Начало » Певицата

Певицата

Пред необятната отровна суета,
на сцената излиза бавно Михаела,
сърцето си открила вечно за света,
очите топли уморено свела.

А изпълнението няма да е акапела –
ще има и оркестър, диригент, цветя…
Във мрежата на нотната дантела
ще чакат много думи да ги заплета.

Ей там, във тъмното ме дебне клевета,
от блудкави душички път повела.
Но аз пък нямам време да ги зачета,
от репетиции едвам съм се съвзела.

И без да съм принцеса от новела,
пак идвам тук, за да копнея и летя –
така завърши, поклони се Михаела,
а залата преля във пустота.

А тя отново гони светлосинята мечта,
усмихната, самонадеяна и смела.
Сърцето си открила вечно за света,
очите топли уморено свела.

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!