Моят град вече го няма!
Няма го парка със моите скришни места.
Липсва Капията, Вития, Дълга поляна.
Няма нищо! Дори осланени листа!
И дворът стар изчезна така.
А в него имаше къща. В нея пък – печка с дърва!
И там все нещо вареше, печеше –
брашняната бабина топла ръка.
Големият паметник също го няма!
Какъв ти паметник – самият площад
се е превърнал в забравена яма,
а нощем във нея – кости хрущят!
И всички приятели вече ги няма!
Сега кориците на празния албум
напомнят на чудовище голямо,
загинало отдавна и без шум.
Но май се лъжа, май че всичко си е там!
И улици, дървета, и човеци…
А аз се чувствам страшно сам!
Защото „Моят град” го няма вече!
