Кажи, море, дали ще се завърне
момичето с зелените очи,
дали небрежно пак ще ме прегърне,
и на брега ти мъничко ще помълчим…
Или ще ме целуне за последно,
със пролетно червило, за да не личи,
а после ще избяга с теб безследно,
момичето с зелените очи…
Аз пяната ти мръсна ще намразя,
ако посмее стъпките да заличи,
и заслепи ме, да не мога да опазя
момичето с зелените очи…
И оттогава ще я търся без да спирам,
ще будя хоризонта с вик неизлечим,
ти чуваш ли, не трябва да умира
момичето с зелените очи…
Кажи, море, дали ще се превърне
отново приливът във парещи лъчи,
дали поне в съня ми ще се върне
момичето с зелените очи…
