна служба и неорганизираността на специализираните съоръжения, това, което котленци са събирали и градили с мъки и жертви близо 40 години се превръща в пепел за около 4 часа. Изгаря цялата читалищна сграда, а с нея всички музикални инструменти, мебелите, декорациите на театралната сцена. Противопожарната команда от Сливен пристига едва на сутринта, когато пожарът вече догаря. Щетите са на стойност около 1 млн лева. 41
Читалището получава 430000 лв. от застраховката на изгорялата сграда. Настоятелството решава с тези средства, както и със сумата, която ще бъде събрана от дарения, да се построи нова сграда на читалището със салон за нуждите на театъра и киното, но без библиотека. Нова сграда за библиотеката ще бъде построена изцяло със средства на Петър Матеев, за което се водят разговори още преди изгарянето на читалището.42
Още през 1935 г. секретарят на читалище ”Съгласие-напредък” Васил Бянов, предава на настоятелството желанието на Петър Матеев да дари на Котел нова библиотечна сграда.
По този въпрос читалищното ръководство изпраща благодарствено писмо до Петър Матеев, в което му представя различните варианти за местоположението на новата библиотека и аргументите за тях. Вариантите са четири:
1.Библиотеката да бъде върху читалищното казино, след като изтече концесионният срок и то стане собственост на читалището. Този срок изтича след 8 години; 2. Да се построи сграда в двора на читалището, която да служи за читалня и книгохранилище; 3. Библиотеката да бъде построена върху празно място срещу читалището/от северната страна/ и вариант 4. Да бъде пристроена предната част на читалището и отделните помещения да се обединят в едно.
От тези четири проекта, читалищното настоятелство избира като най-удобен четвъртия, защото в средствата за реконструкция ще се включи и ремонтът на читалищния салон. А другите проекти ще изискват големи суми за реализацията си. Писмото е с дата 24.04.1935 г., и завършва с молба за мнението на Петър Матеев по направените проекти.43
За построяване на библиотеката се избира вариантът с мястото, което се намира от северната страна на читалището.44 Неделя Икономова, майка на Коста Икономов, дарява този парцел на читалището. За това свое дело Неделя Икономова е обявена за благотворителен член на читалището.45 Дареното място се намира в центъра на Котел, в квартал №8 и е с площ 180 кв.м.
Настоятелството дава правомощия на секретаря Васил Бянов да представлява читалището при уреждането на дарението.46
Всички средства за построяването на новата библиотечна сграда са дарени от Петър Матеев.
Роден в Котел на 10.02.1850г., потомък на стара котленска фамилия, Петър Матеев е една от най-известните за своето време личност в историята на Котел и има влияние в международен мащаб.
След завършването на училище в Котел, той  продължава образованието си в Протестантския колеж в Малта и в ”Робърт колеж”. Заема е редица отговорни длъжности в държавната йерархия. Подържа връзки с лидерите на много държави. Петър Матеев е и един от хората със заслуги за библиотечното дело в България. Подпомага с дарения читалището в Котел, както и други обществени организации в тяхната дейност.47
Между читалищното настоятелство и Петър Матеев писмено се определят условията, при които ще бъде построена и използвана новата сграда.
Строежът на сградата ще се ръководи от тричленна комисия, избрана от състава на читалищното настоятелство и одобрена от Петър Матеев. Настоятелството няма право да дава нареждания на комисията в нейната дейност. Изменения на плана за строеж могат да се правят само със съгласието на Петър Матеев. Магазините, които са предвидени по план, ще се дават под наем, и всички средства получени от тях ще се използват само за библиотеката.48
На свое заседание, проведено на 25.03.1936 г., Котленският градски общински съвет дава разрешение на читалището да построи на собственото си място библиотечна сграда, като ъгълът от това място остане незастроен, за да може да се ползва за цветна градина.49
На 30.07.1936 г. се полагат и основите на новата библиотечна сграда. В една от колоните на сградата се вгражда и актът за полагане на основния камък на библиотека-музей.
Председател на читалищното настоятелство е Данаил Жечев, подпредседател-Иван Христов, членове на образователния комитет са: Божил Макавеев, Ченко Христов, Стоян Ноков, Васил Георгиев и Андон Бончев. Строителният комитет е в следния състав: Васил Георгиев, Стоян Ноков и Георги Събев. Строителните дейности ще бъдат извършени от строителния предприемач Илия Паралъков под ръководството на архитект Емил Възвъзов и инженер Кръстъо Илчев. Кмет на Котел е Христо Арнаудов.50
Тържественото освещаване и откриване на сградата се извършва на 1.08.1937 г. От 10.00 часа сутринта котленските граждани се събират на площад ”Възраждане” пред новопостроената библиотека-музей. След отслужване на молебен и водосвет, тържествени слова произнасят Председателят на читалищното настоятелство Данаил Жечев, Петър Матеев и Кметът на Котел Христо Арнаудов. Речи произнасят и представители на: Женското дружество ”Майчина грижа”, търговското сдружение, занаятчийското сдружение, учителското съсловие, земеделската задруга, запасните подофицери и т.н.
Прочетени са телеграми, изпратени до Петър Матеев от Министъра на просвещението д-р Николаев, от председателя на върховния читалищен съюз Хлебаров, от професорите Арнаудов и Бончев, от бившия директор на софийската библиотека.
Ето какво пише бъдещият министър-председател на България, котленецът Добри Божилов: ”Вашият велик образец на добротворство за родния край дълбоко трогва всинца ни. Пожелавам Ви дългоденствие и бодрост, за да възпитавате чрез Вашите големи дела младите поколения в предана служба на родното огнище и в готовност за жертви пред неговото по светло бъдеще.”
Кметът на Котел в своята реч съобщава за решението на общинския съвет, с което Петър Матеев е обявен за почетен гражданин на Котел и му връчва почетен диплом. В чест на Петър Матеев, общинските съветници вземат решение за наименуване на улицата, която минава зад библиотеката, на името на Петър Матеев.51

На заседание проведено на 6.11.1937 г., читалищното настоятелство провъзгласява Петър Матеев за благотворителен член на читалището.52
Освен библиотеката, в новата сграда се помещава и котленският музей.
Към събраните до този момент материали се прибавя и част от личната музейна сбирка на Петър Матеев. В музея намират място всички предмети от миналото на Котел. Има археологическа сбирка, сбирка от етнографски предмети, старопечатни произведения и т.н. 53
В новата сграда, библиотеката при читалище ”Съгласие-напредък” продължава своето развитие с цел да подпомага котленци в духовното им развитие и информационната им задоволеност.
През 1937 година се съставя вторият систематичен каталог на читалищната библиотека. За разлика от първия каталог, в него отделите са вече 14 на брой, като до 12 отдел се дублират, а новите два отдела са съответно
XIII /Н/ Български периодични издания
XIV /О/ Чуждестранни периодични издания.
Броят на графите и подреждането вътре в отделите е същото, както в първия систематичен каталог.54
В края на 1939 г. библиотеката има 5073 книги, списания и вестници в 5706 тома. Постъпилите през 1939  г. книги са 486 броя, от които 477 са получени чрез дарение, а само 9 книги са са купени от читалището. Петър Матеев дарява 63 книги, също и 40 предмета за музейната сбирка. Гено Киров дарява 191 книги в 365 тома, Професор П.Бакалов – 1 книга, Никола Дачев дарява 190 книги в 223 тома и т.н.
Читалището получава следните списания: “Архив за поселищни проучвания”, “Академичен глас”, “Българо-британски преглед”, “Бюлетин на Б. З. К. Банка”, “Български войн”, “Златорог”, “Морски преглед”, “Родина”, “Родолюбие”, “Читалище”, “Съвременна пехота” и др.
Заглавията на получаваните вестници са следните: “Нов човек”, “Родина”, “Български народен театър”, “Правда”, “Котленски край”, “Тракиец”, “Сухиндол”, “Изгрев”, “Народен театър”, “Искърски фар”, “Народно знаме”, “Пенсионер”, “Народна дума”, “Търговско-индустриален глас”.
Стойността на библиотечната сграда е 400000 лв. И през 1939 г. продължават довършителните работи по нейното подреждане.55
Слес 1944 година читалищата, както и всички институции в България, минават под разпореждане на държавата. Комплектуването на библиотечните фондове се извършва със субсидия от държавата.
Преобладава литературата с идеологическа тематика. Дейността на библиотеките се определя от държавни нормативни актове. Читалищната библиотека в Котел естествено не може да остане в страни от провежданата държавна политика.
От 1944 година датира и най-старата инвентарна книга, която се намира в библиотеката. Тя отразява постъпването на книги до 1949 г. Следващата/инв. книга №2/ е за периода 1949-1958 г. Инвентарна книга №3 е за периода 1955-1958 и т.н. до наши дни.
През 1949 година библиотеката се включва в междубиблиотечната заемна служба. Развиват се връзки с библиотеката на софийския университет, както и с много окръжни библиотеки в страната.56
Същата година започва изработването на азбучен и топографски каталог на библиотеката.57
През 50-те години започва и използването на УДК.
През 1956 година, библиотеката е удостоена с отличие ”Национален първенец” от Министерството на просветата и културата.58
На 28.05.1960г., читалище ”Съгласие-напредък” е наградено за своята дейност и по случай 90 години от основаването си, с орден ”Кирил и Методий” І степен от Президиума на Народното събрание.
През 1973 година на първия етаж на библиотеката е обособен детски отдел в самостоятелна стая.
В периода 1981-1991 година, читалищната библиотека в Котел има статут на централна за общината. Тя осъществява централизирано библиотечно обслужване на библиотеките от цялата община.
На 5.05.1985г. на национален преглед-съревнование на библиотеките в България, читалищната библиотека в Котел получава ІІ награда в категорията читалищни градски библиотеки.59
В своето над 130 годишно съществуване, общинска библиотека ”Петър Матеев” се е доказала като институци,я допринесла изключително много за развитието на Котел.
Съхранявайки традициите и откликвайки на предизвикателствата на трудното време в което живеем, библиотеката е културно-историческият, информационен център, без който животът ни би бил немислим.

Б Е Л Е Ж К И

1. Чилингиров, Стилиян. Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане. София, Мин. На нар. Просвещ., 1930. с.290-292.
2. Кондарев,Н. и др. Народните читалища преди Освобождението / Н.Кондарев, Ст. Сираков, П.Чолов. С., 1972. с.301-302.В труда на Стоян Чилингиров няма сведения за читалището в село Тича.
3. Музей на котленските възрожденци/МКВ/,ОФ, инв.№ 1493.
4. [Сто] 100 години читалище ”Съгласие-напредък”,юбилеен лист, брой единствен, 23 май 1970, с.3.
5. Рандев, Тодор.Чуто и преживяно в Котел.Котел, 2002.с.29-30.
6. Държавен архив – Сливен,ф.358К,оп.1, Кратка историческа справка, с.2.
7. Решение №40/13.03.1998г. на Общински съвет-Котел
8. Тонев,Велко.Котел през Възраждането. С., 1993. с.122.
9. [Деветдесет] 90 години народно читалище ”Съгласие-напредък”, юбилеен лист, бр. единствен, 29 май 1960, с. 2.
10. Кондарев, Н. и др…, с. 107.
11. [Деветдесет] 90 години народно…, с. 2.
12. Държавен архив-Сливен, Ф358К, оп.1, Кратка историческа справка, с. 2.
13. МКВ, ОФ, инв. № 1493.
14. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
15. МКВ, ОФ. инв. № 1493.
16. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
17. Пак там, с.3.
18. Пак там.
19. Икова, Иванка. Дъх на дюля и индрише / Състав. Кирилка Стойнова. Варна, 2001, с. 244-245.
20. Драганов,Момчо.Спомени за изгорелия гр.Котел или исторически,географически,етнографически и др. бележки за гр. Котел. Варна, 1898, с. 43-44.
21. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
22. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп. 1, а.е.1, л. 14.
23. Пак там, л. 15-18.
24. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
25. Държавен архив-Сливен, Ф.358К , оп. 1, а. е. 1, л. 23-24.
26. Пак там, а. е. 9, л. 8-15.
27. Пак там, а.е.58, л.37.
28. Първи годишник на читалището ”Съгласие-напредък” в гр.Котел. Бургас, 1914. с.20-21.
29. Пак там, с. 10-15.
30. Държавен архив-Сливен, Ф358К, оп. 1, а. е. 34, л. 1.
31. Пак там, л. 11-12.
32. Пак там, а. е.35, л. 2-4.
33. Пак там ,а. е. 34, л. 24.
34. Пак там, а. е. 123.
35. Пак там, а. е. 126.
36. Пак там, а. е. 125.
37. МКВ, ОФ, инв. № 1496.
38. Държавен архив-Сливен, Ф.358К, оп. 1, а. е. 78, л. 4-7.
39. Пак там, л. 8-11.
40. Котленски край, № 176/2/, 2 март 1935, с. 1-2.
41. Пак там, брой 204/30/,18 януари 1936, с. 1.
42. Пак там, № 206/32/, 7 февруари 1936, с. 1.
43. Държавен архив-Сливен, Ф.358К ,оп. 1, а. е. 109, л. 11.
44. Пак там, л. 3.
45. Пак там, л. 18.
46. Пак там, а. е. 117, л. 45.
47. Котленски край, извънредно издание, 31 октомври 1997, с.4.
48. Държавен архив-Сливен, Ф.358К, оп. 1, а. е. 109, л. 19.
49. Пак там, Ф. 92, оп. 1, а. е. 32, л. 10.
50. МКВ, НСпФ, инв. № 287.
51. Котленски край, № 249/5/, 9 авг. 1937, с. 1-4.
52. Държавен архив-Сливен, Ф 358К, оп. 1, а. е. 116, л. 23-24.
53. [Деветдесет] 90 години…, с. 3.
54. Държавен архив-Сливен, Ф.358К, оп. 1, а. е. 128.
55. Пак там, а. е. 110, л. 307-310.
56. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
57. Държавен архив-Сливен, Ф. 745, оп. 1, а. е. 16, л. 15.
58. [Деветдесет] 90 години…, с. 2.
59. Библиотекар, 1985, № 8, с. 41.
 

Информатори
Ваня Иванова – главен библиотекар при общинска библиотека
”Петър Матеев” гр. Котел, висше образование.
 
Божидарка Иванова – пенсионер, бивш главен библиотекар при общинска библиотека ”Петър Матеев” гр. Котел, средно образование.

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!