Начало » Списание “Архив за поселищни проучвания” (1991 – 2005) : Аналитичен библиографски указател

Списание “Архив за поселищни проучвания” (1991 – 2005) : Аналитичен библиографски указател

ТЕОДОР ИВАНОВ 

СПИСАНИЕ “АРХИВ ЗА ПОСЕЛИЩНИ ПРОУЧВАНИЯ”

(1991 – 2005)

Аналитичен библиографски указател    

Велико Търново

2005

  

СЪДЪРЖАНИЕ 

Предговор

Хронология на едно възраждане

Интервю с главния редактор на списанието – проф. Марин Ковачев

  1. I. Общ отдел
  2. Общи въпроси на науката и културата
  3. Библиография. Каталози. Указатели на литература. Библиотечно дело. Библиотекознание
  4. Общи енциклопедии. Списания и периодични издания.   Дарителство. Музеи. Сбирки. Музеология. Ръкописи.   Други издания

II. Религия. Теология. Практическо богословие. Християнско изкуство и  символика. Християнски църкви

III. Обществени науки

  1. Политика
  2. Икономика. Икономически науки
  3. Право. Наука за държавата и правото. Общинско управление. Централно управление. Военна история
  1. Възпитание. Образование. Просвета. Организация на свободното време
  1. Етнология. Етнография. Нрави. Обичаи. Бит.  Фолклористика

а. Общи въпроси

б. Облекло. Носия. Мода. Накит. Нрави  и обичаи в частния живот

в. Обществен живот. Народен бит

г. Фолклор

IV. Математика. Естествени науки.  Обща геология

V. Приложни науки. Медицина. Техника. Селско стопанство

Медицина. Селско стопанство. Полиграфическа промишленост и издателско дело. Фина механика

VI. Изкуство. Художествени занаяти. Фотография. Музика. Развлечения. Игри. Спорт

  1. Обща теория на изкуството. Естетика на изкуството. Философия на изкуството. Църковна архитектура

2. Нумизматика. Художествена обработка на металите. Живопис. Музика

VII. Езикознание. Филология. Литература

  1. Езикознание. Филология

а. Географско – топографски наименования. Топонимия.  Лични имена, фамилни имена, имена на народи или етнически групи, наименования на професии

б. Български език. Фонетика. Етимология. Образуване на думите. Разновидности на езика, наречия, диалекти

2. Литература

а. Американска и българска литература

VIII. География. Биографии. История

1 Археология. Праистория. Паметници на културата на  историческите периоди. Археологически паметници. Старини

2. Краезнание

а. Български краеведи

б. Селищна история

в. Теория, история, организация и методика на краеведската дейност

3. География

4. Генеалогия

5. Архивистика. Архиви

6. История на Русия и СССР

7. История на България

а. Период на феодализма в българските земи  (VII в. –  I пол. на  XVIII в.)

б. Период на кризата на феодализма и зараждане на  капиталистически отношения.   Възраждане на българския народ. (II пол. на XVIIIв. – 1878 г. )

в. България през периода на капитализма (1878 – 1944)

IX. Мнения, отзиви и рецензии за краеведска литература

Списък на илюстрациите, поместени на предната корица на списанието

Именен показалец

Географски показалец

Азбучен показалец на заглавията на разглежданите периодични издания и книги

 

ПРЕДГОВОР

 

Списание “Архив за поселищни проучвания” е единственото научно списание по краезнание в България. Значителният брой публикации, отразяващи тематичното разнообразие на краеведските проучвания, както и теоретико–методологичните въпроси на краеведската дейност, са предпоставките, обуславящи  необходимостта от съставянето на библиография.

Указателят обхваща периода 1991–2005 г. и отразява всички публикувани материали на страниците на списанието.

Библиографското описание е направено съгласно действащите в България стандарти „БДС 15419 – 82 Библиографско описание на книгите“, „БДС 17264 – 91 Библиографско описание. Аналитично описание на съставни части от публикации в книжни материали“ и „БДС 9736 – 82 Съкращения на български думи и словосъчетания в библиографското описание на печатни произведения“.

Методът на описание е “de visu”, като с оглед спецификата на библиографираните материали са взети следните методични решения: в описанието навсякъде е пропуснато заглавието на списанието; областта на авторската отговорност е налице само при публикации, които имат повече от един автор. На статиите, чието съдържание не е достатъчно разкрито, чрез  заглавието, са направени анотации.

Материалите са подредени систематично-азбучно, съгласно Универсална десетична класификация и „БДС 12691 – 75 Правила за азбучно нареждане на описания на печатни произведения“.

Отделно са обособени мненията, отзивите и рецензиите на краеведска литература, които са подредени по редната дума на разглежданото произведение.

Отделите и подотделите са обособени, така че във всеки да има минимум 5 описания в едно деление, което е постигнато с малки изключения.

Публикации, които са класирани в повече от един отдел, са наредени само по първия индекс без да са им правени препратки.

Съставени са три показалеца.

В именния показалец, освен авторските имена и тези, които са обект на публикациите, са включени и лични и фамилни имена, които са изследвани от антропонимна гледна точка, както и изследваните родове, като всички са придружени със съответното пояснение.

Географският показалец е подреден строго азбучно. По същия начин е нареден и азбучният показалец на заглавията на разглежданите периодични издания и книги.

Общото за всички показалци е, че разкриват и информация, намираща се в текстовата част на указателя.

За съставянето на библиографския указател са използвани справочно-библиографският апарат и библиотечният фонд на РНБ “П. Р. Славейков” – Велико Търново.

Указателят има за цел да представи и популяризира всички публикации в списанието, както и да подпомогне краеведите и специалистите от различните научни области.

Предназначен е за научни работници, библиотекари, историци, книговеди, археолози, географи, етнографи, филолози, учители, студенти, както и за всички творящи в широкия диапазон на краеведската дейност.

 

ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНО ВЪЗРАЖДАНЕ

Теодор ИВАНОВ

 

Краеведската дейност в България датира почти от 170 години.      В началото неуморните краеведи са публикували резултатите от своите изследвания на страниците на различни периодични издания, но се е усещало отсъствието на едно национално списание, което да кумулира многоотрасловата краеведска информация на своите страници и да бъде средство за комуникация и методични насоки в краеведската дейност у нас.

През 1865 г. Георги Раковски създава първото българско краеведско списание “Българска старина”, което има за задача да представя резултатите от изследванията на българската култура, бит и т. н., но за жалост излиза само в една книжка.[1]

След Освобождението, краезнанието получава по-голяма изява на страниците на периодичните издания. Увеличаването на броя им, особено на вестниците, е конгруентно на потребността за представяне на  родолюбците, занимаващи се с проучвания от локален характер – история, просвета, здравеопазване и др. на определено селище или район. Например “Родопски напредък” – Станимака. Краеведски изследвания се поместват и в централни научни издания, като “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” [2]

Едва през 1938 г. в София доц. Гунчо Гунчев реализира излизането на “първото научно краеведско списание “Архив за поселищни проучвания”, в което се поместват множество пътеписи на чужденци, спомени, архивни материали, поселищно-географски приноси и др. [3] Според замисъла на доц. Гунчев, списанието трябва да излиза в четири книжки годишно и да “има за задача географското, историческото и стопанското проучване на селищата във българските земи и съседните области”. [4]

Редакционната колегия е в следния състав: Гунчо Гунчев, Иван Дуйчев и Васил Миков.

Списанието има следните рубрики: “Статии”, “Вести”, “Книжовни оценки”, “Из турските архиви”, “Книги и карти получени в редакцията” и “ Малки приноси”.  [5]

Поради смъртта на доц. Гунчев (1940 г.) и тежката обстановка в страната, списанието преустановява своето излизане, като от него са отпечатани само 8 книжки.

След 1944 г. краеведската литература, предимно историческа, се издава от Отечествения фронт, но нуждата от научно списание по краезнание става все по-належаща, и вследствие на това през 1983 г., известният български журналист, преводач и общественик Владимир Свинтила, на страниците на вестник “Отечествен фронт”, предлага на общественото внимание своята идея за създаване на едно периодично издание по краезнанието.

Той много ясно осъзнава многопосочността на краеведските изследвания, която поражда и трудностите относно ведомството, което трябва да се заеме с издаването на това списание.

“То не е само за Историческия, нито за Етнографския институт: Тук наистина влизат и исторически, и етнографски проблеми, но и на народопсихологията; тук има място и за обрисуването на характери и съдби – а това пък вече е работа по-скоро литературна. Пък влизат и проблеми по история на литературата ни, по история на периодичния печат, историята на изобразителното изкуство, на архитектурата. Краезанието събира народностната ни култура в едно цяло – представя я по неразчленим начин” казва Свинтила.

Той прави предложение, ако бъде създадено такова издание, то да не излиза в София, а в някой от университетските градове – Велико Търново, Пловдив или Благоевград, и смята, такова издание ще привлече интелигенцията от цялата страна, като освен изпълнението на научната задача, то ще допринесе и за “издигането на народностното културно самосъзнание на българина”. [6]

Идеята на Владимир Свинтила намира поддръжници.

В края на 1989 г., пак на страниците на вестник “Отечествен фронт” българските учени-географи Христо Маринов и Тодор Христов излагат своето виждане по този въпрос.

Те предлагат да се възстанови списание “Архив за поселищни проучвания” на доц. Гунчо Гунчев и изказват съжаление, че краезнанието не е развито като “направление” в съвременната университетска наука, нито от географите, нито от историците. Според Хр. Маринов и Т. Христов, именно географската наука трябва да предизвика напредък в селищните проучвания, по примера на доц Гунчо Гунчев.

Ако бъде създадено едно краеведско издание, то освен изследване

на “отделни селища или отделни микрорайони, подрайони и райони”, ще трябва да разглежда и актуални въпроси на регионалното развитие. На страниците му ще трябва да се обсъжда перспективното развитие на България.

Поддържа се идеята на Свинтила, при създаване на краеведско списание, то да е “научен орган” на един от българските университети извън София, и се прави конкретно предложение, това да бъде Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Митодий”. [7]

В отговор на тази статия, в редакцията на вестник “Отечествен фронт” се получават мнения от доц. Васил Дойков, доц. Евлоги Данков, Христо Харитонов и ст. н. с. II ст. Марин Ковачев.

Позицията на Марин Ковачев е публикувана в началото на 1990 г.

В статията си той прави ретроспекция на краеведската дейност у нас, анализира съвременното и състояние и проблемите, които изпитват българските краеведи, и счита, че “Едно списание по въпросите на краезнанието би подпомогнало тези местни краеведи, като същевременно би станало и трибуна за обмяна на опит …”.

Марин Ковачев подкрепя идеята за това, че Велико Търново е подходящ град за “родно място” на едно такова издание, като изтъква факта, че на студентите от специалностите “Екскурзоводство” и “Библиотекознание и библиография” във Великотърновския университет, за пръв път у нас се чете лекционен курс по краезнание.

Според него, внимателно обмисляне заслужава това, какво да е името на списанието. Дали да бъде “Архив за поселищни проучвания” или да е със заглавие “Краезнание”, което е по-обхватно. Виждането на Марин Ковачев е, че предназначението му не трябва да е само за специалистите по география, а и за филолози, архивисти, музейни работници, социолози, библиографи и др. [8]

Паралелно с идеята за създаване на списание по краезнание, се дискутира и по въпроса за основаване на съюз на българските краеведи.

В своя публикация през март 1991 г., Христо Маринов пак развива тезата за нуждата от списание по краезнание, и че трябва да се възобнови издаването на списание “Архив за поселищни проучвания”, и също трябва да се свика учредителна конференция за организация на “Съюз по краезнание”. [9]

Вследствие на всичко казано и направено дотук, през 1991 г. във Великотърновския университет се възобновява издаването на списание “Архив за поселищни проучвания” и се създава “Съюз на краеведите в България”, с председател проф. Христо Маринов. [10]

Първите две книжки от списанието са отпечатани на 31 март 1992 г., а редакционната колегия, отговорна за тяхното излизане е в следния състав:  доц. Марин Ковачев – главен редактор, проф. дфн Иван Радев, доц. д-р Панайот Дражев, доц. д-р Иван Стоянов, доц. д-р Велико Великов, доц. д-р Васил Дойков, ст. н. с. II ст. Радка Колева и н. с. Цветанка Панчева. [11]

Списането по външен вид е оформено като “Архива за поселищни проучвания”, издаван от доц. Гунчо Гунчев, като стремежът на визията е да съответства на едно научно издание.

На предната корица са разположени заглавието и илюстрация, изобразяваща българска местност или селище.

От 1991 г. до днен са поместени художествените творби на Дора Каменова, Веселин Стайков, Евгени Босяцки, Феликс Каниц, Евтим Томов и др.

ISSN на списанието е 0861-6507, който е поместен на задната корица.

“Архив за поселищни проучвания” започва да излиза в четири книжки годишно, като от списанието на доц. Гунчев са запазени рубриките “Статии”, “Малки приноси” и “Книжовни оценки”, и са обособени нови “Профили”, “Архивен преглед” и “Юбилеи”.

Информация за възобновяването на списанието, за неговото значение за краеведската дейност в България, за тематичното разнообразие на публикациите, и за състава на редакционната колегия, е представена на страниците на търновския местен печат.[12]

Същевременно, ръководството на Съюза на краеведите в България, започва да издава като свой печатен орган вестник “Любородие”, който излиза през периода 1992 – 1994 г. През 1994 г. е създадено списание “Краезнание”, също като издание на Съюза, от което излизат ограничен брой книжки. [13]

Ръководството на Съюза на краеведите явно не изпитва симпатия към изданието на Великотърновския университет

Още в първата книжка от списание “Краезнание”, която излиза през 1994 г., в рубриката “Рецензии, отзиви, книгопис” е поместена една статия от българския професор по география Игнат Пенков, излагаща неговото мнение за първите две книжки на списание “Архив за поселищни проучвания”, излезли през 1992 г.

Още в самото начало на статията си проличава известна тенденциозност с поясняването в редакционна бележа, че Игнат Пенков може да се счита за един от най-изтъкнатите краеведи, тъй като той като студент и асистент е бил сътрудник на доц. Гунчо Гунчев.

В хода на мислите си, Игнат Пенков констатира, че списание “Архив за поселищни проучвания” не е трябвало да се издава извън София, защото така се е откъснало от Софийския университет, Географския институт на БАН и географите от Висшия институт за световно стопанство.

Той смята още, че в редакционната колегия на списанието трябва да бъдат включени поне един или двама научни работници от горепосочените “Софийски институти”.

Пенков счита, че има наличие на голямо тематично разнообразие, като предимство имат археологията, историята, етнографията, а “селищата са само в заглавието”

Направеният анализ на статиите и техните автори е много критичен, ироничен, като на отделни места се отбелязват и някой положителни страни на публикациите.

От думите на Игнат Пенков остава впечатлението, че краезнанието е запазена територия само за специалистите по география.

С такова мнение завършва и статията, че “Търновския “Архив за поселищни проучвания”…” трябва “… да се ориентира към заглавието си…” и “да привлече нови сътрудници”. [14]

Въпреки всичко “Архив за поселищни проучвания” постепенно се налага като единственото научно списание по краезнание в България, което през 2006 г. ще “навърши” 15 години, като издание на Великотърновския университет.

За този период от списанието са излезли от печат 34 книжки в 21 книжни тела.

На страниците му са поместени над 320 разнообразни по съдържание публикации, доказващи интердисциплинарния характер на краеведската дейност.

Мнозинството от статиите са придружени от библиографско цитиране на професионално ниво, както и схеми, таблици, снимки и др., което изключително повишава научната им стойност.

Списание “Архив за поселищни проучвания” е извървяло дълъг и сложен път на развитие, и е завоювало достойно място в българското краезнание.

Подкрепата на Академичното ръководство на Великотърновския университет, авторитетната редакционна колегия и компетентните автори на публикациите, са факторите гарантиращи, че списанието ще продължава своя живот в полза на всички, които с любов изучават родния край. 

БЕЛЕЖКИ

[1] Ковачев, Марин. Краезнание. – В. Търново, 2004, с. 28.

[2] Пак там, с. 51.

[3] Пак там, с. 60 ; Иванчев, Димитър и др. Краезнание и краеведска работа в библиотеките / Димитър Иванчев, Петър Чолов. – София, 1961, с. 28 ; Иванчев, Димитър и др. В помощ на краеведската работа в библиотеките / Димитър Иванчев, Славка Ломева, Марин Ковачев. – София, 1975, с. 12.

[4] Архив за поселищни проучвания, I, 1938, N 1.

[5] Пак там.

[6] Свинтила, Владимир. Архив за селищни проучвания. // Отеч. фронт,             N 11703, 15 септ. 1983.

[7] Маринов, Христо и др. Трибуна за краеведските изследвания / Христо Маринов, Тодор Христов. // Отеч. фронт, N 13299, 10 ноем. 1989.

[8] Ковачев, Марин. Краеведско списание, а защо не ? // Отеч. фронт, N 13345, 12 ян. 1990.

[9] Маринов, Христо. За да опознаем родния край. // Черном. фар. (Бургас), N46, 14 март 1991 ; Змеев, Рачо. Българското краезнание. – С., 1993, с. 69.

[10] Ковачев, Марин. Велико Търново и българското краезнание. // Изв. РИМ Велико Търново, 20, 2005, с. 237 – 240.

[11] Архив за поселищни проучвания, I, 1991, N 1 ; N 2

[12] Спасова, Елка. Възстановено е списание “Архив за поселищни проучвания”. // Борба (В. Търново), N 41, 8 апр. 1992 ; Харитонов, Христо. Извървя съдбата на птицата Феникс научното списание по краезнание. // Синьо време (В. Търново), N 26, 4 – 10 юни 1992 ; Харитонов, Христо. Националното списание по краезнание навърши една година. // Синьо време (В. Търново), N 11, 18 – 24 март 1993.

[13] Панчева, Цветанка. Десет години Съюз на краеведите в България. // Архив за посел. проучвания [за 1999], VIII, 2003, N 1 – 2, с. 165 – 168.

[14] Пенков, Игнат. Архив за поселищни проучвания. // Краезнание, I, 1994, N 1, с. 48 – 52.

 

 ИНТЕРВЮ С ПРОФЕСОР МАРИН КОВАЧЕВ  – ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕТО

 

Кои бяха причините за възобновяване на списание “Архив за поселищни проучвания”, и за издаването му във Велико Търново? 

        Идеята за възстановяване излизането на сп. “Архив за поселищни проучвания” бе на двама български професори по география, които публикуваха статия по този въпрос във вестник “Отечествен фронт”. Единият от тях, проф. Христо Маринов бе инициатор за създаването на Съюза на краеведите в България през 1991 г., на който бе избран и за пръв председател.

        Причината за възстановяване излизането на списанието бе, че то е най-доброто краеведско периодично издание, издавано у нас преди 1944 г., и списвано от добър екип специалисти. От друга страна, от 1979 г. краезнанието вече бе учебна дисциплина във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а от  1961 г. в тогавашните окръжни библиотеки започна изграждането на отдели “Краезнание”, а с краеведска дейност се занимаваха активно  и музеи, държавни архиви, училища и др. институти и обществени организации, както и голям брой частни лица. Това означава, че появата на списанието е една социална поръчка, задоволена нужда от една трибуна на краеведите, където те да публикуват резултатите от своите изследвания.

Как беше организирана първата редакционна колегия и кои бяха авторите, чиито публикации намериха място на страниците на първия брой ? 

      След споменатата статия във вестник “Отечествен фронт”, до редакцията му пристигнали писмени отзиви в подкрепа на идеята, в това число бе публикувана  и една моя статия, която бе своеобразна заявка, че Великотърновския университет може да поеме тази отговорна задача. Тогава заместник – ректор по научно-изследователската работа бе проф. Иван Радев, човек с усет за новото и оригиналното, който подкрепи идеята. Аз вече четях курс “Краезнание” пред студентите от специалност “Библиотекознание и библиография”, имах “стаж” в краеведската работа в Окръжна библиотека “П. Р. Славейков” – В. Търново от 1969 г., а от 1 април 1990 г.  бях вече щатен доцент в Университета и се оказах подходящ за член на редколегията. Уточнихме в нея да бъдат включени преподаватели по география – доц. д-р Васил Дойков, доц. д-р Велико Великов, по история – доц. д-р Иван Стоянов, по литература – проф. дфн Иван Радев, големият краевед доц. д-р Панайот Дражев, доц. Марин Ковачев – билиограф-краевед, директорката на Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив – ст. н. с. II ст. д-р Радка Колева, както и н. с. Цветанка Панчева от Народна библиотека “Св. св. Кирил и методий” – София, която по това време отговаряше за краеведската дейност на библиотеките у нас. В първоначалния състав бе включен и историографът проф. дин Петър Тодоров, който бе избран и за главен редактор. След няколко месеца той се отказа от тази ръководна дейност и от членството си в редколегията и вместо него за главен редактор бе избран доц. Марин Ковачев, който от 1979 г. е хабилитиран като ст. н. с. II степен по краезнание. Той подготви и излизането на първата книжка на списанието и е негов главен редактор и до днес.

    С какви трудности се сблъскваше редакцията през годините ? 

    Трудностите бяха не толкова във връзка с организацията на редколегията – заседания, рецензиране на постъпващи статии, комплектуване на отделните книжки, структуриране на материалите по схемата на предшественика на изданието от 1938 – 1941 г., колкото в популяризирането на списанието; стремежът то да бъде многоотраслово, каквато е и самата краеведска дейност; издирването на автори с различен професионален и социален статус; преследване на целта да бъде национално, а не тясноведомствено извънстолично издание и др.

    Срещате ли разбиране от държавните и обществените институции при реализиране на един или друг проект ? 

    Обстоятелството, че списанието се издава от Великотърновския университет от един екип от негови преподаватели, се оказа изключително благоприятно за съществуването му. Тази независимост, в т. ч. – финансова, през тези трудни години и днес е своеобразна гаранция списанието да го има. Търсенето на съдействие от държавни институти и обществени организации е било във връзка с осигуряването на  сътрудници и на материали, от липсата или недостига на каквито никога не сме страдали.

    През 2006 г. списанието навършва 15 години от началото на “втория” си живот. Промени ли се с нещо краезнанието, а и различните научни области в България ? 

Краеведската дейност в България официално датира от 1837 г. и от тогава и до днес, краеведските материали се  характеризират със своята видова универсалност (публикации, документи, вещи, аудиовизуални носители на информация), и по съдържание (история, география, фолклор, етнография, диалектология, геология, изкуство и т. н.), което я прави в известна степен традиционна, трудно променяща се. Наистина, говорим вече за компютъризация, ретроконверсия, използване на нетрадиционни носители на информация, но това не носи някакви значителни промени в “кухнята” на издаването на едно списание в областта на краезнанието. Доколкото осигуряването на материали и тяхната подготовка за публикуването им контактува с новостите, безспорно ще се възползваме и се възползваме от това ново. А иначе – 15 годишното съществуване на едно списание не е някаква значима граница или завършен период в излизането му. Просто започва 16 годишнината му…

Вашата концепция за бъдещото му развитие ? 

    Може би то ще си остане и занапред водещо периодично издание в една комплексна област на знания, каквито са краеведските, независимо от евентуалната поява и на други заглавия в тази област. Гаранция за това са големият му апарат от сътрудници от цялата страна и от всички области на знанието, свързани с регионалните изследвания; дългогодишното му излизане, свидетелства за натрупан опит; неговата популярност; своеобразното му “покровителство” и подкрепа от академичното ръководство на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

    Какво ще пожелаете на читателите на списанието ?

На читателите на списанието желая и занапред то да бъде неизменен спътник в работата им и да станат негови сътрудници.

 

I. ОБЩ ОТДЕЛ

  1. Общи въпроси на науката и културата.
  1. ВОЙЧЕВА, Цветелина, Книжовното и издателското дело на Коста Евстатиев в град Варна : Сведения от непубликувани източници. (Архивен преглед). // VI,1997, N  3-4, с. 203 – 206.
  1. ГЕОРГИЕВ, Лъчезар. Свищовските издатели в борба за утвърждаване на българската възрожденска книжнина. (Статии). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 44 – 75.
  1. ГЕОРГИЕВА, Елена. Културните процеси в Русе, дейността на печатницата на Дунавската област и книжовният живот на българи- те през XIX век. (Статии). // V, 1996, N 3 – 4, с. 53 – 71.
  1. МЛАДЕНОВА, Мария. Плевенският преводач и издател Ячо Хлебаров. (Малки приноси). // I, 1991, N 1, с. 44 – 52.
  1. ПАРИЖКОВ, Петър. “… От голяма важност за сичкий българ ский народ” : Книжарницата на Драган В. Манчов в Свищов през Възраждането. (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 94 – 99.
  1. ПЕТКОВА, Стефка. Специфика на фондовете от първоизточници и интеграция в информационната дейност на архиви, библиотеки, музей. (Статии). // II, 1993, N 3 – 4, с. 3 – 17.
  1. РАДЕВ, Иван. Добавки и оправки към енциклопедия “Българска възрожденска интелигенция”. (Малки приноси). // III, 1994, N 1, с. 107 – 117. 
  1. Библиография. Каталози. Указатели на литература. Библиотечно дело. Библиотекознание.
  1. ИВАНОВ, Теодор. Създаване и развитие на Общинска библиотека “Петър Матеев” – гр. Котел. (Статии). // X, 2005, N 1 – 2, с. 50 – 67.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. България през погледа на чужденците : Библиографски и литературно-документални източници в помощ на краеведските проучвания. (Центрове на материали за краеведски проучвания). // V, 1996, N 1 – 2, с. 143 – 156.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Класификационни схеми с логическа структура, използвани в България до 1994 г. и мястото на краезнанието в тях. (Статии). // IV, 1995, N 1, с. 3 – 27.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и предизвикателствата на краезнанието. (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 3 – 8.

12.КОЛЕВА, Анка. Информационното обслужване в отдел Краезнание на Регионална библиотека “Любен Каравелов” гр. Русе. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 98 – 99.

  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Доктор Димитър Иванчев като библиограф и краевед. (Профили). // II, 1993, N 2, с. 56 – 67.

С библиогр.

  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Краеведските печатни издания в периода на демократични промени (Анализ на данните от ТНБ за 1990 – 1998 г.). (Статии). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 3 – 13.
  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Непубликувани документи за училищните библиотеки от преди сто години. (Архивен преглед). // IX, 2000, с. 101 – 105.
  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Фондовете на библиотеките – основа на краезнанието : Анализ на резултатите от едно изследване. (Статии). // II, 1993, N 1, с. 3 – 17.
  1. РАДЕВА, Живка. Ролята на библиотеките за развитие на краеведската дейност в България. (Центрове на материали за краеведски проучвания). // V, 1996, N 1 – 2, с. 119 – 124.
  1. ТОМОВА, Вили. Нови библиографски указатели : Обзор на издателската дейност на УНБ “Христо Смирненски” – Плевен за 1995 – 1996 г. (Книжовни известия). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 182 – 187. 
  1. Общи енциклопедии. Списания и периодични издания. Дарителство. Музеи. Сбирки. Музеология. Ръкописи. Други издания.
  1. ВАСИЛЕВА, Надка. Образци от фондовете на музея в помощ на краеведските изследвания. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 48 – 51.

Етнографски колекции от РИМ – Велико Търново.

  1. ГЕОРГИЕВА, Елена. За една малко известна книга на възрожденеца Петър Сапунов “Часослов” от 1844 г. (Профили). //

VII, 1998, N 3 – 4, с. 119 – 125.

  1. ГЕОРГИЕВА, Нели. Периодичният печат в Русе през XIX в. (Архивен преглед). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 162 – 171.
  1. ДЖУРОВА, Галина. Русенският периодичен печат от Освобождението до края на века. (Книжовни известия). // VI, 1997, N 3 – 4 , с. 193 – 202.
  1. ДИМИТРОВА, Димитрина. Приписки в старопечатните книги в град Плевен. (Архивен преглед). // IV, 1995, N 3 – 4 , с. 162 – 179.
  1. ИГНЕВ, Цанко. Към регионалното енциклопедично творчество. (Малки приноси). // I, 1991, N 2, с. 63 – 71.
  1. КОВАЧЕВ, Александър. Краеведската дейност на музеите в България (1878 – 1912 г.). (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 95 – 105.
  1. НЕДКОВ, Симеон. Архитектурно–етнографският комплекс “Етър” в Габрово – първи музей на открито в България. (Статии). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 95 – 114.
  1. НЕДКОВ, Симеон. Краеведските музеи и предизвикателствата на XXI век. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 72 – 84.
  1. НЕДКОВ, Симеон. Ролята на краеведските музеи за съхраняване на националната идентичност в епохата на глобализация . (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 68 – 72.
  1. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Музеите – средища на краеведски изследвания. (Центрове на материали за краеведски проучвания). //V, 1996, N 1 – 2, с. 125 – 132.
  1. САВОВА, Юлия. Списание “Книжовник” – Плевен и проблемите на българската библиография. (Малки приноси). // I , 1995, N 2, с. 100 – 104.
  1. СТОЯНОВА, Росица. Благородната традиция на дарителството във Велико Търново. (Статии). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 57 – 72.

II. РЕЛИГИЯ. ТЕОЛОГИЯ

  1. Практическо богословие. Християнско изкуство и символика. Християнски църкви.
  1. БЕЙКОВА, Цветка и др. Автобиографични бележки на архимандрит Кесарий Рилски – ръкопис, съхранен в Държавен архив – Велико Търново / Цветка Бейкова, Росина Узунова. (Архивен преглед). // V, 1996, N 3 – 4, с. 154 – 163.
  1. ДАНКОВ, Евлоги. Един очевидец на Априлското въстание, който успява да стане български философ. (Профили). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 168 – 177 : с ил.

За богослова Йоаким Бакалов.

  1. ИЛИЕВА, Надежда. Иконография на Страшния съд в църквите в с. Арбанаси ( XV – XVII век) : Сотирологически и есхатологически проблеми. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 90 – 96 : с ил.
  1. ЙОРДАНОВ, Стоян и др. Късносредновековна църква в с. Красен, Русенско / Стоян Йорданов, Теодора Бакърджиева. (Малки приноси). // III, 1994, N 2, с. 48 – 63 : с ил.
  1. МЕДНИКАРОВ, Христо. Църквата “Св. Никола” в с. Разпоповци, Еленско. (Малки приноси). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 109 – 117 : с ил.
  1. ПЕТКОВ, Кирил. Автограф на неизвестен търновски митрополит от турско време. (Малки приноси). // II, 1993, N 2, с. 52 – 55.

За митрополит Нил.

  1. РУСАНОВ, Росен. Търновската митрополия при управлението на БЗНС (1920 – 1923). (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 76 – 87.

III. Обществени науки

  1. Политика. 
  1. АНЧЕВ, Стефан. БРСДП (о.) и Добруджанският въпрос 1918 – 1923 г. (Малки приноси). // II, 1993, N 3 – 4, с. 84 – 91.
  1. ДЕНЧЕВА, Юлия. “… Желание за мир и нормални отношения…” : По документи от Държавен архив – ВеликоТърново. (Архивен преглед). // III, 1994, N 1, с. 118 – 123.

Създаване и дейност на Международния съюз на градовете – 1913 г.

  1. ЗАНОВ, Иван. Румънските жестокости над добруджанското население през втората половина на 1916 г. (Малки приноси). // III, 1994, N 2, с. 64 – 69.
  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Младежки организации на политическите партии във Варненски окръг (май 1920 – юни 1923 г.). (Статии). // I, 1991, N 1, с. 19 – 32. 
  1. Икономика. Икономически науки
  1. ЗАНОВ, Иван. Стопански промени в Силистренска околия (1951 – 1955). (Статии). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 38 – 49.
  1. ЗЛАТЕВ, Любомир. Първа българска частна търговска камара. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 67 – 73.

… учредена през пролетта на 1890 г. в град Русе.

  1. МАРКОВ, Иван. Зоналност в развитието на селското стопанство в Янтренския (Великотърновски–Габровски) икономически район. (Малки приноси). // II, 1993, N 3 – 4, с. 92 – 101.
  1. НЕДКОВ, Цветолин. Добричкият панаир в края на XIX и началото на XX в. (Малки приноси). // III, 1994, N 3 – 4, с. 137 – 145.
  1. НЕДКОВ, Цветолин. Индустрията в Южна Добруджа в края XIX на и началото на XX век. (Статии). // II, 1993, N 2, с. 3 – 18.
  1. РУСЕВ, Румен. Занаяти и еснафски организации в Казанлък. (Малки приноси). // II, 1993, N 1, с. 41 – 47. 
  1. Право. Наука за държавата и правото. Общинско управление. Централно управление. Военна история.
  1. ВАЧЕВА, Диана. Началникът на щаба на Втора армия полковник Никола Жеков за действията на българските и сръбските части при обсадата на Одринската крепост (1912 – 1913 г.). (Статии). // X, 2005, N 1 – 2, с. 68 – 78.
  1. ГЕОРГИЕВА, Елена. За първото българско юридическо списание “Древняя и новая България” (1878 г.) на Петър Оджаков. (Архивен преглед). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 133 – 140.
  1. ЙОРДАНОВА, Златина. Тома Васильов – виден български администратор. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 165 – 173.
  1. КИРКОВА, Мария. Възпоменателни слова за героя от атаката на Одрин. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 161 – 164 : с ил.

За полковник Димо Христов (Кучаров).

  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Военните флотилии на България, Германия и Австроунгария по Среден и Долен Дунав 1915 – 1916 г. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 16 – 48.
  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Доброволци турци от Омуртагския край в Сръбско-българската война 1885 г. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 27 – 45.

Съдържа списък на 472 души.

  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Доброволци от град Русе в Сръбско-българската война 1885 г. (Архивен преглед). // IV, 1995, N 1, с. 105 – 115.

Съдържа списък на 102 души.

  1. ПАВЛОВА, Виолета. Кметовете на община Велико Търново. (Малки приноси). // V, 1996, N 3 – 4, с. 116 – 118.

Съдържа хронологичен, поименен списък.

  1. ПЕЕВ, Атанас. Инженер Кирил Старцев – успешният кмет на Русе и Добрич. (Профили). // X, 2005, N 1 – 2, с. 155 – 163.
  1. ПЕЕВ, Атанас. Завинаги на добруджанска земя. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 127 – 135.

За майор Георги Векилски.

  1. РАДОСЛАВОВ, Георги. Участието на двадесет и шести пехотен Пернишки полк в Балканската война 1912 – 1913 г. (Статии). // IX, 2001, N 1- 2, с. 73 – 83. 
  1. Възпитание. Образование. Просвета. Организация на свободното време.
  1. БЕЙКОВА, Цветка. Първият народен университет в България. (Архивен преглед). // III, 1994, N 1, с. 124 – 132.

… създаден във Велико Търново.

  1. БОШНЯКОВА, Пламка. Училищното дело в гр. Лом на страниците на възрожденския печат. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 94 – 99.
  1. ИНДЖОВ, Емил. Дейността на Райчо Каролев като инспектор и директор на габровската гимназия (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 154 – 164.
  1. КОЛЕВА, Люси Гарабед. Някой непубликувани материали за чуждите училища в Бургас от Освобождението до началото на XX век. (Архивен преглед). // III, 1994, N 3 – 4, с. 163 – 171.
  1. КЪНЕВ, Петър. Тодор Хаджиев за визитата на професор Асен Златаров в Добрич. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 137 – 140.
  1. ПАРУШЕВ, Тодор. Морските курорти на България 1878 – 1945 г. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 46 – 60.

За Варна, Бургас, Обзор, Несебър и Созопол.

  1. ПЕТКОВ, Петко Д. За първото класно училище в България. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 31 – 38.

120 години от откриването на “Даскалоливницата” в гр. Елена.

  1. ПЕТРОВ, Кирил. Шумен и шуменци за подготовката на учители до Освобождението. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 24 – 30.
  1. РАДЕВ, Иван. Иван Стоянов Райнушков – учител във В. Търново през 50 – те години на XIX в. (Профили). // IV, 1995, N 2, с. 105 – 109.
  1. СПИРТОВ, Аспарух и др. Проблеми на училищната книжнина на Стара Загора през Възраждането / Аспарух Спиртов, Невена Ганева. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 88 – 93.
  1. Етнология. Етнография. Нрави. Обичаи. Бит. Фолклористика. 

а. Общи въпроси

  1. БУКОВИНОВА, Вида. Принос към етнографията на Странджанския край : Теренни проучвания за растениевъдството в с. Граматиково, Малкотърновско. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 61 – 77 : с ил ; N 2, с. 27 – 42 ; VI, 1997, N 3 – 4, с. 138 – 148 : с ил.

В кн. 3 – 4 от 1997 г. с подзаглавие “ Теренни проучвания – обработка на материали за тъкани и тъкачество в с. Граматиково, Малкотърновско” в рубрика “Малки приноси”.

  1. Буюклиев, Любомир Иванов и др. Поминък и традиционен бит на циганското население в Пазарджик / Любомир И. Буюклиев, Цонка И. Каснакова. (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 63 – 81.
  1. КАБЛЕШКОВА, Райна. Приносът на Любен Каравелов в Българската възрожденска етнография. (Малки приноси). // VII,1998, N 1 – 2, с. 102 – 109.
  1. КОЛЕВ, Николай. Библиография на трудовете на Христо Вакарелски / Състав. Николай Колев. // II, 1993, N 3 – 4, с. 139 – 190.

Хронологично подредени 978 заглавия, които обхващат периода 1921 – 1979 г.

  1. КОЛЕВ, Николай. Събиране и обработване на етнографски материали при краеведски или специализирани етнографски изследвания. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 49 – 59.
  1. МИЛЬОВ, Симеон. Още едно сведение за Граово. (Статии). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 50 – 76.

Съдържа текста на непубликуваните изследвания “Народни песни от Граово” и “Облеклото в Граово” от Христо Попконстантинов.

б. Облекло. Носия. Мода. Накит. Нрави и обичаи в частния живот.

  1. БУЗЕВА, Боряна. Обичаи при раждане и отглеждане на малко дете в Никополско до средата на ХХ в. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 81 – 90.
  1. ВЛАДЕВА, Павлина. Облеклото във Велико Търново и Великотърновско през Възраждането според чуждите пътешественици и българи. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 91 – 97.
  1. ДИМИТРОВА, Диана. Сватбени обичаи от Сливенско. (Малки приноси). // II, 1993, N 1, с. 53 – 61.
  1. ИВАНОВА, Мария. Роднинска терминология от Свиленградско. (Малки приноси). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 105 – 110.
  1. ИВАНОВА, Мария. Сватбените обичаи и обреди на алмалийци. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 49 – 57.

За живеещите в Добруджа преселници от с. Алмалий, Румъния.

  1. ЙОРДАНОВА, Диана. Сватбени обичаи в с. Петърница, Плевенско, от края на XIX и началото на XX век. (Малки приноси). // VI,1997, N 1 – 2, с. 122 – 132.
  1. НЕДКОВА, Наталия. Особености на традиционното облекло в Плевенско. (Статии). // IV, 1995, N 1, с. 42 – 55.
  1. ЯНКОВА. Янка Христова. Трудови обичаи в четири никополски села – Санадиново, Новачене, Осъм и Бацова махала. (Малки приноси). // V, 1996, N 3 – 4 , с. 111 – 115. 

в. Обществен живот. Народен бит.

  1. ДИМИТРОВА, Дориана. Сватбените обичаи при влашкото население в град Пещера. (Малки приноси). // II, 1993, N 3 – 4, с. 108 – 119.

С библиогр.

  1. КОЛЕВ, Николай. Домашни занаяти в Габровския край : Коларство и коларо–железарство. (Статии). // X, 2005, N 1 – 2, с. 38 – 49.
  1. НАЛБАНТОВ, Стоян. Следи от култа към Св. Тарасий по Южното Черноморие. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 76 – 80.
  1. ПЕТКОВА, Галина. Гурбетчийско количкарство в бита на населението от Еленския край. (Статии). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 76 – 94.
  1. ПЕТРОВА, Р. Към проучванията на трудовите обичаи и обреди на мюсюлманите в Тервелско. ( Малки приноси). // III, 1994, N 2 , с. 83 – 89.

За селата Зърнево, Поп Груево и Оногур.

  1. СТОЙКОВА, Блага. Календарни празници и обичаи от село Масларево, област Великотърновска. (Статии). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 52 – 68.
  1. СТРЕЗЕВА, Наталия. Запазване на регионални и локални варианти на българската еньовденска традиция в Бесарабия. (Малки приноси). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 111 – 117.
  1. ТИНЧЕВ, Стоян. Народното обичайно право и селската община в Златаришкия край (края на XIX – 50-те години на XX в.). (Статии). // I, 1991, N 2, с. 28 – 44.
  1. ЯНЕВА, Атанаска. Мартенска обредност в Карнобатско. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 81 – 87.
  1. ЯНКОВ, Ангел. Из зимния празничен цикъл на българските католици в Северна България. (Статии). // II, 1993, N 2, с. 19 – 34.

г. Фолклор. 

  1. БЕЛЧЕВ, Деян. Историческата истина в една народна песен. (Малки приноси). // II, 1993, N 1, с. 38 – 40.

… със заглавие “Татарин и три робини”, отнасяща се за Долна и Горна Митрополия.

  1. КОЛЕВ, Николай. Мъжка сватба в село Плаково и околните села. (Статии). // I, 1991, N 1, с. 32 – 43.
  1. МОЛЛОВ,Тодор. Краеведско фолклористично проучване : Кратки указания и примерен модел. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 31 – 48.
  1. ПОМЕТКОВА, Райна. Обичай “Такия” (Благословия на нова къща). (Архивен преглед). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 146 – 151 : с ил.

98. ЯНКОВ, Ангел. Из празнично-обредната система на българите католици в Пловдивско. (Статии). // I, 1991, N 2, с. 45 – 62.

      IV. Математика. Естествени науки.

  1.  Обща геология.
  1. КОВАЧЕВ, Георги. Още веднъж за релефа от Ново село, Сливенско. (Статии). // II, 1993, N 2, с. 39 – 45.

       VI. Приложни науки. Медицина. Техника. Селско стопанство.

  1. Медицина. Селско стопанство. Полиграфическа промишленост и издателско дело. Фина механика.
  1. ВОЙЧЕВА, Цветелина. Пътят на варненската книга от нейния създател до читателя (1878 – 1912). (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 70 – 80.
  1. ДЕНЧЕВА, Юлия. Създаден за да служи на хората : Някой моменти от историята на Българския червен кръст във Великотърновския край. (Статии). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 31 – 51.
  1. СТЕФАНОВ, Стефан Н. Панайот Дончев Маждраков – първостроител на земеделското опитно дело във Великотърновския край. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 132 – 136.
  1. СТЕФАНОВ, Стефан Н. Развитие на аграрната наука във Великотърновския район през изминалия ХХ век. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 39 – 47.
  1. ХАРИТОНОВ, Христо. Теглилка за златни монети. (Малки при- носи). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 149 – 153 : с ил.

        VI. Изкуство. Художествени занаяти. Фотография. Музика. Развлечения. Игри. Спорт.

  1. Обща теория на изкуството. Естетика на изкуството. Философия на изкуството. Църковна архитектура. 
  1. КОЙЧЕВА, Кина. За мястото и датировката на габровската черква “Света Петка”. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 97 – 101.
  1. МАРКОВ, Васил. Изображение на Световното дърво във възрожденското изкуство от Централна Стара планина. (Малки приноси). // III, 1994, N 2, с. 72 – 82.
  1. МАТЕВ, Иван. Чист въздух за чисти души. Два късни православни паметника от Старозагорското Аязмо. (Профили). // V, 1996, N 3 – 4, с. 127 – 135.

За параклиса “Св. Теодор Тирон” и гроба на митрополит Методий Кусев.

  1. ПЕТКОВ, Петко Д. С достойно място в историческия път на град Елена. (Статии). // V, 1996, N 3 – 4, с. 72 – 87.

За църквите и духовния живот.

  1. Нумизматика. Художествена обработка на металите. Живопис. Музика.
  1. АНТОНОВА, Невяна. Първи ученически оркестър в Плевен. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 122 – 129.
  1. БУЮКЛИЕВ, Любомир. Златарският занаят в Пазарджик. (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 53 – 65.
  1. ДИМОВА, Веселка. Военният художник Борис Денев според документи съхранени в Централния военен архив – гр. В. Търново. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 139 – 145.
  1. КАЛЕВА – ИНДЖИЕВА, Радка. Зографите на Соколовския манастир поп Павел и поп Никола от Шипка – живот и дело. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 125 – 131.
  1. МЕДНИКАРОВ, Христо. Богат и пребогат живот отдаден на музиката. (Профили). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 131 – 137.

За Михаил Константинов.

  1. МЕДНИКАРОВ, Христо. Живописецът Йордан Попов. (Профили). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 126 – 140.
  1. НИКОЛОВА, Илияна. Принос към биографията на професора по флейта Никола Стефанов Савов. (Профили). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 178 – 181.
  1. ХАРИТОНОВ, Христо. Колекционирането на монети и тяхната подготовка за краеведско проучване. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 108 – 116.
  1. ХАРИТОНОВ, Христо. Хералдически мотиви върху монетите на Царевград Търнов и тяхното влияние за формиране на вторичните функции на монетите. (Статии). // I, 1991, N 1, с. 11 – 19.

VII. Езикознание. Филология. Литература.

  1. Езикознание. Филология. 

а. Географско–топографски наименования. Топонимия. Лични имена, фамилни имена, имена на народи или етнически групи, наименования на професии.

  1. ВЕЛИКОВА, Менча. Селищните имена на Провадийско. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 52 – 60.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Езиково-поселищни отношения в басейна на река Янтра в светлината на речните и селищни имена (потапоними и ойконими). (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 61 – 78.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. От кръжок по езикознание и ономастика до “Център по българска ономастика” при Великотърновския университет. (Статии). // III, 1994, N 2, с. 3 – 10.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Отражение на собственото име “Герман” в българската ономастика. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 74 – 80.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Програма за събиране и проучване на местни имена – топоними. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 60 – 65.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Промени в административно-селищното делене, в именуването и преименуването на селищата в страната. (Статии). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 3 – 17.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Центърът по Българска ономастика при Великотърновския университет в помощ на краезнанието и краеведите. (Центрове на материали за краеведски проучвания). // V, 1996, N 1 – 2, с. 141 – 142.
  1. КОНСТАНТИНОВА, Цанка. Българският XVII век в ойконимията на Казанлъшко. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 99 – 109.
  1. РУСИНОВ, Русин. За едно местно име от с. Кръшно, Поповско – Копака / Копаците; Още за произхода на селищното име Луковит; Произход на селищното име Гърчиново. (Малки приноси). // II, 1993, N 2, с. 46 – 51.
  1. РУСИНОВ, Русин. ИЗ старинната еленска антропонимия; Икономовци през Възраждането; Фамилното име Робовски. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 90 – 97.
  1. РУСИНОВ, Русин. 1. Какво означава името Бусилин? 2. Родът Кършовци от Елена. 3.Фамилното име Кършовски. 4. Фамилното име Шипковенски. (Малки приноси). // II, 1993, N 3 – 4, с. 102 – 107.
  1. РУСИНОВ, Русин. Предтурски произход на личното име Алтъна. (Малки приноси). // III, 1994, N 2, с. 70 – 71.

б. Български език. Фонетика. Етимология. Образуване на думите. Разновидности на езика, наречия, диалекти. 

  1. БАЙЧЕВ, Боян. Насоки и примерен план за проучването на езиковата ситуация в определен регион или населено място. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 66 – 98.
  1. ДИМИТРОВА – ТОДОРОВА, Лиляна. Поселищни езикови отношения в Поповско. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 110 – 115.
  1. НЕДЕЛЧЕВ, Нено. Бележки върху а к а в и з м а на говора в гр. Неделино, Маданско. (Малки приноси). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 140 – 143.
  1. ОБРЕТЕНЧЕВ. Димитър. Бележки по диалекта на с. Щипско, Варненско. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 105 – 108.

134.РУСИНОВ, Русин. Уставът на Тревненското читалище (1872) от гледище на книжовния език през Възраждането. (Малки приноси). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 135 – 139.

  1. УЗУНОВ, Васил и др. Произход на името на град Златарица / Васил Узунов, Петър Влахов. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 105 – 109.
  1. ХАРИТОНОВА, Иванка. Социолингвистичен експеримент върху ученическа устна реч. (Малки приноси). // II, 1993, N 1, с. 48 – 52.
  1. Литература. 

а. Американска и българска литература.

  1. ГЕОРГИЕВА, Елена. Академик Михаил Арнаудов и Русе. (Профили). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 138 – 144.
  1. ГЕОРГИЕВА, Елена. Към творческото и духовното наследство на академик Михаил Арнаудов : За академик Михаил Арнаудов и писателя Димитър Добрев. (Профили). // VIII, 2003, N 3 – 4, с. 146 – 150.
  1. ЗЛАТЕВ, Любомир. Два документа за Добри Войников от фонда на Доростоло–Червенската митрополия в Русе. (Архивен преглед). // II, 1993, N 2, с. 68 – 74.
  1. ЗЛАТЕВ, Любомир. Документални свидетелства за Русенския период на Цани Гинчев. (Профили). // III, N 2, с. 97 – 104.
  1. ЗЛАТЕВ, Никола. Животът на аптекаря Никола Златев : Мемоари. (Архивен преглед). // I, 1991, N 1, с. 60 – 82 ; N 2, 80 – 102.

Съдържа бележки на Иван Радев “Възрожденецът Никола Златев и споменът за него”.

  1. МЛАДЕНОВА, Мария. Поетът Никола Ракитин – един от стожерите на читалище “Съгласие” – Плевен. (Профили). // III, 1994, N 3 – 4, с. 191 – 197.
  1. НАЛБАНТОВА, Елена. Сътрудничеството на Цани Гинчев във възрожденския печат. // III, 1994, N 2, с. 91 – 96.
  1. РУСЕВ, Иван. Неизвестна епитафия на Добри Чинтулов. (Архивен преглед). // II, 1993, N 2, с. 75 – 83.
  1. СТОЯНОВА, Ваня. Американската художествена литература в София за периода 1878 – 1944. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 92 – 97.

VIII. География. Биографии. История.

  1. Археология. Предистория. Паметници на културата на историческите периоди. Археологически паметници. Старини.
  1. ГАНЕВ, Георги. Следи от римско владичество в района на село Камен. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 84 – 89.
  1. ДОЙКОВ, Васил. Мадарски конник в Русенско!? : Възпоменание за скалния барелеф от Стълпище. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 98 – 99.
  1. КОВАЧЕВ, Георги. Няколко антични паметника от историческия музей в Сливен. (Малки приноси). // III, 1994, N 3 – 4, с. 132 – 136 : с ил.

149.ОВЧАРОВ, Тодор. Археологическите изследвания. (Отраслово- тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2 , с. 12 – 14.

  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Землището на село Карайсен до XIX век. (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 79 – 85.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Ранносредновековни обекти и находки (VII – XI в.) по долния басейн на река Янтра. (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 10 – 21.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни находки и обекти (XII – XIV в.) от Еленска община. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 78 – 89.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни находки и обекти от Свищовска община (XII – XIV в.). (Статии). // I, 1991, N 2, с. 1 – 15.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни обекти и находки (XII – XIV в.) от Великотърновска община. (Статии). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 34 – 56 : с ил.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни обекти и находки (XII – XIV в.) в Лясковска община. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 69 – 79.
  1. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни обекти и находки (XII – XIV в.) от Полскотръмбешка община. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2,  с. 35 – 48.
  1. СИТАРСКИ, Юлиан. Поселищен облик и култово строителство в земите на днешния Пернишки регион от неолитната епоха до късната античност. (Статии). // III, 1994, N 2, с. 11 – 26.
  1. СТАНЕВ, Петър и др. Антични и средновековни крепости в Поповска и Опаченска общини (част II) / Петър Станев, Иван Атанасов, Стамен Станев. (Статии). // X, 2005, N 1 – 2, с. 3 – 37 : с ил.
  1. СТАНЕВ, Петър. Генезис и синхронизация на неолитните култури в Централна Северна България. (Статии). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 14 – 30.
  1. СТАНЕВ, Петър и др. Неолитно селище Орловец – резултати от проучванията през 1996 – 1998 година / Петър Станев, Стамен Станев. (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 9 – 16 : с ил.
  1. СТАНЕВ, Петър и др. Праисторически селища в Поповска и Опаченска общини (Към археологическата карта на България) / Петър Станев, Иван Атанасов, Стамен Станев. (Статии). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 11 – 26 : с ил.
  1. ХРИСТОВ, Иван и др. Антични каменни жертвеници от Източните Родопи / Иван Христов, Недялко Колев. (Малки приноси). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 104 – 108 : с ил.
  1. ХРИСТОВ, Иван. Проучване на Тракийско скално светилище в околностите на село Сеноклас, община Маджарово. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 80 – 84 : с ил.
  1. ХРИСТОВ, Иван. Римски надгробни паметници от с. Градница, Севлиевско. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 67 – 71 : с ил.
  1. ХРИСТОВ, Иван. Теренни археологически проучвания на пещери в Централна Стара планина. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 69 – 75.
  1. ЧОКОЕВ, Иван и др. Някой проблеми при изследването на тракийското присъствие в района на В. Търново / Иван Чокоев, Милена Станчева. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 77 – 83. 
  1. Краезнание. 

а. Български краеведи.

  1. АНГЕЛОВА – АТАНАСОВА, Мария и др. Неуморим учен – краевед : По случай 75-годишнината на проф. Николай Ковачев / Мария Ангелова – Атанасова, Соня Семова. (Профили). // III, 1994, N 3 – 4, с. 180 – 185.
  1. ДОНЧЕВА – КРАЧАНОВА, Стефка. Иван Енчев – Видю, патрон на Дружеството на краеведите в град Казанлък. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 117 – 123.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. С пламъка на родолюбието. (Профили). // X, 2005, N 1 – 2, с. 135 – 139.

За краеведа Атанас Пеев от Добрич.

  1. КОВАЧЕВ, Николай. Един почти забравен културнопросветник, етнограф и поет Петко Колев Гъбев. (Профили). // III, 1994, N 3 – 4, с. 186 – 190.
  1. МЕДНИКАРОВ, Христо. Живот за родния край. (Профили). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 123 – 131.

За Стоян Медникаров – общественик, историограф и краевед.

  1. НЕДКОВ, Симеон. Краеведската дейност и изследвания на доц. Цоньо Петров. (Профили). // V, 1996, N 3 – 4, с. 141 – 153.
  1. ПЕЕВ, Атанас. Единственият в Силистренска област. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 124 – 126.

За Петър Кънев – писател, журналист и краевед.

  1. ПЕТРОВ, Стефан. Краеведът Това Исаев. (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 165 – 169.
  1. РАДЕВА, Живка. Гунчо Гунчев. (Профили). // I, 1991, N 1, с. 56 – 59.
  1. СТОЙНЕВА, Василка. Владимир Караманов – изследовател от национален мащаб. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 141-147.
  1. ЯНЧЕВА, Йорданка. Стоян Йовев за историята на Кюстендил. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 148 – 153.

б. Селищна история. 

  1. ГЕОРГИЕВ, Лъчезар. Свищов – книжовен център през Възраждането. (Статии). // II, 1993, N 3 – 4, с. 18 – 35.
  1. ДАНЧЕВА, Детелина. Град Ябланица и Руско-турската война от 1877-1878 г. (Статии). // II, 1993, N 3 – 4, с. 36 – 49.
  1. ДЕНЧЕВА, Юлия. Възникване и история на селищата във Великотърновски регион според стари църковни кондики (По документи в Държавен архив – Велико Търново). (Архивен преглед). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 145 – 149.
  1. ИВАНОВА, Христина. Село Кален, Врачанско – историко-демографска характеристика. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 49 – 61.
  1. КОЛЕВ, Николай. Из историята и културата на град Дебелец. (Малки приноси). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 99 – 104.
  1. КОЛЕВ, Николай. Към историята на село Страхилово, Великотърновско. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 134 – 137.
  1. КРЪСТЕВ, Белчо. За “старовременното” население на с. Осмар. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 65 – 69.
  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Посещението на Емил Вандервелд във Велико Търново (септември 1924 г.). (Малки приноси). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 115 – 123.

Лидер на Белгийската социалдемократическа партия и на Изпълнител- ното бюро на Социнтерна.

  1. МАНЕВА, Каля. Някой аспекти относно икономическото развитие на град Ямбол по време на кризата (1929 -1933). (Статии). // II, 1993, N 3 – 4, с. 50 – 64.
  1. МАТЕВ, Иван. Старозагорска сага за Балканската война : Цар Фердинанд в Стара Загора и обявяването на войната… (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 40 – 60 : с ил.
  1. МИНЧЕВА, Тянка. Денят 22 IX 1908 г. в Търново. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 87 – 91.
  1. МОСЕНГОВ, Атанас. Пловдив – град на художници. (Статии). // IV, 1995, N 1, с. 56 – 68.
  1. НАЛБАНТОВА, Елена. Съдбата на село Плаково през робството. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 106 – 122.
  1. НЕДКОВ, Симеон. Превръщането на село Боженци в архитектурно-исторически резерват. (Статии). // II, 1993, N 3 – 4, с. 65 – 79.
  1. НИКОЛОВА, Илияна. Създаване и развитие на музикалното дружество “Струна” във Велико Търново. (Малки приноси). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 118 – 121.
  1. ПАТРИКОВ, Георги. Краеведската и родоизследователската дейност в с. Самоводене – област Великотърновска. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 84 – 91.

С библиогр.

  1. РАДЕВ, Иван. Културологичната ситуация през 30-40-те г. на XIX в. и алтернативите пред просветния елит в Търново. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 85 – 94.
  1. СИМЕОНОВ, Симеон. За произхода и името на град Севлиево. (Малки приноси). // V, 1996, N 3 – 4, с. 88 – 96.
  1. СТАНЕВ, Христо. Град Елена – просветно средище през Възраждането. (Статии). // IV, 1995, N 3 – 4,  с. 18 – 43.
  1. СТАНЕВА, Светлозара и др. Храмовият празник на Търновската църква “Св. четиридесет мъченици” става празник на града и бла – годетелите му / Светлозара Станева, Тянка Минчева. (Малки при – носи). // X, 2005, N 1 – 2, с. 115 – 119.
  1. ТОНЕВ, Велко. Из миналото на Поморие (Анхиало) през XVIII и XIX в. (до 1878 г.). (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 11 – 48.
  1. ТОПАЛОВА, Светлана. Из историята на Калчова колония (Бесарабия). (Статии). // III, N 3 – 4, с. 82 – 93.
  1. ТОШЕВ, Мирослав. Град Омуртаг и неговите околности през погледа на чужди пътешественици, учени, военни до Освобождението. (Малки приноси). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 89 – 98.
  1. ТОШЕВ, Мирослав. Краеведската книжнина за град Омуртаг и Омуртагския край. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 92 – 98.
  1. ЦОНЕВА, Нели. Наводнението в долината на р. Росица през 1939 г. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 61 – 64.
  1. ЦОНЕВА, Нина. Пътеписите от XVII – XIX в. – извори за историята на град Ямбол. (Малки приноси). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 124 – 134.
  1. ЧАКЪРОВА, Румяна. Ловеч като средновековна крепост. (Малки приноси). // II, 1993, N 3 – 4, с. 80 – 83.
  1. ЧОЛОВ, Петър. Ихтиман и Ихтиманско по време на Възраждането. (Статии). // V, 1996, N 3 – 4, с. 34 – 52.

в. Теория, история, организация и методика на краеведската дейност

  1. БУКОВИНОВА, Вида. Проблеми при комплексните селищни проучвания. (Статии). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 3 – 10.
  1. ДОЙКОВ, Васил. Географията и краезнанието : Общи и конкретни бележки за проучвания в Русенския край. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 25 – 30.
  1. ДРАГАНОВА, Тодорка. Краеведската литература в България в края на 1989 – 1992 г. (Книжовни оценки). // II, 1993, N 3 – 4, с. 131 – 138.

С библиогр.

  1. КАСНАКОВА – ИВАНОВА, Цонка. Теоретико-методологически аспекти на краезнанието. (Статии). // IV, 1995, N 2, с. 3 – 16.
  1. КОВАЧЕВ, Александър. Подготовка на специалисти от различните отрасли на знанието с интереси към краеведските изследвания след Освобождението. (Малки приноси). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 116 – 121.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Краеведската работа в България до 1944 г. (Статии). // I, 1991, N 1 , с. 2 – 10.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Краеведският периодичен печат в България (1878 – 1944 г.). (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 3 – 9.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Краезнанието в класификационните схеми през вековете. (Статии). // III, 1994, N 1, с. 17 – 26.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. Оформяне на справочно-методическия апарат към краеведско съчинение. (Основни изисквания към изготвянето на краеведска публикация). // V, 1996, N 1 – 2, с. 179 – 190.
  1. КОВАЧЕВ, Марин. По важни “домашни” източници за краеведски проучвания. (Центрове на материали за краеведски проучвания). // V, 1996, N 1 – 2, с. 157 – 176.
  1. КОНСТАНТИНОВ, Алеко. Кога, как и къде възникна идеята за учредяване на Съюза на краеведите в България (Спомени). (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 120 – 123.
  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Десет години съюз на краеведите в България. (Юбилеи). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 165 – 168.
  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Периодични издания с краеведска тематика за периода от 1878 до края на Втората световна война. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 85 – 93.
  1. ПЕТРОВ, Цоньо. Какво е краезнанието ? (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 3 – 12.
  1. РАДЕВА, Живка. Краеведската дейност в българските училища през Възраждането. (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 3 – 10.
  1. СИРАКОВ, Станьо. Към въпроса за началото на етапите в развитието на краезнанието. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 3 – 9.
  1. СТАНЧЕВА, Стефка. Учебен план по краезнание : Из писмена теза “Учебен план по краезнание” (СИП – VI клас). (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 81 – 86.
  1. ХАРАЛАМПИЕВ, Иван. Краезнание или краеведение. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 9 – 11.
  1. География. 
  1. ВЕЛИКОВ, В и др. Геоекологичната характеристика при комплексните краеведски проучвания (На примера на река Янтра) / В. Великов, К. Джанабетска. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 154 – 167.
  1. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Атанас. Промени в градските селища в България след 1944 г. – типология и категоризация. (Статии). // V, 1996, N 3 – 4, с. 3 – 11.
  1. ДОЙКОВ, Васил. Антични географски извори за названията на реките Янтра и Негованка. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 110 – 111.
  1. ДОЙКОВ, Васил. Локализиране на исторически обекти чрез антични географски и картографски извори. (Малки приноси). // III,        1994, N 2, с. 43 – 47.
  1. ДОЙКОВ, Васил. Първата българска географска карта и нейният създател Александър хаджи Русет. (Малки приноси). // I, 1991, N 1, с. 52 – 55.
  1. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Стопанска и социална структура на Златарица 1878 – 1944 г. (Статии). // V, 1996, N 3 – 4, с. 12 – 33.
  1. СЛАВЕЙКОВ, Петър. Град Казанлък : Комплексна географска характеристика. (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 49 – 62.
  1. СЛАВЕЙКОВ, Петър. Град Харманли. (Малки приноси). // V, 1996, N 3 – 4, с. 97 – 110.
  1. Генеалогия.
  1. БУКОВИНОВА, Вида. Към методиката на родовите изследвания. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 94 – 99.
  1. ВОЙЧЕВА, Цветелина. Документи за рода Блъскови в Държавен архив – Варна (Документалното богатство на родовия фонд). (Архивен преглед). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 150 – 156.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Значение и методика на родовите изследвания. (Отраслово-тематични насоки на краеведската дейност). // V, 1996, N 1 – 2, с. 99 – 107.
  1. ПЕЕВ, Атанас. Родът на турлаците. (Профили). // X, 2005, N 1 -2, с. 140 – 154.

За Павел Атанасов и неговите потомци.

  1. СТАНЕВ, Христо. Родолюбив възрожденски род [Робовски] от град Елена. (Профили). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 143 – 149.
  1. ТАЛЕВ, Георги. Как да изследваме своя родов корен. (Малки приноси). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 100 – 104.
  1. ХАДЖИНИКОЛОВ, Веселин. Род, генеалогия и краезнание. (Статии). III, 1994, N 1 , с. 3 – 16.
  1. ЧЕПКЪНОВА–СТАНЕВА, Светлозара. Родствениците на Никола Пиколо. (Профили). // V, 1996, N 3 – 4, с. 119 – 126.
  1. Архивистика. Архиви.
  1. БАКЪРДЖИЕВА, Теодора. Османски свидетелства за историята на град Бяла. (Архивен преглед). // II, 1993, N 3 – 4, с. 120 – 130.

Съдържа и списък – извлечение от регистъра за джизието, събирано в Търновската каза, края на  XVII – началото на XVIII в.

  1. БЕЙКОВА, Цветка. Лични фондове на краеведи в Държавен архив – Велико Търново. (Профили). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 141 – 144.
  1. ДИМИТРОВА, Ивелина. Непознати данни от частични постъпления в Държавен архив – Велико Търново, в помощ на краеведски- те изследвания. (Архивен преглед). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 145 – 148.
  1. ПЕТКОВА, Стефка. Достъпът до архивна информация. (Центрове на материали за краеведски проучвания. // V, 1996, N 1 – 2, с. 133 – 140.
  1. ПЕТКОВА, Стефка. Лексикографски опити и постижения в архивната област. (Статии). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 3 – 33.
  1. История на Русия и СССР.
  1. БАЧИНСКАЯ, Е. Волонтировка – станица болгарских волонтеров Дунайского казачьего войска. (Малки приноси). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 133 – 142.

На рус. ез.

  1. РУССЕВ, Николай. Мусульмане на Рэуте и Ботне. (Малки приноси). // III, 1994, N 3 – 4, с.156 – 162.

На рус. ез. Из историята на Древна Молдова. 

  1. История на България. 

а. Период на феодализма в българските земи (VII в. –  I пол. на  XVIII в.)

  1. БАКЪРДЖИЕВА, Теодора. Етнорелигиозните общности и техните училища в Русе (XVI– 70-те год. на XIX в.). (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 17 – 30.
  1. ПАВЛОВ, Пламен. Бележки за прабългарите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония (VII – XIII в.). (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 95 – 110. 

б. Период на кризата на феодализма и зараждане на капиталистически отношения. Възраждане на българския народ.    (II пол. на XVIIIв. – 1878 г. ) 

  1. БОЙЧЕВ, Денчо. Д-р Георги Константинов Хаканов в помощ на населението в Търново и бежанците казанлъчани и старозагорци през време на Руско – турската война (1877 – 1878). (Профили). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 136 – 138.
  1. БУКОВИНОВА, Вида. Отражение на великденската акция (1860) и началото на борбата с елинизма в Бургас. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 19 – 23.
  1. ВЛАДЕВА, Павлина. Освобождението на Търново – 1877 г., според европейските военни кореспонденти. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 58 – 67.
  1. ГЕОРГИЕВ, Божан. Пет села жадуват свобода. (Статии). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 10 – 15.

За създаването на револ. комитети в Патреш, Недан, Горна Липница, Върбовка и Сломер през 1872 – 1875 г.

  1. ГЕОРГИЕВ, Георги. Кой е “Г-н Христо” в писмото на Васил Левски от 6 септември 1869 година. (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 31 – 41.

Представя се хипотезата, че става въпрос за Христо Иванов Топалов.

  1. ГЕОРГИЕВ, Лъчезар. Златаришкият революционен комитет в подготовката на Априлското въстание 1876 г. (Статии). // II, 1993, N 1, с. 18 – 37.
  1. ДОЙКОВ, Васил. 150 години от пътешествието на Виктор Григорович през българските земи от Охрид до Русчук. (Профили). // IV, 1995, N 1, с. 116 – 121.
  1. ИЛИЕВА, Анна. Неизвестен ръкопис от спомените на Отон Иванов за Априлското въстание. (Архивен преглед). // II, 1993, N 1, с. 62 – 70.
  1. КАСНАКОВА – ИВАНОВА, Цонка и др. Особености в развитието на църковно-просветното движение в Средните Родопи (1800 – 1878) / Цонка Каснакова – Иванова, Йорданка Качакова. (Статии). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 22 – 39.
  1. КАСНАКОВА – ИВАНОВА, Цонка и др. Фактори за възникване и развитие на църковно-просветното дело в Средните Родопи (1800 – 1878 г.) / Цонка Каснакова – Иванова, Йорданка Качакова. (Статии). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 42 – 52.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Кога е обесен [участникът в Априлското въстание] Тодор Стоенчев Кирков. (Профили). // V, 1996, N 3 – 4, с. 136 – 140.
  1. КОВАЧЕВ, Николай. Тодор Коджов – неизвестен търновски книжовник. (Малки приноси). // IV, 1995, N 1, с. 100 – 104.
  1. КЪНЕВ, Нейчо. Поглед върху облика на Стара Загора през XIX столетие (до 1877 г.). (Статии). // I, 1991, N 2, с. 15 – 28.
  1. РУСЕВ, Иван Д. Ролята на Бургаското пристанище и Бургас за развитието на търговията в Сливен през XIX в. (Статии). // IV, 1995, N 2, с. 17 – 34.
  1. СТАНЕВ, Христо. Българското опълчение в Еленския край. (Статии). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 27 – 37.
  1. СТАНЕВ, Христо. Още по въпроса за кого е предназначено писмото на Васил Левски от 5 април 1872 година. (Профили). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 117 – 124.

Съдържа факсимиле на писмото. Представят се доказателства, че става въпрос за Сава Кършовски от гр. Елена.

  1. СТЕФАНОВА, Ася. Още по дискусията за Ботевата сабя. (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 86 – 93.
  1. ЧОРБАДЖИЕВ. Николай. Учителят, свещеникът, революционерът Стефан Трифонов (1831 – 1876). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 151 – 160.

в. България през периода на капитализма (1878 – 1944).

  1. АНГЕЛОВ, Ангел. Два документа за участието на Никополската доброволческа чета в Сръбско-българската война през 1885 г. (Архивен преглед). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 157 – 161.

Съдържа списък на доброволците, изготвен от Никола Василев и открит лист издаден от Никополския опълченски комитет.

  1. АНЧЕВ, Стефан. Българо-румънските отношения през втората фаза на Балканската война (от преговорите в Лондон до Петербургската конференция – 1913 г.). (Статии). // IV, 1995, N 1, с. 28 – 41.
  1. АНЧЕВ, Стефан. Град Силистра в българо-румънските отношения през първата фаза на Балканската война (до преговорите в Лондон). (Статии). // VI, 1997, N 1 – 2, с. 90 – 103.
  1. БОНЕВА, Вера. Пандели Кисимов за себе си през 1898 година. (Архивен преглед). // V, 1996, N 3 – 4, с. 164 – 172.

Съдържа текст на автобиографична записка.

  1. ВЕЛЕВ, Венцислав. Васил Миков Вълов. (Профили). // I, 1991, N 2, с. 72 – 79.

Съдържа библиография на по-важните му трудове.

  1. ГЕОРГИЕВ, Георги. Стефан Стамболов и Бургас. (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 100 – 107.
  1. МАТЕРИАЛИ от личния архив и библиотека на известния търновски адвокат, юрист, публицист, активен общественик, кооперати- вен и читалищен деятел Сава Събев. (Архивен преглед). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 180 -186.
  1. МАЧКОВСКА, Елена и др. Първият областен, културен и селскостопански събор във Велико Търново през 1939 г. / Елена Мачковска, Красимир Петров. (Статии). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 13 – 18.
  1. НЕДЕЛЧЕВ, Нено. Нови сведения за заселването на банатските българи в България след Освобождението. (Статии). // II, 1993, N 2, с. 35 – 38.
  1. НЕДКОВ, Цветолин. Стопанският облик на Южна Добруджа от Балканската война до 1940 г.(Статии). // VI, 1996, N 1 – 2, с. 73 – 89.
  1. НИЧЕВА, Марина. Писма на участници от Великотърновския край във Балканските войни. (Малки приноси). // IV, 1995, N 2, с. 62 – 66.
  1. ПАВЛОВА, Виолета. Ганчо Пеев Белев – живот и дейност. (Профили). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 113 – 122.
  1. ПАВЛОВА, Виолета. Спомени на Моско Москов за обявяване на независимостта на България 1908 г. (Малки приноси). // X, 2005, N 1 – 2, с. 108 – 114.
  1. ПЕТРОВ, Красимир. Писмо от Драган Цанков до д-р Алекси Друмев и Христо Върбенов. (Архивен преглед). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 207 – 212.
  1. ПЕТРОВА, Маргарита. Сава Събев – много известен в миналото, но малко познат на съвременниците ни. (Профили). // IV, 1995, Х 3 – 4, с. 144 – 161.
  1. ПРОДАНОВ, Николай. Между политическия натиск и насилието : Тактически виждания за решаването на Западнопокраинския въпрос – 20-те – началото на 30-те години на XX век. (Малки приноси). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 123 – 133.
  1. СТАНЕВ, Христо. Стефан Стамболов в Елена. (Профили). // III, 1994, N 2, с. 105 – 108.
  1. СТОЕВА, Виолета. Съдбата на тракийските бежанци в Източните Родопи. (Статии). // III, 1994, N 3 – 4, с. 111 – 131.
  1. ХРИСТОВА, Янка. Бежанският въпрос в България (1919 – 1939 г.) и съдбата на бежанците в град Несебър. (Малки приноси). // III, 1994, N 3 – 4, с. 146 – 155.

IX. Мнения, отзиви, рецензии за краеведска литература.

  1. БУКОВИНОВА, Вида. Ценно родово изследване. (Книжовни оценки). // VII, 1998, N 1 – 2, с. 178 – 179.

Рец. за: Ангел И. Ангелов. Родословия на село Мечка, Плевенско. – Габрово, 1999. – 386 с.

  1. ДОЙКОВ, Васил. Монографията за Две Могили – изблик на родови пориви. (Книжовни оценки). // III, 1994, N 3 – 4, с. 177 – 179.

Рец. за: Александър Антонов и др. Истини сплетени от вековете / Александър Антонов, Евгения Антонова. – София : ИК Цанко Церковски, 1992. –  422 с.

  1. БУКОВИНОВА, Вида. Стародавно Граматиково : Географски, исторически и етнографски проучвания, бит, език, фолклор. – Бургас : Перл ПП, 1994

Рец.: Николай Колев. // VI, 1997, N 1 – 2, с. 150 – 152.

  1. НАЛБАНТОВА, Елена. Царевград Търнов в творчеството на Любомир Владикин. (Книжовни оценки). // II, 1993, N 1 , с. 71 – 74.

Рец. за: Любомир Владикин. Царевград Търнов : Пътни карти, легенди и видения. – 2. попр. и разшир. изд. – София : Хемус, 1940. – 284 с.

Също и за първото издание от 1928 г.

  1. ВЛАЙКОВА, Симеонка. Ботевград през годините – през погледа на краеведа – изследовател. (Книжовни оценки). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 111 – 114.

Рец. за: Симеонка Влайкова. Ботевград през годините : По до- кументални материали и спомени на местни хора. – Ботевград : Бо – тевградско дружество Орханец, 2000. – 197 с.

  1. ПРОДАНОВ, Николай. Малко известна програма за краеведче- ски проучвания от 1889 година. (Книжовни оценки). // V, 1996, N 3 – 4, с. 203 – 208.

Рец. за: Георги Димитров. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение : В 3 ч. – 1894 – 1900

Ч. 1. – София : Придворна печ. Б. Шимачек, 1894. – 195 с.

Ч. 2. – Пловдив : Търгов. печ., 1895. – 534 с.

Ч. 3. – София : Печ. Иван Даскалов, 1900. – 320 с.

  1. ЙОНКОВ, Христо. Нова книга за родния севлиевски край. (Архивен преглед). // [За 1999], VIII, 2002, N 1 – 2, с.141 – 143 ; ПЕТКОВ, Петко. Първоизточник на родолюбие, поуки и човешки добродетели. (Архивен преглед). // [VIII, 1999, N 1 – 2, с. 144 – 145.

Рец. за: Мария Донева. История на село Добромирка. – София : Изд. авт., 2000. – 460 с.

  1. ДРАГАНОВА, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919 : Етнодемографическо и социално – икономическо изследване. – София : Акад. изд. Проф. М. Дринов, 1986

Рец.: Николай Проданов. // VII, 1998, N 1 – 2, с. 73 – 177.

  1. РУСИНОВ, Русин. Правописният речник на един краевед. (Книжовни оценки). // III, 1994, N 3 – 4, с. 172 – 176.

Рец. за: Йордан Захариев. Български правопис : Речник и пре- пинателни знаци. – Кюстендил : Кооп. печ. Труд, 1933. – 61 с.

  1. ДОЙКОВ, Васил. Ценно издание на Съюза на краеведите. (Книжовни оценки). // III, 1994, N 1, с. 98 – 100.

Рец. за: Рачо Змеев. Българското краезнание. – София : Съюз на краеведите в България, 1993. – 96 с.

  1. ИСТОРИЯ на Велико Търново : В 3 т.

Т. 1. Праистория, Античност, Средновековие / Ред. П. Петров и др. – София : ОФ, 1986. – 385 с.

Рец. Иван Лазаров. // I, 1991, N 1, с. 83 – 88.

  1. История и култура на Карнобатския край / Съст. и ред. Руско Калев, Димчо Момчилов. – София : Унив. изд. Св. Климент Охрид- ски, 1991. – 115 с.

Рец. Атанас Дерменджиев. // III, 1994, N 1, с. 101 – 106.

  1. КОВАЧЕВ, Александър. Първи нормативни документи след Освобождението в помощ но краеведската работа у нас. (Книжовни оценки). // V, 1996, N 3 – 4, с. 173 – 199.
  1. ЗАПРЯНОВА, Антоанета. Навременно помагало. (Книжовни оценки). // X, 2005, N 1 – 2, с. 125 – 128.

Рец. за: Марин Ковачев. Краезнание. – В. Търново : Астарта, 2004. – 176 с.

  1. ГЕОРГИЕВ, Лъчезар. Две книги за Сухиндол с принос към родното краезнание. (Книжовни оценки). // VI, 1997, N 3 – 4, с. 188 – 192.

Рец. за: Марин Ковачев и др. Марко Вачков : Био-библиография / Състав. Марин Ковачев, Милена Цветкова. – В. Търново : Абагар, 1996. – 132 с ; Марин Ковачев и др. Път през годините : Кооперация Гъмза – Сухиндол в миналото и днес / Марин Ковачев, Боян Байчев. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1998. – 196 с.

  1. ЛЕЧЕВ, Велико. Ново краеведческо издание за Добруджа. (Книжовни оценки). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 162 – 163.

Рец. за: Краезнание : [Сборник] / Ред. кол. : Атанас Пеев – глав. ред. и др. – Добрич : Друж. на краеведите гр. Добрич, 2001. – 119 с.

  1. КРАТКА история на Добруджа / Състав. и обща ред. Велко Тонев, Йордан Зарчев. – Варна : Г. Бакалов, 1986. – 439 с.

Рец. Стефан Йорданов, Стефан Анчев. // I, 1991, N 2,  с. 103 – 115.

  1. ПЕНЧИКОВ, Косьо. Нов труд върху историята на Лясковец. (Книжовни оценки). // III, 1994, N 2, с. 109 – 117.

Рец. за: Лясковец в миналото : Сб. Статии / Ред. кол. : Петър Славчев и др. – В. Търново : ПИК, 1994.

  1. ДОЙНОВ, Васил. Мисли за класическата българска столица в книгата на Вико Мантегаца. (Книжовни оценки). // V, 1996, N 3 – 4, с. 200 – 202.

Рец.за: Вико Мантегаца. Два месеца в България : Бележки на един очевидец. – 1886.

  1. МЕДНИКАРОВ, Христо. Еленски Балканджии–шегаджии. – В. Търново : Фабер, 2001. – 120 с.

Рец. Радослав Радев. // VII, 1998, N 3 – 4, с. 157 – 158.

  1. МОЛЛОВ, Тодор. Поселищните проучвания в перспективата на обновена етноложка оптика. (Книжовни оценки). // X, 2005, N 1 – 2, с. 129 – 132.

Рец. за: Николай Ненов. Табачка : Теренни материали и проучвания. – София : ROD, 2004. – 197 с.

  1. НЕДЕЛЧЕВ, Нено. Един обикновен велик българин. (Книжовни оценки). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 155 – 161.

Рец. за: Иван Радев. Дългата памет. – София : Воен. Изд. компл. “Св. Г. Победоносец”, 1993. – 272 с.

  1. КОВАЧЕВ, Александър. Басейнът на р. Янтра на страниците на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (1889 – 1913 г.). (Книжовни оценки). // VI, 1997, с. 153 – 157.
  1. СИРОМАХОВА, Жечка. Русе през Възраждането. – Русе : Дунав прес, 1997. – 360 с.

Рец. Вера Бонева. // VII, 1998, N 3 – 4, с. 149 – 152.

  1. СЛАВОВ, Васил и др. Храмовете в Еленска духовна околия / Васил Славов, Христо Медникаров, Петко Д. Петков. – В. Търново, 2002. – 304 с.

Рец. Вида Буковинова. // X, 2005, N 1 – 2, с.133 – 134.

  1. ДОЙКОВ, Васил. Ценно фолклорно издание за село Тетово. (Книжовни оценки). // IV, 1995, N 3 – 4, с. 187 – 189.

Рец. за: Тетово : Теренни материали и проучвания / Под. общ. ред. на Анчо Калоянов. – Русе : Науч. център по фолклор и литера- тура “Св. Д. Бесарбовски”, 1995. – 232 с.

  1. КОВАЧЕВ, Александър. Една богата равносметка. (Книжовни оценки). // VII, 1998, N 3 – 4, с. 153 – 156.

Рец. за : [Тридесет и пет] 35 години краеведска дейност в обе- динение “Мизия” : Библиогр. указател / Състав. Мария Дочева и др. – В. Търново : Фабер, 2000. – 136 с.

  1. НЕДЕЛЧЕВ, Нено. Голяма книга и дебела книга не са едно и също нещо. (Книжовни оценки). // IX, 2000, N 1 – 2, с. 107 – 115.

Рец. за: Трифон П. Трифоновски и др. Историческият път на Вишоград : Селищна монография / Трифон П. Трифоновски, Иван Д. Иванов. – В. Търново : Абагар, 1996. – 528 с.

  1. КОЛЕВ, Николай. Селищна монография за Карайсен. (Архивен преглед). // VIII, 1999, N 1 – 2, с. 152 – 153.

Рец. за: Димитър Хаджийски и др. Карайсен : Селищна монография / Димитър Хаджийски, Михаил Курдов. – В. Търново : Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 2001. – 495 с.

  1. УРБАН, Зденек и др. Чешки страници за Шумен през Възраждането / Зденек Урбан, Кина Вачкова. – Шумен : Илия Р. Блъсков, 1995.

Рец. Русин Русинов. // V, 1996, N 3 – 4, с. 209 – 213.

  1. ПАНЧЕВА, Цветанка. Хроники от Северозапада – нов краеведски сборник. (Книжовни оценки). // VIII, 1999, N 3 – 4, с. 115 – 116.

Рец. за: Хроники от Северозапада : [Сборник]. – В. Търново : Фабер, 2002. – 134 с.

  1. ЦАНОВ, Ганко М. и др. Терминологичен речник на занаятите в Троянския край / Ганко М. Цанков, Стоян Ковачев, Тотю Тотевски. – София : БАН, 1992. – 162 с.

Рец. Николай Колев. // II, 1993, N 2,  с. 84 – 90.

 

Списък на илюстрациите, поместени на предната корица на списанието 

1991

Кн. 1. “Тетевен” (1947)  –  Дора Каменова

Кн. 2. “Мелник”   (1967)  – Веселин Стайков

1993

Кн. 1.  “Балчик”  (1953)  –  В. Стоилов

Кн. 2.  “Ранна пролет”  (1962)   –  Евгени Босяцки

Кн. 3 – 4.   “Вратцата при гр. Враца”  –  Фелинс Каниц

1994

Кн. 1.   “Старият Ловеч”  (1954)   –  Дора Каменова

Кн. 2 .  “Село от землянки в Ломско”  –  Феликс Кани

Кн. 3 – 4.   “Улица из стара София”  –  Д. Панайотов

1995

Кн. 1.   “Боянската църква”   –  Евтим Томов

Кн. 2.   “Райково” (Литография)  –  Евтим Томов

Кн. 3 – 4.  “Мелник”  (Дърворезба)  –  Веселин Стайков

1996

Кн. 1 – 2.    “Из Тутракан”  –  Стефан Стефанов

Кн. 3 – 4.    “Русе – центърът”  –  Стефан Стефанов

1997

Кн. 1 – 2.  “Велико Търново – старата улица “Княжеска”  –  Мария Ковачева

Кн. 3 – 4.  “Пазар в Ловеч” –  Феликс Каниц

1998

Кн. 1 – 2.   “Гр. В. Търново (Въ турско време)”  –  Феликс Каниц

Кн. 3 – 4.   “Валийскиятъ градъ Русе”  –  Феликс Каниц

1999

Кн. 1 – 2.  “Римска крепост в Оряхово”  –  Фелинс Каниц

Кн. 3 – 4.  “Изглед на долна махала в Търново”  –  Феликс Каниц

2000

Кн. 1 – 2.  “Развалини в Никопол”  –  Феликс Каниц

2005

Кн. 1 – 2.  “София в турско време”  –  Феликс Каниц

 

 

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ[15]

           А

Алтъна, лич. име (за него)  129

Ангелов, Ангел   267 ; (рец. за него)  286

Ангелова – Атанасова, Мария   167

Антонов, Александър (рец. за него)  287

Антонова, Евгения  (рец. за нея)  287

Антонова, Невяна  109

Анчев, Стефан  39, 268 – 269 ; (рец.)  302

Арнаудов, Михаил (за него)  137 – 138

Атанасов, Иван (съавт.)  158, 161

Атанасов, Павел (за него)  235

Атанасова, Мария Ангелова

Вж  Ангелова – Атанасова, Мария

          Б

Байчев, Боян 130 ; (рец. за него)  300

Бакалов, Йоаким (за него)  33

Бакърджиева, Теодора  240, 247 ; (съавт.) 35

Бачинская, Е.  245

Бейкова, Цветка  32, 60, 241

Белев, Ганчо Пеев  (за него) 278

Белчев, Деян  94

Блъскови, род (за него)  233

Бойчев, Денчо  249

Бонева, Вера  270 ; (рец) 309

Босяцки, Евгени (худ.) 58 ; (за него)  10

Ботев, Христо (за него)  265

Бошнякова, Пламка  61

Бузева, Боряна  76

Буковинова, Вида  70, 206, 232, 250 ; (рец) 286, 310 ;

(рец. за нея) 288

Бусилин, лич. име (за него)  128

Буюклиев, Любомир Иванов  71, 110

          В

Вакарелски, Христо (за него)  73

Вандервелд, Емил (за него)  185

Василев, Никола (за него)  267

Василева, Надка  19

Васильов, Тома (за него)  51

Вачева, Диана  49

Вачков, Марко (за него)  300

Вачкова, Кина (рец. за нея)  315

Векилски, Георги  (за него)  58

Велев, Венцислав  271

Великов, В.  224

Великов, Велико (за него)  10, 14

Величкова, Менча  118

Видю, Иван Енчев

Вж Енчев – Видю, Иван

Владева, Павлина  77, 251

Владикин, Любомир (рец. за него)  289

Влайкова, Симеонка  290 (рец за нея)  290

Влахов, Петър (съавт.)  135

Войников, Добри (за него)  139

Войчева, Цветелина  1, 100, 233

Вълов, Васил Миков

Вж Миков, Васил

Върбенов, Христо (за него)  280

          Г

Ганев, Георги  146

Ганева, Невена (съавт.)  69

Георгиев,Божан  252

Георгиев, Георги  253, 272

Георгиев, Лъчезар  2, 178, 254 ; (рец.) 300

Георгиева, Елена  3, 20, 50, 137 – 138

Георгиева, Нели  21

Герман, лич. име (за него) 121

Гинчев, Цани (за него)  140, 143

Григорович, Виктор (за него)  255

Гунчев, Гунчо (за него) 7 8, 10 – 11, 175

Гъбев, Петко Колев (за него)  170

 

          Д

Данков, Евлоги  33 (за него)  9

Данчева, Детелина  179

Денев, Борис (за него)  111

Денчева, Юлия  40, 101, 180  ; (съавт.) 279

Дерменджиев, Атанас  225 ; (рец.) 297

Джанабетска, К. (съавт.) 224

Джурова, Галина  22

Димитров, Георги (рец. за него) 291

Димитрова, Диана  78

Димитрова, Димитрина  23

Димитрова, Дориана  84

Димитрова, Ивелина  242

Димитрова – Тодорова, Лиляна  131

Димова, Веселка  111

Добрев, Димитър (за него)  138

Дойков, Васил  147, 207, 226 – 228, 255 ; (рец.) 287, 295, 311 ;

(за него)  9, 13

Дойнов, Васил (рец.) 304

Донева, Мария (рец. за нея)  292

Дончева – Крачанова, Стефка  168

Дочева, Мария (рец. за нея)  312

Дражев, Панайот (за него)  10, 14

Драганова, Славка (рец. за нея)  293

Драганова, Тодорка  208

Друмев, Алекси (за него)  280

Дуйчев, Иван (за него)  7

          Е

Евстатиев, Коста (за него)  1

Енчев – Видю, Иван (за него)  168

Ж

Жеков, Никола (за него) 49

          З

Занов, Иван  41, 43

Запрянова, Антоанета (рец.) 299

Зарчев, Йордан (рец. за него) 302

Захариев, Йордан (рец. за него)  294

Златаров, Асен (за него)  64

Златев, Любомир  44, 139 – 140

Златев, Никола 141 ; (за него) 141

Змеев, Рачо (рец. за него)  295

          И 

Иванов, Иван Д. (рец. за него)  313

Иванов, Отон (за него)  256

Иванов, Теодор  8

Иванова, Мария  79 – 80

Иванова, Христина  181

Иванова, Цонка Каснакова

Вж Каснакова – Иванова, Цонка

Иванчев, Димитър (за него) 13

Игнев, Цанко  24

Икономовци, фам. име (за него) 127

Илиева, Анна  256

Илчева, Надежда  34

Инджиева, Радка Калева

Вж  Калева – Инджиева, Радка

Инджов, Емил  62

Исаев, Тома (за него) 174

          Й

Йовев, Стоян (за него)  177

Йонков, Христо (рец.) 292

Йорданов, Стефан (рец.) 302

Йорданов, Стоян  35

Йорданова, Диана  81

Йорданова, Златина  51       

          К

Каблешкова, Райна  72

Калев, Руско (рец. за него)  297

Калева – Инджиева, Радка  112

Калоянов, Анчо (ред.)  311

Каменова, Дора (худ.) 5859 ; (за нея)  10

Каниц, Феликс (худ.) 5859 ; (за него)  10

Каравелов, Любен (за него)  72

Караманов, Владимир (за него)  176

Каролев, Райчо (за него)  62

Каснакова – Иванова, Цонка  209, 257 – 258 ; (съавт.)  71

Качакова, Йорданка (съавт.)  257 – 258

Кесарий, Рилски архим. (за него)  32

Кирков, Тодор Стоенчев (за него)  259

Киркова, Мария  52

Кисимов, Пандели (за него)  270

Ковачев, Александър  25, 210 ; (рец.) 298, 308, 312

Ковачев, Георги  99, 148

Ковачев, Марин  13 15, 9 – 11, 169, 211 – 215 ; (рец. за него)  299, 300 ; (за него)  6, 910, 14

Ковачев, Николай  119 – 124, 170,  234, 259 – 260 ; (за него) 167

Ковачев, Стоян (рец. за него)  317

Ковачева, Мария (худ.)

Коджов, Тодор (за него)  260

Койчева, Кина  105

Колев, Недялко (съавт.)  162

Колев, Николай  73 – 74, 85, 95, 182 -183 ; (рец.) 288, 314, 317

Колева, Анка  12

Колева, Люси Гарабед  63

Колева, Радка (за нея)  10, 14

Константинов, Алеко  216

Константинов, Михаил (за него)  113

Константинова, Цанка  125

Копака / Копаците, лич. име (за него)  126

Крачанова, Стефка Дончева

Вж Дончева – Крачанова, Стефка

Кръстев, Белчо  184

Кубер, хан (за него)  248

Курдов, Михаил (рец. за него)  314

Кусев, Методий митроп. (за него)  107

Кучаров, Димо Христов

Вж Христов, Димо Кучаров

Кънев, Нейчо  261

Кънев, Петър  64 ; (за него)  173

Кършовски, Сава (за него)  264

Кършовски, фам. име  (за него)  128

Кършовци, род  (за него) 128

          Л

Лазаров, Иван (рец.) 296

Левски, Васил (за него)  253, 264

Лечев, Велико  42, 53 – 55, 185 ; (рец.)  301

          М

Маждраков, Панайот Дончев (за него)  102

Манева, Каля  186

Мантегаца, Вико (рец. за него)  304

Манчов, Драган В. (за него)  5

Маринов, Христо (за него)  810, 13

Марков, Иван  45

Марков, Васил  106

Матев, Иван  107, 187

Мачковска, Елена  274

Медникаров, Стоян (за него)  171

Медникаров, Христо  36, 113 – 114, 171 ; (рец. за него)  305, 310

Миков, Васил (за него)  7, 271

Мильов, Симеон  75

Минчева, Тянка  188 ; (съавт.)  197

Младенова, Мария  4, 142

Моллов, Тодор  96 ; (рец.)  306

Момчилов, Димчо (рец. за него)  297

Мосенгов, Атанас  189

Москов, Моско (за него)  279

          Н

Налбантов, Стоян  86

Налбантова, Елена  143, 190, (рец.)  289

Неделчев, Нено  132, 275 ; (рец.) 307, 313

Недков, Симеон  26 – 28, 172, 191

Недков, Цветолин  46 – 47, 276

Недкова, Наталия  82

Ненов, Николай (рец. за него)  306

Никола, поп (за него)  112

Николова, Илияна  115, 192

Нил, митроп.  (за него)  37

Ничева, Марина  277

          О

Обретенчев, Димитър  133

Овчаров, Тодор  149 – 156

Оджаков, Петър (за него)  50

          П

Павел, поп (за него)  112

Павлов, Пламен  248

Павлова, Виолета  56, 278 – 279

Панайотов, Д. (худ.)  58

Панайотова, Кинка  29, 229

Панчева, Цветанка  13 -16, 217 – 218 ; (рец.) 316 ; (за нея)  10, 14

Парижков, Петър  5

Парушев, Тодор  65

Патриков, Георги  193

Пеев, Атанас  57 – 58, 173, 235, ; (ред.) 301 ; (за него) 169

Пенков, Игнат (за него)  11

Пенчиков, Косьо (рец.) 303

Петков, Кирил  37

Петков, Петко (рец.) 292

Петков, Петко Д. 66, 108, ; (рец. за него) 310

Петкова, Галина  87

Петкова, Стефка  6, 243 – 244

Петров, Кирил  67

Петров, Красимир  280 ; (съавт.) 274

Петров, П. (ред.) 296

Петров, Стефан  174

Петров, Цоньо  219 ; (за него)  172

Петрова, Маргарита  281

Петрова, Р.  88

Пиколо, Никола (за него)  239

Пометкова, Райна  97

Попконстантинов, Христо (за него)  75

Попов, Йордан (за него)  114

Проданов, Николай  282 ; (рец.) 291, 293

         

          Р

Радев, Иван  7, 68, 141, 194 ; (рец. за него)  307 ; (за него)  10, 1314

Радев, Радослав (рец.) 305

Радева, Живка  17, 175, 220

Радославов, Георги  59

Райнушков, Иван Стоянов (за него) 68

Ракитин, Никола (за него)  142

Раковски, Георги С. (за него)  7

Робовски, фам. име (за него)  127

Робовски, род  (за него) 236

Русанов, Росен  38

Русев, Иван  144

Русев, Иван Д. 262

Русев (Руссев), Николай 246

Русев, Румен  48

Русет, Александър (за него)  228

Русинов, Русин  126 – 129, 134 ; (рец.) 294, 314

          С

Савов, Никола Стефанов (за него)  115

Савова, Юлия  30

Сапунов, Петър (за него)  20

Свинтила, Владимир (за него)  89

Семова, Соня (съавт.) 167

Симеонов, Симеон  195

Сираков, Станьо  221

Сиромахова, Жечка (рец. за нея)  309

Ситарски, Юлиан  152

Славейков, Петър  230 -231

Славов, Васил Ив. (рец. за него)  310

Славчев, Петър (ред.) 303

Спиртов, Аспарух  69

Стайков, Веселин (худ.)  58 ; (за него)  10

Стамболов, Стефан (за него)  272, 283

Станев, Петър  158 – 161

Станев, Стамен  (съавт.)  158, 160 – 161

Станев, Христо  196, 236, 263 – 264, 283

Станева, Светлозара Чепкънова

Вж Чепкънова – Станева, Светлозара

Станчева, Милена (съавт.) 166

Станчева, Стефка  222

Старцев, Кирил (за него)  57

Стефанов, Стефан (худ.)  58

Стефанов, Стефан Н. 102 – 103

Стефанова, Ася  265

Стоева, Виолета  284

Стоилов, В (худ.)  58

Стойкова, Блага  89

Стойнева, Василка 176

Стоянов, Иван (за него)  10, 14

Стоянова, Ваня  145

Стоянова, Росица  31

Стрезева, Наталия  90

Събев, Сава  (за него)  273, 281        

         Т

Талев, Георги  237

Тинчев, Стоян  91

Тодоров, Петър (за него)  14

Тодорова, Лиляна Димитрова

Вж Димитрова – Тодорова, Лиляна

Томов, Евтим (худ.)  58 ; (за него)  10

Томова, Вили  18

Тонев, Велко  198 ; (рец. за него.)  302

Топалов, Христо Иванов (за него)  253

Топалова, Светлана  199

Тотевски, Тотю (рец. за него)  317

Тошев, Мирослав  200 – 201

Трифонов, Стефан (за него)  266

Трифоновски, Трифон П. (рец. за него)  313

Турлаци, род (за него)  235

          У 

Узунов, Васил  135

Узунова, Росина (съавт.)  32

Урбан, Зденек (рец. за него)  315

          Ф

Фердинанд, цар (за него)  187

          Х

Хаджиев, Тодор (за него)  64

Хаджийски, Димитър (рец. за него)  314

Хаджиниколов, Веселин  238

Хаканов, Георги Константинов (за него)  249

Харалампиев, Иван  223

Харитонов, Христо  104, 116 – 117 ; (за него)  9

Харитонова, Иванка  136

Хлебаров, Ячо  (за него)  4

Христов, Иван  162 – 165

Христов, Димо Кучаров (за него)  52

Христов, Тодор (за него)  8

Христова, Янка  285

          Ц

Цанов, Ганко М. (рец. за него)  317

Цанков, Драган (за него)  279

Цветкова, Милена (рец. за нея)  300

Цонева, Нели  202

Цонева, Нина 203

          Ч

Чакърова, Румяна  204

Чепкънова – Станева, Светлозара  197, 239

Чинтулов, Добри (за него)  144

Чокоев, Иван  166

Чолов, Петър  205

Чорбаджиев, Николай  266

          Ш

Шипковенски, род (за него)  128

          Я

Янева, Атанаска  92

Янков, Ангел  93, 98

Янкова, Янка Христова  83

Янчева, Йорданка  177

 

[15] Номерацията означена с удебелен шрифт, препраща към поредна страница.

 

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ[16]

          А

Австроунгария  53

Алмалий (с.), Румъния  80

Анхиало

Вж Поморие

Арбанаси (с.), Великотърновска общ.  34

Асеновград  7

Аязмо (мин. извор), Старозагорска общ.  107

          Б

Балчик (ил.)  58

Бацова махала (с.), Никополска общ.  83

Бесарабия  90

Благоевград  8

Боженци (с.), Габровска общ.  191

Ботевград  290

Бургас  63, 65, 250, 262, 272

България  7, 911, 13, 15,  9 – 10, 17, 25 – 26, 53, 56, 60, 65 – 66, 208, 211 – 212, 216 – 217, 225, 275, 279, 285, 291, 304

Бяла  240

          В

Варна  1, 65, 100, 233

Варненски окръг  42

Велико Търново  89, 11, 13 , 19, 31-32, 37 – 38, 40, 60, 68, 77, 111, 117, 120,124, 185, 188, 192, 194, 197, 240 – 242, 249, 251, 260, 273 – 274, 289, 296 ; (ил.)  59

Великотърновска община  56, 154

Великотърновски край  77, 101 – 102,  277

Великотърновски район  103, 166

Великотърновски регион 180

Вишоград (с.), Павликенска общ. 313

Враца (ил.)  58

Върбовка (с.), Павликенска общ.  252

          Г

Габрово  26, 62, 105

Габровски край  85

Германия  53

Горна Липница (с.), Павликенска общ.  252

Горна Митрополия (с.), Долномитрополийска общ. 94

Градница (с.), Севлиевска общ.  164

Граматиково (с.), Малкотърновска общ.  70, 288

Граово  75

Гърчиново (с.), Опаченска общ.  126

          Д

Две могили  287

Дебелец  182

Добрич  46, 57, 64, 169

Добромирка (с.), Севлиевска общ.  292

Добруджа  39, 41, 58, 80, 301 – 302

Долен Дунав  53

Долна Митрополия  94

Дунавска област  3

          Е

Елена  66, 108, 128, 196, 236, 264, 283

Еленска община  152

Еленски край  87, 263, 310

          З

Златарица  135, 229, 254

Златаришки край 91

Зърнево (с.), Тервелска община  88

          И

Източни Родопи  162, 284

Ихтиман  205

Ихтимански край  205

          К

Казанлък  48, 168, 230

Казанлъшки край  125

Кален (с.) Мездренска общ.  181

Калчова колония, Бесарабия  199

Камен (с.) Стражишка общ.  146

Карайсен (с.), Павликенска общ.  150, 314

Карнобатски край  92, 297

Котел  8

Красен (с.), Ивановска общ.  35

Кръшно (с.), Лознишка общ. 126

Кюстендил  177

Кюстендилски регион  293

          Л

Ловеч  204 ; (ил.)  58

Лом  61

Ломски край  (ил.)  58

Лондон  268 – 269

Луковит  126

Лясковец  303

Лясковска община  155 

          М

Македония  248

Масларево (с.) Полскотръмбешка общ.  89

Мелник (ил.)  58

Мечка (с.), Плевенска общ.  286

Молдова  246

          Н

Негованка (р.)  226

Недан (с.), Павликенска общ.  252

Неделино  132

Несебър  65, 285

Никопол  267 ; (ил.)  59

Никополски край  76

Новачене (с.), Никополска общ.  83

Ново село, Котленска общ.  99

          О

Обзор   65

Одрин  49, 52

Омуртаг  200 – 201

Омуртагски край  54, 201

Оногур (с.), Тервелска общ.  88

Опаченска община  158, 161

Орловец (с.), Полскотръмбешка общ.  160

Оряхово (ил.)  59

Осмар (с.), Великопреславска общ.  184

Осъм (с.) Никополска общ.  83

Охрид  255

          П

Пазарджик  71, 110

Патреш (с.), Павликенска общ.  252

Перник  59

Пернишки регион  157

Петърница (с.), Долнодъбнишка общ.  81

Пещера  84

Плаково (с.), Великотърновска общ.  95, 190

Плевен  4, 18, 23, 30, 109, 142

Плевенски край  82

Пловдив  189

Пловдивски край  98

Полскотръмбешка община  156

Поморие 198

Поп Груево (с.), Тервелска общ.  88

Поповска община  158, 161

Поповски край  131

Провадийски край  118        

          Р

Разпоповци (с.), Еленска общ.  36

Райково (ил.)  58

Реут (Рэуте) (р.)  246

Росица (р.)  202

Русе  3, 12, 21 -22, 44, 55, 57, 137, 139 – 140, 247, 255, 309 ; (ил.) 5859

Русенски край  147, 207

Русчук

Вж Русе

          С

Самоводене (с.), Великотърновска общ.  193

Санадиново (с.), Никополска общ.  83

Санкт Петербург  268

Свиленградски край  79

Свищов  2, 5, 178

Свищовска община  153

Северна България  93

Севлиево  195

Сеноклас (с.), Маджаровска общ.  163

Силистра  269

Силистренска област  173

Силистренска околия  43

Сливен  148

Сливенски край  78

Сломер (с.), Павликенска общ.  252

Созопол 65

София  145 ; (ил.)  5859

Среден Дунав  53

Средни Родопи  257 – 258

Станимака

Вж Асеновград

Стара Загора  69, 187, 261

Стародавно Граматиково

Вж Граматиково

Странджански край  70

Страхилово (с.), Полскотръмбешка общ.  183

Сухиндол  300

          Т

Табачка (с.), Ивановска общ.  306

Тетевен (ил.)  58

Тетово (с.), Русенска общ.  311

Троянски край  317

Трявна  134

Тутракан  (ил.)  58

Търново

Вж Велико Търново

          Х

Харманли  231

          Ц

Царевград Търнов

Вж Велико Търново

Централна Северна България  159

Централна Стара планина  106, 165

         Ш

Шипка (с.), Казанлъшка общ.  112

Шумен  67, 315

          Щ

Щипско (с.), Вълчидолска общ.  133

          Ю

Южна Добруджа  47, 276

Южно Черноморие  86

          Я

Ябланица  179

Ямбол  186, 203

Янтра (р.)  119, 151, 224, 226, 308

Янтренски икономически район  45

 

[16] Номерацията означена с удебелен шрифт, препраща към поредна страница.

 

Азбучен показалец на заглавията на разглежданите периодични издания и книги[17]

Архив за поселищни проучвания (сп.)  5, 7 – 13

Ботевград през годините : По документални материали и спомени на местни хора    290

Българска възрожденска интелигенция   7

Българска старина (сп.)  7

Български правопис : Речник и препинателни знаци   294

Българското краезнание   295

Древняя и новая България (сп.)   50

Дългата памет   307

Еленски Балканджии – шегаджии   305

Истини сплетени от вековете   287

Историческият път на Вишоград : Селищна монография   313

История на Велико Търново  296

История и култура на Карнобатския край   297

История на село Добромирка   292

Карайсен : Селищна монография   314

Книжовник (сп.)   30

Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение   291

Краезнание   299

Краезнание (сб.)  301

Краезнание (сп.)  9 – 11

Кратка история на Добруджа   302

Кюстендилски регион 1864 – 1919 : Етнодемографическо и социално-икономическо изследване   293

Любородие (в.)  10

Лясковец в миналото   303

Марко Вачков : Био-библиография   300

Отечествен фронт (в.)  8, 13

Път през годините : Кооперация Гъмза – Сухиндол в миналото и днес   300

Родопски напредък (в.)  7

Родословия на село Мечка, Плевенско   286

Русе през Възраждането   309

Сборник за народни умотворения, наука и книжнина  7, 308

Стародавно Граматиково : Географски, исторически проучвания, бит, език, фолклор   288

Табачка : Теренни материали и проучвания   306

Терминологичен речник на занаятите в Троянския край   317

Тетово : Теренни материали и проучвания   311

[Тридесет и пет] 35 години краеведска дейност в обединение “Мизия” : Библиогр. указател   312

Храмовете в Еленска духовна околия   310

Хроники от Северозапада (сб.)   316

Царевград Търнов : Пътни картини, легенди и видения   289

Часослов   20

Чешки страници за Шумен през Възраждането   315

 

[17] Номерацията означена с удебелен шрифт, препраща към поредна страница.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Теодор Иванов