Начало » Приказка за кадрите…

Приказка за кадрите…

Това се случило преди много-много лета, в първата година на новия век. През девет гори в десета, през девет реки в десета, през девет земи в десета, някъде между Гърция и Румъния – в стая с климатик и приемна със секретарка неземна, кротко си добрувал един Кадър.
На своя висок пост той бил назначен от една политическа сила. С две думи, бил партиен Кадър. Освен това притежавал много важни качества: можел да мълчи, когато трябва; да не задава въпроси; да няма мнение; желанието на началството било за него закон и естествено, че обичал парите. Накратко, той бил много ценен партиен Кадър.
В партията, за кадрите отговарял Кадровикът, който от своя страна също бил нечий кадър. Ако се окажело, че Кадърът е много талантлив, го забутвали нейде далече, а когато бил очевадно неКадърен, го местели на друго, по-отговорно място.
Като жълти есенни листа падали партиите от власт. После идвали нови управляващи, със своите Кадровици, но кадрите, благодарение на своите „качества” си оставали все същите. И ето, получил се голям проблем – Кадровиците си отиват, но Кадрите остават.
А понеже „всичко се решава от Кадрите”, затова и партиите нямали съществени разлики една от друга. Изобщо, основната дейност в политиката била да създадат Кадровици, които от своя страна да Кадруват на топло. Накратко, получил се един шарен, вземащ дъха Кадрил.
А народът пиел лимонада и ръкопляскал на танцьорите. Най-заветната човешка мечта била – „Да станеш нечий кадър”. Това пожелавали даже на абитуриентите, които започвали трудната борба с житейските препятствия.
Скоро на някой им станало ясно, че колкото и да са много, местата за Кадри все пак били недостатъчно, не стигали за всички. Тогава тези, които не попадали в Кадровата  категория, започнали да размишляват как да постъпят, какво да направят, че някак си да се уредят, и те да станат Кадри.
Много чаши кафе и безсънни нощи им отнело мисленето по този въпрос, но накрая успели. Направили си партия, докарали едно криминализирано бивше Величество, изчеткали го оттук-оттам,  осъвременили го, превърнали го в култ и… спечелили. Ама, така спечелили, че просто издухали от сцената досега редуващите се в управлението партии.
Ех че неземна радост изпитали, като взели властта. И първото което направили, било да определят своите Кадровици, а те от своя страна започнали да изграждат армия от нови Кадри – ценни и партийни.
Боже, колко Кадри има по тоя свят! Боже!

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!