Начало » Интервю с професор Марин Ковачев – главен редактор на списание “Архив за поселищни проучвания”

Интервю с професор Марин Ковачев – главен редактор на списание “Архив за поселищни проучвания”

 

Кои бяха причините за възобновяване на списание “Архив за поселищни проучвания”, и за издаването му във Велико Търново? 

        Идеята за възстановяване излизането на сп. “Архив за поселищни проучвания” бе на двама български професори по география, които публикуваха статия по този въпрос във вестник “Отечествен фронт”. Единият от тях, проф. Христо Маринов бе инициатор за създаването на Съюза на краеведите в България през 1991 г., на който бе избран и за пръв председател.

Причината за възстановяване излизането на списанието бе, че то е най-доброто краеведско периодично издание, издавано у нас преди 1944 г., и списвано от добър екип специалисти. От друга страна, от 1979 г. краезнанието вече бе учебна дисциплина във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а от  1961 г. в тогавашните окръжни библиотеки започна изграждането на отдели “Краезнание”, а с краеведска дейност се занимаваха активно  и музеи, държавни архиви, училища и др. институти и обществени организации, както и голям брой частни лица. Това означава, че появата на списанието е една социална поръчка, задоволена нужда от една трибуна на краеведите, където те да публикуват резултатите от своите изследвания.

Как беше организирана първата редакционна колегия и кои бяха авторите, чиито публикации намериха място на страниците на първия брой ? 

След споменатата статия във вестник “Отечествен фронт”, до редакцията му пристигнали писмени отзиви в подкрепа на идеята, в това число бе публикувана  и една моя статия, която бе своеобразна заявка, че Великотърновския университет може да поеме тази отговорна задача. Тогава заместник – ректор по научно-изследователската работа бе проф. Иван Радев, човек с усет за новото и оригиналното, който подкрепи идеята. Аз вече четях курс “Краезнание” пред студентите от специалност “Библиотекознание и библиография”, имах “стаж” в краеведската работа в Окръжна библиотека “П. Р. Славейков” – В. Търново от 1969 г., а от 1 април 1990 г.  бях вече щатен доцент в Университета и се оказах подходящ за член на редколегията. Уточнихме в нея да бъдат включени преподаватели по география – доц. д-р Васил Дойков, доц. д-р Велико Великов, по история – доц. д-р Иван Стоянов, по литература – проф. дфн Иван Радев, големият краевед доц. д-р Панайот Дражев, доц. Марин Ковачев – билиограф-краевед, директорката на Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив – ст. н. с. II ст. д-р Радка Колева, както и н. с. Цветанка Панчева от Народна библиотека “Св. св. Кирил и методий” – София, която по това време отговаряше за краеведската дейност на библиотеките у нас. В първоначалния състав бе включен и историографът проф. дин Петър Тодоров, който бе избран и за главен редактор. След няколко месеца той се отказа от тази ръководна дейност и от членството си в редколегията и вместо него за главен редактор бе избран доц. Марин Ковачев, който от 1979 г. е хабилитиран като ст. н. с. II степен по краезнание. Той подготви и излизането на първата книжка на списанието и е негов главен редактор и до днес.

    С какви трудности се сблъскваше редакцията през годините ? 

    Трудностите бяха не толкова във връзка с организацията на редколегията – заседания, рецензиране на постъпващи статии, комплектуване на отделните книжки, структуриране на материалите по схемата на предшественика на изданието от 1938 – 1941 г., колкото в популяризирането на списанието; стремежът то да бъде многоотраслово, каквато е и самата краеведска дейност; издирването на автори с различен професионален и социален статус; преследване на целта да бъде национално, а не тясноведомствено извънстолично издание и др.

    Срещате ли разбиране от държавните и обществените институции при реализиране на един или друг проект ? 

    Обстоятелството, че списанието се издава от Великотърновския университет от един екип от негови преподаватели, се оказа изключително благоприятно за съществуването му. Тази независимост, в т. ч. – финансова, през тези трудни години и днес е своеобразна гаранция списанието да го има. Търсенето на съдействие от държавни институти и обществени организации е било във връзка с осигуряването на  сътрудници и на материали, от липсата или недостига на каквито никога не сме страдали.

    През 2006 г. списанието навършва 15 години от началото на “втория” си живот. Промени ли се с нещо краезнанието, а и различните научни области в България ? 

Краеведската дейност в България официално датира от 1837 г. и от тогава и до днес, краеведските материали се  характеризират със своята видова универсалност (публикации, документи, вещи, аудиовизуални носители на информация), и по съдържание (история, география, фолклор, етнография, диалектология, геология, изкуство и т. н.), което я прави в известна степен традиционна, трудно променяща се. Наистина, говорим вече за компютъризация, ретроконверсия, използване на нетрадиционни носители на информация, но това не носи някакви значителни промени в “кухнята” на издаването на едно списание в областта на краезнанието. Доколкото осигуряването на материали и тяхната подготовка за публикуването им контактува с новостите, безспорно ще се възползваме и се възползваме от това ново. А иначе – 15 годишното съществуване на едно списание не е някаква значима граница или завършен период в излизането му. Просто започва 16 годишнината му…

Вашата концепция за бъдещото му развитие ? 

    Може би то ще си остане и занапред водещо периодично издание в една комплексна област на знания, каквито са краеведските, независимо от евентуалната поява и на други заглавия в тази област. Гаранция за това са големият му апарат от сътрудници от цялата страна и от всички области на знанието, свързани с регионалните изследвания; дългогодишното му излизане, свидетелства за натрупан опит; неговата популярност; своеобразното му “покровителство” и подкрепа от академичното ръководство на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

    Какво ще пожелаете на читателите на списанието ?

На читателите на списанието желая и занапред то да бъде неизменен спътник в работата им и да станат негови сътрудници.

 

Интервюто взе Теодор Иванов, като част от Аналитичен библиографски указател на списание “Архив за поселищни проучвания 1991-2005”:

Списание “Архив за поселищни проучвания” (1991 – 2005) : Аналитичен библиографски указател

 

Теодор Иванов