Начало » Интервю с Веселин Талазов през 2002 година

Интервю с Веселин Талазов през 2002 година

                                       МУЗЕЯТ ЩЕ СТАНЕ ЦЕНТЪР ЗА ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ…

 

Господин Талазов, навършват се петдесет години от създаването на Природонаучния музей в Котел. Бихте ли ни разказали нещо повече за това?

Да, изминали са точно петдесет години от създаването на музея като държавна институция, но за да проследим неговото възникване и развитие до наши дни, трябва да се върнем поне осемдесет години назад, когато през 1924 г., в София, в Първа мъжка гимназия, основателят на музея Васил Георгиев урежда една изложба от близо 500 експоната, високооценена от нашия доайен на българската наука и виден зоолог академик Иван Буреш.
През следващите години Васил Георгиев продължава с ентусиазъм да попълва своите сбирки, превръща собствения си дом (старата бащина къща и новата, която построява) в един неофициален природонаучен музей, където отрежда от своя дом две стаи, в които излага своите експонати. Домът му е посещаван и разглеждан, както от местни ученици, така и от множество гости на града. Това е неофициалният музей на Котел през ония години.
Днес са запазени картички с експонати от този музей. Официалният природонаучен музей се открива през 1952 г., и той също е инициатива на местния учител, естественика Васил Георгиев, който през 1951 г. пише писмо на тогавашния министър на просвещението, като изказва своите опасения от погубването на събраните от него експонати, предвид напредналата му възраст.
Министърът на просвещението се обръща към Българската академия на науките, която изпраща комисия, начело с професор Нено Атанасов, да прегледа и оцени състоянието на сбирките. Комисията идва в Котел през октомври 1952 година, и като резултат от своята дейност, препоръчва на общинското ръководство тези сбирки да получат свояа популярност под формата на музей.
Както общинското ръководство, така и родолюбивата котленска общественост, отреждат сграда, и през следващите години се урежда и официалният природонаучен музей на град Котел.
Това е в общи линии историята на музея до неговото възникване. Както виждаме, големите неща стават сравнително трудно и бавно, и са необходими години на натрупване и упорит труд.
Можем да кажем, че Васил Георгиев е постигнал своята цел.

Какво е направено през тези петдесет години в Природонаучния музей?

Направено е немалко, основно в обогатяването на музея. Днес ние разполагаме с едни, сравнително пълни колекции, представящи природното многообразие на източна Стара планина, колекции от риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници, което ни дава възможност да уредим една експозиция на площ от близо 1000 кв. м.
Смея да твърдя, че котленският музей притежава съвременна експозиция, разработена основно на екологичен принцип, което е и по-атрактивно, и има голямо значение за представянето на природното богатство в неговата взаимовръзка, т. е., днес, когато искаме да популяризираме природозащитната идея, трябва непременно да говорим, както за средата на обитание, така и за видовете, които я обитават във взаимна връзка.
Развитието на музея е минало през няколко етапа. Отредената сграда за музей – бившият родилен дом на Котел (1952 г.) се урежда основно със сбирките на Васил Георгиев, които впоследствие многократно се обогатяват, разширява се и площта на музея.
През 1965 г. се открива разширението на тогавашния музей, а в чест на тринадесетвековния знаменателен юбилей на българската държава – 1981 година, се открива и новата, днес съществуваща експозиция на природонаучния музей, в една просторна сграда, което дава възможност за експозиционна, фондова и проучвателна дейност от служителите на музея.

Кои личности са играли важна роля в развитието на Природонаучния музей?

В този немалък период от време – петдесет години, а искам да кажа, че петдесет години са доста добра възраст за природонаучен музей в България, тази възраст я е преминал само Националният природонаучен музей, а музеят в Пловдив е също на такава възраст. Всички останали музеи изостават в опита си, в сравнение с котленския.
За този период в котленския музей са работили редица хора, на които трябва днес непременно да се благодари и да се упомене тяхната роля.
Бих споменал Иван Пешев, виден наш биолог, който е разработил тематично-експозиционен план на музея през 1965 г. при неговото разширяване.
Тук трябва да се спомене и нашиият ботаник, който, за съжаление, не е вече между нас – Панчо Панов.
Непременно трябва да се кажат добри думи и за дългогодишния главен уредник Цончо Цончев, който със своя ентусиазъм и труд е спомогнал, както за първото разширяване на музея през 1965 г., така и до голяма степен в развитието на новата сграда.
Експозицията в тази просторна сграда, близо 1000 кв. м, се разработва, благодарение на ст. н. с. Николай Боев от БАН, неговият всестранен поглед върху развитието на биологичната наука, неговият широк ум, спомагат много за разработването на една действително съвременна експозиция, която и днес радва многобройните посетители на музея.
Трябва да споменем и чудесния препаратор, който Котел притежаваше дълги години – Никола Румънецов. Чудесен не само за нашия музей, но и един от най-добрите препаратори в цялата страна. Благодарение на сръчните си ръце и любов към природата, той пресъздаде редица достоверни картини на природното многообразие, чудесни пози на животните.
Тук се сещам, не без вълнение, и за художника-проектант Асен Стойчев, чието дело е художествената пространствена експозиция на природонаучния музей.

Какво място заема котленският природонаучен музей в национален план?

Котленци нямат основание да се срамуват от своя музей. Той е третият самостоятелен природонаучен музей, след София и Пловдив. Освен това, заема достойно мястото си в мрежата от природонаучни музеи, която обхваща цялата страна, с цел да покаже, популяризира и спомогне опазването на природното многообразие на родината ни.
Регионът на музея ни е източна Стара планина. Със своите близо 30 хиляди експонати, музеят представлява една пълна картина на това природно многообразие и задоволява, както интересите на своите посетители, така и потребността от знания за региона в научен план.

Как виждате развитието на природонаучния музей в бъдеще?

Предстоят нелеки години, както за котленския музей, така и за природонаучните музеи в страната. Ясно ще чувстваме натиска и конкуренцията на електронните медии, но като институция с традиции, се надявам, че ще се справим със ситуацията, а тя е следната: трябва да предложим дейности, които да привлекат основно младата част от нашата публика и да й дадат възможност да извявяват, както своите физически, така и своите психологически и умствени способности.
Организиране на излети в природата, наблюдения на редки и защитени видове, екобригади и екотуризъм, които да накарат младото поколение да се почувства полезно, да се почувства ангажирано към едни глобални проблеви, каквито са замърсяването на природната среда и опазването на природното наследство.
Така че, в обозримо бъдеще виждам котленския музей, като един център за екологично образование и възпитание на подрастващите от региона.
Котел има дадености в природно отношение, които могат да се използват за осъществяването на този образователен и възпитателен процес, а котленският природонаучен музей със своите специалисти може да бъде полезен в това отношение.

Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Котленски край“?

На вашите читатели бих пожелал най-вече да обичат котленския край, защото той заслужава това. Богат е, и в историческо, и в природно отношение.
Макар и в трудна ситуация, любовта към този край ще го доведе до по-добро състояние.

 

В. Котленски край, № 4, апр. 2002.

Теодор Иванов

error: Забранено копирането без разрешение от автора !!