Сигурно помните Тантал, който така разгневил боговете, че бил обречен на вечни мъки в подземното царство. Той стоял до шия във вода, около него се поклащали клони, отрупани с плодове, а над главата му заканително висяла огромна скала, но всеки път когато се опитвал да отпие, водата се отдръпвала, а при опит да похапне, силен вятър отмествал клоните надалеч, канарата заплашвала всеки момент да се срути, и така той постоянно умирал от глад, жажда и страх.
Оттам произлиза изразът „танталови мъки“ или по народному – „вода гази, жаден ходи“.
У нас тази година дадохме своя дял в обогатяване на вариациите по танталовата тема, със следната трактовка на ситуацията – „до гората живее, няма с какво да се грее“.
Какво всъщност се случва? Защо се стигна дотук? Има ли виновни, или това са естествени процеси?
Още през пролетта разговарях с много хора по темата, но тогава всеки беше оптимист, че всичко се бави с политическа цел и малко преди предстоящите парламентарни избори нещата ще се наредят.
Към края на лятото разговорите вече се водеха с друг тон, а към настоящия момент вече всичко е извън всякакви рамки.
И с право.
Сред мнозинството преобладават следните обяснения за създадения проблем:
- Корнелия Нинова, която измисли тези държавни складове, които уж трябваше да улеснят населението откъм добив и цени, а всъщност даде картбланш на частните фирми за пелети.
- ГЕРБ и ДПС, които саботират всяко друго управление, с позициите си в Министерство на земеделието и Горските стопанства
- Заради проблемите с газа, тази година много се е вдигнало купуването на дърва за огрев.
- Дърводобивните фирми, наричани още „дървена мафия“, които продължават поголовната (законна) сеч и износ, без да се боят от никого и нищо.
- Липсата на работници за добив на дървен материал.
Най-тъжното е, че познавайки състоянието на нашата държава, е възможно всички тези фактори да действат едновременно, което обяснява и пълната индиферентост на общински съветници, кметове, народни представители, областен управител и омбудсман.
За медиите да не говорим.
Къде сме ние в скалата на ценности и цивилизационно развитие? Как може един народ с огромно самочувствие, който по всяко време ще ти разясни глобалните проблеми подробно, като почне от Северна Македония, футболното първенство в Катар, интересите на Путин в Украйна, изборът на българка за сенатор в САЩ, и параметрите на световната масонска конспирация, а не успява да осигури елементарна топлина в собствения си дом.
А най-обидно е това положение за хората, които живея в балканските райони, където дървата са не просто средство за отопление, а поминък и част от културата.
Какво да се прави?
Едно от основните обстоятелства е извънредно ниският обществено-политически имунитет. На практика липсват живителни и защитни сили, които да тушират подобни проблеми.
Аз лично се наслушах на многобройни закани за саморазправа, граждански неподчинения и бунтове, но повечето разбират, че това не е решение, а при останалите е бръщолевене по навик.
Позицията на местните власти, също е под всякаква критика. На места се правиха някакви временни комисии, те нещо заседаваха, вземаха решения, излизаха с изявления, а на други – съзерцателно мълчание, дори когато нещата засягат лично и тях.
На места дочух, че хората започнали да си карат незаконно дърва, кой с каквото може, по тихите нощни часове.
Аз лично съм песимист по отношение на създадената ситуация.
Нищо чудно, предстоящите месеци да се запишат в аналите на най-новата ни история с прозвище, подобно на Виденовата зима.