.jpg)
Това става през декември 1979 г. в с. Бояново, Ямболски окръг. Групата от народни певци и инструменталисти е завършила своя пореден концерт. Както винаги, възбудени и малко изморени, всички се отправят към служебния автобус, който ги чака на площада. На една от седалките се настанява и народният певец Иван Кремов, който допреди малко завладяваше публиката със своето вдъхновено изпълнение. Шофьорът запалва мотора, но се задават мъж и жена – и двамата стари – и махат с ръка. Приближават автобуса и старицата моли да се покаже на вратата онова момче Иван Кремов. „Момчето” застава на стъпалата и бабата му подава една ябълка – обяснява му, че преди няколко години с дядото посадили ябълково дръвче, което тази година родило два плода, единия запазили за себе си, а другия решили да му го подарят, като награда за хубавите песни! Това било всичко. Автобусът тръгнал и оставил селото зад себе си.
Тогава Иван Кремов изважда ножчето си – народните певци винаги носят в себе си по нещо, което ги сближава с народа – разрязва ябълката и дава по едно парче на всеки от присъствуващите в автобуса. Естествено на другите им е лесно: ядат си, шегуват се, смеят се… А Иван държи резенчето в ръката си и него го избива не на песен, а на сълзи. Ръкопляскали са му, изкарвали са го повторно на сцената, но никой по този начин не е изразил признателността към дарбата му.
Иван Кремов е роден в с. Жеравна (Йовковата Жеруна). В двата му рода – бащиния и майчиния – всички са певци. От всички обаче най-известен е баща му. Още на млади години Иван от него чул народната песен за хан Аспаруха, която той по-късно записва и сега прави всичко, за да я популяризира: нейната мелодия е съставена само от две ноти – „до” и „сол” – и няма милизми (извивки). Наскоро певецът навърши петдесет години – през това време е участвувал в хиляди концерти (започнал е да пее пред публика от 1954 г.). Само през 1977-1978 г. в Ямболски и Сливенски окръг е изнесъл 65-70 концерта заедно с артиста от ямболския народен театър Петър Ралев по случай 1300-годишнината на България. По същото време по блоковете на кооперативите в акомпанимент на кавал, гъдулка и тамбура е пял над 200 пъти.
Иван Кремов е и първият учител в средното музикално училище в Котел – преподавал е народно пеене от 1969 до 1975 г., макар че се ограмотил сам за нотно изпълнение. Това му е дало възможност да запише – именно нотно – над двеста песни, които е събрал от баби и старци, и които съхранява вкъщи, а някои вече са достояние на Българското радио. Този народен певец обаче притежава едно особено качество – той винаги тълкува поетично песента и като текст, и като мелодия. Оттук у него се събудила една друга дарба – да пише стихове в духа на народната песен (има публикации в печата).
Едва ли има друг народен певец, който да обича така планината, както я обича Иван Кремов. Но той обича преди всичко Стара планина. Според него гората прилича на общество, само че там няма завист, няма користолюбие – там корените и клоните се прегръщат, обичат се. Любимият му сезон, през който най-много скита из Балкана, е пролетта – тогава божурите цъфтят, а божурите, както той казва не без основание, са пролятата кръв на хайдутите. Защото те растат не във всяка планина и не на всяко място. И не случайно в Балкана над бунтовния Котел има местност, наречена „Божурова поляна”!… Когато слуша човек изпълненията на Иван Кремов, веднага ще почувствува скъпите на сърцето му изрази: „Тая гора зелена” – в гласа на певеца има изповедност, той обича и израза „Майчица рождена”, обича думата „Хайдутин”…
Иван Кремов е изпълнявал български народни песни в седемнадесет страни в Европа и Азия. И от личен опит е разбрал нещо много важно за нашата съвременност – и това го вълнува, прави го истински артист: хората от другите страни разбират и уважават нашето народно творчество, както ние разбираме и уважаваме тяхното народно творчество. А това значи, че корените на мира между народите вземат сокове от здрава почва.
Стефан МИХАЛКОВ
Вестник „Отечествен фронт”, № 11143, 17 юли 1981, с. 12.
