Начало » Промислъци

Промислъци

Ако времето успее да ни раздели,
и очите ни затърсят изгрев нов,
значи имало е някаква любов,
но не е била тя – ЛЮБОВТА…

***

Аз пак ще нахлузя костюма от бала,
ще прескоча съседската синя ограда,
заслепен от мелодия в миг зазвучала,
от която с теб ще напишем балада…

***

Аз цяла нощ седях на стълбите пред Вас,
до кръв изгризах всички нокти на ръката,
не ми остана ни едничко чувство във запас,
но ти така и не надзърна през вратата…

***

А ти видя ли ме?
Там. Вчера…
Вървях си бавно по крайморската алея,
броях опясъчени миди и подслушвах
как бриза гони чайките по кея.

***

Аз този ден го чаках толкоз много дни,
за тази нощ мечтаех всички празни нощи…

***

Цял живот се лутахме из тъмни земни кътища,
очи, ръце, крака, превърнахме в сукървица,
но свършиха се тези дълги грешни пътища,
и всички мигом озовахме се в безпътица…

***

Как усещам дъха ти,
портокалов, суров,
и света как прегръщам,
затова че си жива,
моя любов…

***

Когато всички дяволски очи,
превръщаха небето в звезден блус,
и мрак гореше земните следи –
аз носех в устните си твоя вкус…

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!