Защо пишеш?
Всеки път когато седна пред белия лист и си задавам този въпрос. Преди десет години отговорът беше еднозначен, после леко се разшири, след това го преформулирах из основи, а сега… Май остана единствено да проблясва надеждата, че ако някой някога започне да пада, нещо написано от мен ще му стане опора, за да се изправи и продължи нататък.
Напоследък не се чува нищо за теб. Не участваш в литературни представяния и конкурси, не даваш интервюта.
Златно правило е, че във всеобщата говорилня се открояват тези, които вдигат най-много шум. Отдавна съм проумял, че творчеството не е надбягване или вдигане на щанги. Нормално е да има периоди на натрупване и осмисляне. Дори една изтървана дума може да наруши хармонията и това да има досадни последици.
Кой е най-хубавият разказ?
Най-хубавият разказ, най-хубавата песен, най-хубавият филм… Тези, в които откриваш себе си такъв, какъвто искаш да бъдеш… В които душата ти се чувства най-уютно… Лично аз предпочитам реални истории с отворен край… Каквото и да ни поднася животът – шоуто трябва да продължи!
Живея в измерението на…
Както сме поели по пътя на вербалната цивилизация, след известно време писането и четенето ще се превърнат в екзотично занимание. Така че живея в измерението на примирението от забвението на творението…
Вестник “България днес”, N 283, 28 ноем. 2019, с. 31.