На отношенията на комунистическата номенклатура към обикновените хора, задкулисните игри, машинации и интриги на служителите от Държавна сигурност и тяхната агентура е посветил първата си книга преподавателят от Великотърновския университет Теодор Иванов. Подобаващо място в неговия сборник с разкази, който носи името “Заличаване”, заема и незарастващата рана от т.нар “възродителен процес”. Разказаните истории са част от живота на едно българско градче по време на т.нар. “социалистически строй”. За основа на неговите писания са послужили истински житейски истории на реални хора от неговия роден град Котел.
“Оказва се, че много бързо забравяме и може би за това постоянно повтаряме едни и същи грешки. Ако препрочетем книгите на Алеко Константинов, ще видим, че все едно са писани днес. Същото важи и за книгата “Строителите на съвременна България” на българския публицист и дипломат Симеон Радев, написана през 1910-1911 г. и посветена на изграждането на Третата българска държава. В трите й тома подробно са разгледани политиката, историята, икономиката и задкулисните интриги в първите няколко десетилетия след Освобождението. В тях едно към едно присъстват идентични личности и явления, на които ставаме свидетели в наши дни. От друга страна, младите, с които аз общувам ежедневно, въобще не знаят за тези неща. Мислят си, че партизаните са участвали в националноосвободителните борби в страната ни през XIX век, а за това какво е да си чавдарче, пионерче или комсомолец въобще си нямат идея. Реших да напиша тази книга, защото не искам един ден да осъмнем и отново да установяваме народната власт, да правим ТКЗС и концлагери. От друга страна, исках да разкажа историите на Котел, които от дете слушам. В много от тях съм непосредствен участник или потърпевш”, признава авторът.
За мото на своята книга Теодор е избрал стихът на Вапцаров “Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова”, както и мисълта на Булат Окуджава “Човек не трябва да гради своето благополучие за сметка на другите”. “Всички говорят за доброто старо време, а аз избрах да разкажа за лошото, което също е част от нашето минало”, споделя творецът. 13 са разказите, събрани в “Заличаване”, а към тях има и 13 илюстрации, които са дело на младата художничка Цветелина Андонова.
Повече от 10 хиляди вестници, които са излизали в периода 1980-1989 г., е изчел Теодор Иванов, докато писал своите разкази. Той е изчел всички броеве на вестниците “Работническо дело”, “Отечествен фронт”, “Котленски край”, “Сливенско дело” и “Черноморски фар”, които са излизали през този период. Отделно е издирил още 100 монографии, посветени на времето на социализма. Това мащабно проучване е отнело на преподавателя от ВТУ цели четири години. “И всичко това, съчетано с живите истории на хората, е намерило място в моите разкази. 80 % от описаното в тях е истина, а фактите, свързани с конкретни герои, места и събития, са наистина проверени”, твърди писателят. Не случайно, въпреки скромните си 35 г., си е спечелил в литературните среди име на “спец по соца”. “Като казвам, че на този ден е валял сняг, е вярно, защото наистина съм проверил какво е било времето. В един от разказите пиша, че хората са гледали Георги Георгиев – ГЕЦ в театър по телевизията, защото подробно съм разгледал програмата. Направих го, за да придам по-голяма достоверност на написаното от мен”, допълва Теодор.
Любопитен факт, който е установил със своето изследване, е, че когато се случват най-тъжните събития покрай възродителния процес в България, покрай посещението на Тодор Живков в една екзотична държава, вестник “Отечествен фронт” публикува рецепта как се готви слонско месо. Представяш ли си какво информационно затъмнение – бомби се взривяват в страната ни, терористи, а хората четат рецепти”, усмихва се Теодор. И след това разказва за поредния терористичен атентат през 1985 г. – срещу поп легендата Оскар Бентън по време на негов концерт в Кърджали. “Когато звездата излиза на сцената, до него избухва експлозив, поставен в консервена кутия. Слава богу, няма сериозни поражения, но почти никой в България не е чувал за тази история”, твърди той.
След интересните му находки е и книгата “Те паднаха в боя” от 1969 г., която е била само за вътрешно ползване от служителите на МВР. Изданието има почти антикварна стойност и не може да се намери в библиотеките. Посветено е на 25-годишнината от девети септември, а в него са поместени очерци за загинали граничари и чекисти. Сред тях могат да се прочетат и произведения на Йордан Радичков, Любомир Левчев и Дамян Дамянов, писани специално за юбилейния сборник.
“Много от героите в моята книга нямат имена, защото винаги и навсякъде доброто и злото вървят ръка за ръка и с времето става все по-трудно да ги разграничим.
Не знам дали успяваме да излезем по-добри, по-силни и по-мъдри от поредното изпитание, което ни изпраща съдбата, но знам, че единственият начин да научим всичко за себе си е просто да се погледнем в очите и да си кажем истината”, споделя Теодор. Той е главен асистент по библиотекознание в Стопанския факултет на ВТУ. Майка му е главен библиотекар в котленската библиотека, така че може да се каже, че любовта към книгите в неговото семейство се предава от поколение на поколение. През годините Теодор също е работил като библиотекар, но е бил учител и журналист. Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани във вестниците “Котленски край”, “Янтра ДНЕС” и “Свободен народ”, както и в списанията “Жажда”, “Смесена китка” и “Пламък”, в алманах “Света гора”, а също и в литературните сайтове “Bukvite.bg”, “Otkrovenia.com” и в личния му блог “kobata.blog.bg”.
Златина ДИМИТРОВА
Преподавател от ВТУ написа книга за възродителния процес / Златина Димитрова. // Я н т р а д н е с (В. Търново), 206, 24 окт. 2013, с. 7 : с портр.