Начало » Песните на Иван Кремов

Песните на Иван Кремов

КОЛЬОВА БУЛЯ ДУМАШЕ
Кольова буля думаше:
Драгинко льо, Николчо льо,
миличък булин,
защо ма гледаш накриво,
защо ми думаш на инак,
белки ни годихни думах,
драгинко, Кольо,
която вземе наш драгинка,
ша царува, ша леснува
с драгинка Коля.
Прасенцето в кочинката,
кравичката в яхърчето,
мях сирене на то дърло,
драгинко Кольо,
гърне с масло у то дърло,
драгинко, Кольо.
КАКЪВ Е СПОМЕН СТАНАЛО
Какъв е спомен станало
На Матей, на Котъгово,
на Ненчовите две къшли.
Коги е било срединощ,
Ненчо на Райна продума:
Я стани, Райно, я стани,
голям огъня наклади,
чифте пищофи запаши,
на кръст овцете пригази.
Кучата лаят на хора,
на хора, на друга вяра,
на унъз гондишни душмани.
Додето Ненчо издума,
тънка е пушка пукнала,
Ненча кехая убила…
ЖЕРУВНА В ОГЪН ГОРЕШЕ
Жерувна в огън гореше –
Фъф Котял хуро играят,
На Бърдукьова поляна.
Момити баш приминени
със атлазени елеци
и дженфезяни фустани.
Инджето покрай ходяши
и си на Гочу думаши:
Бре, Гочо, жерунянино,
отде са влазя фъф Котял,
де са по-рядко табити?
Гочо на Индже думаши:
Бре, Индже, Индже войводо,
Котил гу огън не гори,
Котел го сабя не сече,
чи са си сербез хората!
ДИМОВА МАМА ДУМАШЕ
Димува мама думаши:
Ха, ха, де, де, де, Димо льо,
миличък, мама,
къде си ходил до нини?
Ха, ха, де, де, де, до нини,
до тойзи време?
Ходил съм, мамо, гледал съм,
ха, ха, де, де, де, пишат са
млади салдати.
Пусидях, мамо, пугледах,
ха, ха, де, де, де, писах са
и аз салдатин.
Дай да та, мама, пригърна,
ха, ха, де, де, де, пригърна, мама,
цалуна!
МАРИЙКА ДУМА БАТЕ СИ
Марийка дума бате си:
Бате ле, турци са дошли!
Бате ле, кундисали са,
бате ле, ундисали са,
барабар със пашата си.
Бате ле, алтън ми дават,
бате ле, да им продумам,
бате ле, дор два ми дават,
бате ле, да ги погледна,
в очите, между веждите!
Мари, Марийо, Марийке,
думай им, колко ти искат,
вземай им, колко ти дават,
ала ги в очи не гледай,
в очите, между веждите!
МЪРИ РАДО, МЪРИ БЯЛА РАДО
Мъри Радо, мъри бяла Радо,
пустата ти китка миржанка,
пустата ти китка миржанка,
много на хубаво мирише!
Много на хубаво мирише –
миржанката, миризливата.
На хурото два пъти тропна,
сърцето ми, Радке, пудскокна.
Мъри Радо, мъри бяла Радо,
пустата ти китка миржанка,
много на хубаво мирише.
ДЖЕТКА НА ЛИНКА ДУМАШЕ
Джетка на Линка думаше,
расти, Линко, да пораснеш,
мама да ти изприкажи,
как е мама мумувала,
мумувала, булкувала –
три дни със три тиганички,
под дюлчица със люлчица,
при прасето в кочинката,
във курника при питлити.
Свекъра ми беше пъдар,
а свекървата лижеши.
Кога на лозе отивах,
лягаши и заспиваши,
аз работех доде мръкни.
Кога са вкъщи връщахме,
гонише ма и викаши:
бягай, снахо, фъф яхъра,
бягай, снахо, при питлити!
Тъй тъй мама отгледала,
расти, Линко, да пораснеш!
РОСЕН, РОСЕН, ЗЕЛЕН РОСЕН
Росен, росен, зилен росен,
как са росен полюляваш,
полюляваш, залюляваш.
Дали ми та вятър вее
или ми та дъжд полива?
Пали ли та люта слана,
като мени малка мома?
Сама мома подросяна
росен бере, китки кичи,
китки кичи, винци вие.
Хем ги кичи, хем нарича,
хем ги кичи, хем припява,
хем ги вие, хем припява,
да ги дава на момците,
на момцити, нашанците,
на момцити, ябянджиите
ФИЛИПЧОВИТЕ ЧАРДАЦИ
Ганка мама си думаши:
Маму мо, стара маму мо,
Лошава съня сънувах.
Лошава съня сънувах –
събота срещу ниделя,
силни вятрове веяха,
Силни вятрове веяха,
силни дъждове валяха,
убарят, мамо, събарят
Филипчовите чардаци.
Сал една дъска остана,
на нея бяха кацнали
дор два ми сиви гълъба.
Те бяха, мамо, вързани
със два ми златни синджиря.
Ганкина майка думаше:
Сънят ти й, мама, на хубо,
гълъби ти са сватове,
а синджирити – пътища…
ПЕРА СЕ ПРОДАВАТ
Пира са продават, мани мо,
пира са продават,
там до черковата, мани мо,
пира паунови.
Кой им сифте стори, мани мо,
кой им сифте стори?
Васил Бабаджата, мани мо,
за кукона Кера.
Кера са ухили, мани мо,
Кера са ухили
и Васил погледна, мани мо,
и тихо продума:
Снощи на сидянка, мани мо,
снощи на сидянка,
ти с кого утиди, Василе,
ти с кого утиди?
Ни ща ти пирата, мани мо,
дай ги на мумата,
дето снощи беше, мани мо,
с нея на сидянка!
СНОЩИ Е СТОЯН ЗАМРЪКНАЛ
Снощи си Стоян замръкна
в зилена гора елхова.
Извади медни кавали,
да си на стаду посвири.
На стаду, на прибирани,
На стаду, на развивани.
Де го зачули, зачули,
пустите върли хайдути,
на кръст гората хванали
и при Стояна отишли.
Опък му ръце вързали,
стадото си поделили.
Остана само овена,
овена – най-хубавия,
овена – с деветях звънци.
НАШЕТО ЗЛАТИ
Нашето Злати, нашето пате,
хляб е месило, квас ни турилу.
Нашето Злати, нашето пате,
манджа готвило, сол ни турилу.
Нашето Злати, дивото пате,
пране изпрало, ни гу прустрялу.
Нашето Злати, дивото пати,
пак му са връвят пусти жинихли.
РАЗБОЛЯЛА СЕ ХУБАВА ЯНКА
Разболяла се хубава Янка,
хубава Янка, идна на мама,
хем е идничка, хем сгудяничка.
Та е лежала, та е боляла,
много и малко – девят години,
та е сменила девят постелки.
Руси й коси на пърмак висят,
желти й чехли на стълби гният,
Янкина майка на Янка дума:
Я стани, Янке, мила, мамина,
да видиш, мама, цвете цъфнало,
да не кайдисаш, да го откъснеш.
ХЕЙ, ГИДИ, КОТЕЛ, КАСАБА
Хай, гиди, Котел, касаба,
чудна касаба, голяма,
нийде му няма мумите,
мумите и ергените!
На ергените – мъдростта,
пък на мумите – хубуста!
Снощи хайдути слязаха
от Еленица, от горе,
сред Котел хуро сторили,
сред хуро байряк забили.
Под байряците – Никола,
Никола, Гирджик войвода.
наред мумите гледаши,
във Неда упря очите
и си на Неда продума:
хай, гиди, Недо хубава,
в Балкана да та заведа,
байряка да ми развяваш!
ДОДЕ СИ ПАНЬО ПАШАТА
Доди си, мамо, доди си,
доди си, Паньо пашата.
Паньо пашата, агата,
добружанския кихая,
жерунянския чорбажи.
Чи убу, Паньо пашата,
чичовити си потури,
майчинити си калцуни,
чи тръгна мума да дири
от Канинкови в Билизнъ,
чак до Рашови в Горни край.
БРЕ, АТАНАСЕ КАРАИВАНОВ
Бре, Атанасе Караиванов,
Имаш ли сукну, сукну аляну,
сукну аляну, портакаляно?
Да ми заемиш идно индизе,
идно иднизе и пулувина,
дето го носи сестра ти Гана,
Гана лудата, Гана дивата.
Ганка си пражи тиганичкити,
Атанас глади панталонкити.
Ганкина бачко по двора ходи,
пу двора ходи, на Рада дума:
Фразуми, Радо, наш Атанасча,
да не си прави диген в селуту,
диген в селуту, фъф чаршията.
Турците идат, той диген прави,
панталон глади, нищу ни чува,
сукну продава на вирисия.
Атанас на банка си думаши:
Котел го огън, огън ни гури,
Котел го сабя, сабя ни сиче!
ИНДЖЕ НА ГОЧО ДУМАШЕ
Индже на Гочу думаше:
Кажи ми, Гочо, кажи ми,
де ти е, Гочо, къщата,
къщата и махалата?
Кога Жеруна запаля –
къщата да ти запазя,
къщата и махалата!
Гочу на Индже думаше:
Нидей я, Индже, Жеруна,
Жеруна й село войнишко,
Жеруна ми е майчина,
А Казан-Котел е бащин.
Нидей ги Индже изгаря…
ХРИСТОВЦЕ, БУЛКА ХУБАВА
Киро на Ганка думаше, мъри:
Ганке Хадживасильова,
Христовце, булка хубава.
Защо та Христо остави, мъри,
що ти махана намери, мъри,
на твойта хубост и младост?
Христовце, булка хубава, мъри,
Христовце, катмер карамфил, мари
Христовце, пъпка трендафил.
Христо не ме е оставил, мъри,
хайдутин Христо отиде
из Котленските балкани.
Из Котленските бакани, мъри,
със Стоил славен войвода, мъри,
със Стоил славен войвода.
ПРОВОДИЛ МИРЧО СВАТОВЕ
Проводил Мирчо сватове,
сватове – жълта бъклица,
бъклица с вино червено
и една китка шарена.
За Яница ги проводил
и е заръка заръчал:
Прави, що прави, Яница,
бъклица да ми напие,
китката да ми закичи,
годежа да ми приеми!
Яница плаче, не рачи:
Не ща го, мамо, не ща го,
че ми е Мирчо луд-пиян,
на вино и на ракия!
ЦАНЕ МО, МИЛА МАМИНА
Цане мо, мила мамина,
Цане мо, идна на мама,
Ти за мумче, за мумичи.
Година и половина,
гостянка ни си идвала,
не та е мама питала:
Прекопахте ли лозята,
поженахте ли житата,
покосихте ли сяната?
Мамо ма, мила мамо ма,
като ма питаш ша кажа,
ша кажа, няма да лъжа.
Град да им бие лозята,
огън да гори житата,
буря да флачи сяната,
Дето ме, мамо, ужени
без мирак, мамо, без севда.
без севда, мамо, без любов!
ЗАЖЕНИ ТИНЮ ВЕЗИРЯТ
Зъжени Тиню Визирят,
най-малката си дъщеря,
най-малка, Цонкъ Низимкъ,
давъ я у поп Вичуви,
нъ Бончу, Бончу поп Вичув.
Кога е билу вичъртъ,
вичъртъ нъ моминити,
Бончу си писмо пишъши,
Цонкъ при негу стуеши,
Цонкъ нъ Бончу думъши:
– Бончу льо, първо вянчило,
нъ куго пишиш туй писмо?
Бончу нъ Цонкъ думъши:
– Нагори шъ гу пруводя,
нагори в равна Добруджъ,
дъ им съ, Цонке, пухваля,
чи съм съ, Цонке, уженил.
Поп Вичу Бончу извикъ,
дъ си суфрътъ наридят.
Бончу си навън излези,
Цонкъ писмоту пручела,
писмоту пиши, гувори:
„Тиньо льо, Тиньо, визиря,
днескъ си – Тиньо Визиря,
утри си – Тиню Ризиля,
твойта е щерка безчестна,
худила й със друг либовник.
Аку ми, Тиньо, хърижиш
дулапя с дватъ гьозъ
и ощи вудяницътъ,
тугис шъ Цонкъ дъ водя,
иначи шъ я изпъгя!”
Къту си писмоту пручелъ,
Цонкъ си сандък изпразни
и ги на бухчи навърза,
у бабини си утиди.
Бабъ й викнъ дъ плачи:
– Цони ле, мила бабинъ,
майка ти такваз пруводих,
леля ти такваз пусрещнъх,
и ти ли идиш, кату тях?
ВАСИЛЧУ СЕДИ НА КЬОШКЯ
Василчу седи на кьошкя,
на кьошкя, на минсофата,
с побратима си Тодорча.
Чарвено вино пияха,
и люта бяла ракия.
Ябълки мезе режаха.
Василчу дума: Тодурчо,
устарях ирген да ходя.
Изжениха са мумити.
Ни мужах да си намеря
мума на моя табихет.
Мума на моя табихет.
Да знае да ме посрещне,
да знае, да ме изпруводи
със мойти верни другари.
Донка си двори митеши
с нова метла, пазарска,
Тодор Василчу продума:
Василчо, баш котлянлия,
Василчо, баш чорбаджия,
Вземи си хизмикярката,
тя знае да та посрещне,
тя знае да та изпроводи
със твойте верни другари.
Взима Василчу ябълка –
удари Донка в ръцети.
Донка са стори ни чула,
ни чула, нито видяла.
Повтори Василчу, захвърли,
удари Донка в гърдити.
Тогаз са Донка изправи
и на Василчу продума:
Василчо, мой чорбаджия,
не си бий шигъ със мени,
чи аз съм клето сирачи,
сирачи, твое аргатчи.
Василчу извика на Донка:
Я ела Донке да седниш до мени,
До мени и ду Тодорча!
Днеска си клету сирачи,
утри си чурбаджийката!
Наздраве, булче мое хубаво!
ЧЕ СА ХАЙДУТИ ИЗЛЕЗЛИ
Чи са хайдути излезли,
в жерунянската курия,
на Старча, на пуляната.
Буян са огън наклали,
шаро са агне заклали –
седнали да идат, да пият.
Сал Стефан ни иде, ни пие,
често Жеруна пуглежда
и на дружина думаше:
Гледайте, кардаш, гледайти,
како се хоро завилу,
на Сбирникова поляна.
Гледайти моми хубави,
гледайти мъна примяна,
гледайти желти алтъни.
ПРОВИКНАЛА СЕ МАРИЙКА
Мъри хей, брей,
провикнала се й Марийка
от това село Жеруна:
Кой има булче, кой няма?
Мъри хей, брей,
кой има булче, кой няма,
аз на него да пристана,
докат съм млада, хубава…
Мъри хей, брей,
не можи птиче да фръкне,
камо ли пътник да мине,
от този Шибил хайдутин.
Мъри хей, брей,
не дава, холан, да изляза,
да изляза, да се пременя,
да изляза, на хоро да ида.
ШЕЙТАНА
Шайтано Куцаричина,
де кам гурата отиваш,
из котленските балкани,
Из котленските буази, мъри,
със медвенските ергени?
Щу бе за мома Йордана, мъри
Щу бе за чудо голямо?
Ни остана ирген в селото, мъри,
да го Йордана не люби.
И Божил доди от Сливян, мъри,
него Йордана залюби,
Него Юрдана залюби, мъри
и пудиря му утиди.
ЗАПРАВИ МЕРДЖАН
Заправи Мерджан, Мерджане,
заправи къща голяма,
на два и на три катове.
Три пъти къща направи,
и трите пъти я разваля.
Мерджановата майчица,
тя на Мерджана продума:
“Синко Мерджане, Мерджане,
на майсторите омръзна,
на калфите им дотегна
да правят и да развалят.
От де ги вземаш тез пари,
тез пари, тез желти желтици?”.
Мерджан на мама продума:
“Мамо мо, стара, мамо мо,
гледай си, мамо, старостта,
аз съм си сметка направил,
аз съм си много приготвил –
дор три сандъка със злато.
Първия сандък похарчих,
втория сандък наченах,
третият сандък тъй седи!
Ша правя и ша развалям,
докато къща направя,
на мене, мамо, да мяза,
вратата да й отворя,
та гости да си посрещна!”.
КУКУВИЦАТА КУКАШЕ…
Кукувицата кукаше
на едно дърво крушово,
а под крушата сидяха…
А под крушата сидяха
Стоян и Янка, двамата.
Стоян на Янка продума:
“Ако са, Янке, вземими –
крушата да са разлисти.
Крушата да са разлисти
от върха до корянити.
Ако са, Янке, не вземем,
крушата, Янке, да изсъхни,
крушата с кукувицата…
СЪБРАЛИ МИ СЕ, НАБРАЛИ…
Събра ли ми се, набрали
Петър и Димо, двамата,
двамата – верни другари,
да думат, да са надумат…
В равна Русия ще идат,
бели рускини да любят,
сиви говеда да сбират…
ТЪНКА Е ПУШКА ПУКНАЛА…
Тънка е пушка пукнала,
горе ми в Стара планина,
на Хайдушката поляна,
до Хайдушкото кладенче.
Удари Стоян в гърдите,
никой до него нямаше,
конче му жално цвилеше,
Стоян на конче продума:
Коньо льо, верен другарю,
моли са, коньо, помоли –
кишава да е пролетта.
Кога ти юзди изгният,
кога са, коньо, отскубниш
от тази бука зелена,
че слезни долу в Жеравна,
с копито на порти похлопай.
Ако излезе майка ми –
нагоре глава надигни,
майка ми ша та улуви,
майка ми ша та продаде,
черна забрадка ша купи.
Ако излезе булче ми –
нагоре глава пак вдигни,
булче ми ша та улуви,
булче ми ша та продаде,
и друга сватба ша вдигне.
Ако излезе братче ми,
по-малък братче Иванчо,
надолу глава наведи,
братче ми ша та улуви,
братче ми ша та цалуни,
братче ми ша та възседни.
Братче ми ша та възседни,
друга дружина ша сбире,
чу ли ма, конче, разбра ли…