1. Какво заличава един писател, когато прави героите си вечни?
            Най-вече себе си, в кръга на шегата. На този въпрос по-скоро би трябвало да отговори човек, който има самочувствието, че е достигнал невидимите върхове на писането и е създал непреходни творби и оригинални персонажи. Аз просто разказвам едни истински истории, заедно с действащите лица – най-обикновени хора, каквито срещаме ежедневно в супермаркета, в автобуса, на улицата, или покрай служебните си задължения. И доколкото в своята същност междуличностните отношения са едни и същи от пещерните времена насам – може твърдим, че авторът няма никаква заслуга за това, че един литературен образ е вечен. По-скоро ролята на писателя е да открие подобен герой и след това, с помощта на таланта и уменията си, да ни срещне с него.

2. Защо наричаш разказите “скучни” – от скромност или нещо друго?
            От самоирония. Аз винаги съм мислил, че когато човек се вземе насериозно, това означава, че всичко при него е приключило. Самата формулировка „скучни разкази” ми беше подхвърлена като присъда от един доморасъл критик, който се опитваше да прави негативни оценки за моите разкази в интернет.

3. Какво ти дава в повече нощта от деня?
            Аз съм окончателна и съвършена нощна птица. Това е нещо, което нося в себе си по рождение и няма никакви изгледи за промяна. Аз се „съживявам” с падането на нощта, тя ми дава душевно спокойствие, уют, откъсване от вулгарното ежедневие, тогава от мен започват извират идеи, енергия и думи. Почти всичко, което съм написал през живота си, е било направено по късни доби.

4. Задаваш ли въпроси сам на себе си, как продължава животът на твоите герои след края на всеки разказ?
           Дълги години съм работил в областта на науката, и много от иструментите и навиците, използвам и при литературната си повинност. Примерно – преди да пристъпя към изграждането на текст, аз съставям план, в който са отразена централните и страничните участници, техните движения по основната сюжетна линия, обстоятелствата, и всичко останало.  Много често обичам да оставям финала отворен, от една страна – защото в живота всичко продължава, и ще продължава, много след като отминем по своя път, а от друга страна – не ми се иска да впрягам читателите в коловоза на моите мисли. Нека всеки допише своя личен край на историята, като се надявам, че по този начин ще научи най-много за самия себе си.

5. Какво е писането за пишещия човек – смисъл, цел, порив или е неразбираемо чудо?
           Каквото е дишането за дишащия… Писането е начин на живот и сигурно всеки има своята концепция защо го прави. Лично за мен – това е средство за изваждане на бял свят на всички добри или лоши хора и случки, за които знам, на който съм очевидец или потърпевш. Да се знае и помни!

6. Как се появи идеята за разговора за творческото писане?   

           От дълго време съжителствам с тази мисъл, която премина през различни варианти: дали да е школа по творческо писане, или нещо, като популярните в момента майсторски класове. Но ми се струва, че всичко това звучи много претенциозно и правоъгълно. Имах виждания, че трябва да бъде част от някъв проект, но така или иначе, никой не се заинтересува от нея. Вече след откриването на център „Румелина”, споделих това с г-жа Мариела Русева, тя веднага откликна и ето, че разговорът за литературата и творческото писане е вече пред своя старт.

7. Какво най-много ви се иска да споделите с пишещите варненци?

Аз нямам цел да отправям литературни мантри от последна инстанция. По-скоро искам да споделя своята гледна точка за творческия процес. Затова колко дълга и трудна работа очаква всеки, който е решил да се посвети на писането. Как трябва да развива техниките на четене, как да си тренира паметта, говоренето, начините на издирване на информация и т.н.

8. Какви са въпросите, които очаквате да ви зададат?
           Очаквам всякакви въпроси и мнения.

9. Какво пожелавате на себе си?
            Здраве и верни приятели!

10. А на всички пишещи?
            Да не забравят, че думата „муза” е в женски род…