В историята на България Котел заслужено заема мястото на градa, от който са започнали жизнения си път едни от най-ярките личности на нашето Възраждане.
Богатото културно-историческо наследство съвсем закономерно привлича вниманието нa изтъкнати наши учени и общественици. Множество научни трудове, статии и телевизионни продукции разкриват различните етапи от развитието на Котел и анализират причините за превръщането му в един от духовните центрове на борбата за национално освобождение.
Но влагайки своята енергия и усилия в изследването на фундаменталните събития и личности, ние често пропускаме факти, които, въпреки неизвестността и на пръв поглед малката си значимост, са вълнували умовете и сърцата на своите съвременници и са неделима част от нашето минало.
В Държавен архив-Сливен се съхраняват няколко документи за едно почти неизвестно читалище, носещо името на видния котленец Г. С. Раковски.
На 22 февруари 1900 г. до котленската общественост е отправена следната покана:
“Поканват се любителите на просвещението да се запишат за членове на новосъставящото се читалище “Развитие”, след записването на 30 члена, Господа членовете ще бъдат поканени на заседание за определяне на членския внос и за избиране на комисия, която да изработи устава, който след като се одобри от членовете ще се подпише за утвърждаване. Апелираме към интелектуалните граждани и гражданки в града ни и вярваме, че гласът ни ще бъде чут.” 1
Не са известни причините, подтикнали гражданите към създаването на ново читалище, още повече, че 1900 година е от най-трудните за Котел периоди. След големия пожар от 1894 г., градът е почти унищожен, много от жителите му го напускат, а икономиката му изживява сериозна криза. 2
На 27 февруари 1900 г., пет дни след поканата до гражданите, в Котел се учредява ново читалище, което се нарича “Раковски”. Липсват данни защо не е наименовано “Развитие”, както е обявено в поканата.
В присъствието на 28 члена, общото събрание избира Устав, Правилник и Настоятелство на Читалището. За председател е избран Христо Панайотов, подпредседател – Стойко Икономов, касиер – Слав Чакъров, библиотекар е Васил Х. Стефанов, а писари – Велико Иванов и Васил Панайотов. 3
Уставът на читалището се състои от 35 члена.
Според чл.1 Читалище ”Раковски” започва да съществува от 1 март 1900 година.
Член 2 определя целите на читалището : “… умственото и нравственото развитие на населението, чрез държане на сказки с полезни познания и прочитание разни книги, вестници и списания”.
За осъществяване на целите, при читалището се предвижда да бъде създадена библиотека, която ще “приема” почти всички български и по-важни чужди периодични издания и съчинения. Ще бъдат организирани “сказки” по обществено-икономическото състояние и “разни научни и полезни въпроси”. В забележка е уточнено, че “сказки с политически и религиозен характер не се позволяват”.
Една от най-големите слабости на читалището е липсата на собствена сграда и в чл. 4 от устава се уточнява, че “Читалището се помещава там дето настоятелството види за добре”.
Финансите ще се набавят от членски внос, от приходи от представления и вечеринки, както и “други помощи”.
Да членуват в читалището могат всички “български граждани и гражданки”, независимо дали са в града или извън него. Членският внос е в размер на 40 стотинки месечно.
Помощи във вид на книги и пари се приемат с благодарност и се отбелязват в специална читалищна книга за “спомоществования”, а тези, които подарят “превод, авторско съчинение, или внесат сума по-голяма отколкото е членския внос, “ще се считат за почетни членове на читалището”.
Чл.13 гласи, че читалищният капитал трябва да се употребява за набавяне на книги и ако има остатък, той “ще се внася в земеделческата каса или друго някое кредитно учреждение”.
Читалищното ръководство (настоятелството) се състои от 6 члена – председател, подпредседател, касиер, библиотекар и двама писари. Ръководството се избира всяка година на общо събрание и не получава възнаграждение за дейността си.
Председателят, освен да ръководи заседанията на читалището и да следи за изпълнението на устава и правилника, трябва да “поканва посетителите на читалището да се записват за членове”. Когато председателят отсъства, подпредседателят е длъжен да го замества, като се ползва с всички негови правомощия. Касиерът трябва изрядно да организира финансовите въпроси на читалището и няма право да ”задържа повече от 10 лв. в себе си”, за посрещане на текущи разходи.
В чл.21 са регламентирани задълженията на читалищния библиотекар. Той трябва да следи всички книги да са подредени, прономеровани и подпечатани, непосредствено след набавянето им.
Задълженията на писарите са следните: единият от тях води протоколите от заседанията и съставя библиотечния каталог, а другият помага на касиера и води кореспонденцията на читалището.
Закупуването на книги, вестници, списания е др., става с решение на общото събрание, но ако то не може да се събере, може и с решение на обикновеното събрание.
Уставът на читалището влиза в сила след утвърждаването му от правителството и може да се изменя единствено от общото годишно събрание и то само с мнозинството от гласовете.4
Правилникът на читалище “Раковски” се състои от 18 параграфа.
Параграф 1 определя работното време – Читалището е отворено всеки ден. От 1 март до 1 септември – от 8.00 до 21.00 часа, а за периода 1 септември до 1 март – от 8.00 до 19.00 часа.
В читалището трябва да се пази чистота, тишина и приличие. По време на заседание е забранено ”пушенето и всякакви питиета, а в свободното време се позволява пушенето”. Опис на всички книги, които се намират в читалищната библиотека, трябва да бъде на разположение на посетителите. Всеки посетител може да вземе една книга, вестник или списание, но няма право да задържа две книги едновременно. Членовете на читалището имат право да изнасят книги извън него под разписка, а ако повредят книгата, са длъжни да я изплатят.
Лица, които не са читалищни членове, могат да изнасят книги като депозират сума по-голяма от стойността на книгата. В случай, че повредят заетата библиотечна единица – депозираната сума остава в полза на читалището.
Към книгите трябва да се полага внимание, да се пазят, и всяка книга или периодично издание трябва да носи читалищния печат, който е елипсовиден с надпис “Читалище Раковски Котел”.
Параграфите 13 и 14 постановяват, че присъствие на заседанията се позволява само на читалищните членове, като всеки от тях щом получи “призовка за общо събрание е длъжен да се яви”. 5
На 14 март 1900 г. се провежда първото заседание на читалището. Взети са решения, свързани с финансовите въпроси. Членският внос трябва да се плаща ” от 1 до 10 число на следващия месец”. Който три месеца не изплати членския си внос, се |”отхвърля” и не се “счита” за член на читалището. Ако се изтъкнат уважителни причини и се платят финансовите задължения – лицата не се изключват от читалището.
На това заседание се взема и решение, да бъдат изпратени молби за материална помощ до котленски родолюбци, които живеят в чужбина, “тъй като читалището е много бедно”. 6
Веднага след основаването си, читалището започва опити за развиване на театрална дейност. Липсата на собствен театрален салон принуждава настоятелството да моли кмета на Котел и ръководството на читалище “Съгласие-Напредък” за ползване на тяхната зала.
Още на 1 март е изпратена молба до кмета за разрешение на читалище “Раковски” “да даде едно представление на пиесата “Бурграфить” на датата 10 април в летния салон на читалище “Съгласие-Напредък”. 7
Кметът на Котел дава разрешение за представлението, но съветва читалищното ръководство да се обърне към настоятелството на читалище “Съгласие-Напредък” относно използването на салона. 8
На изпратената молба до председателя на читалище “Съгласие-Напредък”, неговият председател дава следния отговор : “Съобщаваме Ви, Господине Председателю, че не е възможно да удовлетворим молбата Ви, понеже читалищният салон ще бъде зает по него време”. 10
От читалище “Раковски” не се предават лесно и изпращат нова молба : “Понеже не ни отпускате салона на повереното Ви читалище за 10 април, то молим, Господине Председателю, да ни се отпусне салонът за 25 март т.г.” 11 Отговорът е утвърдителен, заедно с уговорката, че наемът за ползването на салона ще бъде 20% от “грубия приход” от представлението. 12
Сведения за протичането и резултата от представлението няма. Запазена е само една покана за заседание с дата 20 април, на което трябва да се обсъди сметката от даденото представление на 25 март 1900 г. 13
На читалищно заседание, проведено на рождената на Георги С. Раковски – 14 април се обсъждат периодичните издания, които ще получава читалищната библиотека. Взето е решение, с което се определят следните вестници: „Мир”, „Нов век”, „Работнически вестник”, „Реформи” ,Вести, „Свободен гражданин”, „Защита”, „Народни права”, „Пряпорец”, „Сливен”, „Български ловец”, „Ловец”, „Народен лист”, „Изгрев”, „България”, „Човешки права”, Справедливост” и „Църковен вестник”.
Заглавията на определените списания са следните: „Български преглед”, „Ново време”, „Мисъл”, „Български артист”, „Садово”, „Българска сбирка”, „Звезда”, „Светлина”, „Надежда”, „Природа”, „Ученически другар”, „Право дело”, ”Медицинска беседа” и „Българка”.
Подпредседателят на читалището Стоил Икономов обещава да подари вестниците „Вести”, „Сливен”, „Човешки права”, „Справедливост” и „Църковен вестник”, а вестник „Свободен гражданин” се получава безплатно.
За вестниците трябва да се отдели сумата от 101 лв., а за списанията – 80.50лв. Или общо за 181.50 лв. за периодични издания.14
След близо двумесечно съществуване на читалище “Раковски” в него членуват вече 50 души : Христо Панайотов, Стоил Икономов, Слав Чакъров, Васил Х. Стефанов, Васил Талиданов, Велико Иванов, Киро Христов, Христо Илиев, Вичо Георгиев, Иван Куцаров, Койчо Михайлов, Минчо Даскалов, Димо Петров, Захарий Петров, Иванчо Киров, Цончо Попов, Велико Драганов–шивач, Велико Драганов–бакалин, Тодор Врангалов, Петър Гурулъков, Михаил Гурулъков, Захарий Ненчов, Димитър Христов, Рафаил Беров, Тончо Тонев, Гавраил Белберов, Рафаил Стоянов, Христо Петров, Велико Тодоров, Божил Черногоров, Петър Райнов, Васил Янев, Рафаил Кръстев, Добри Тодоров, Петър Петров, Васил Дончов, Иван Кръстев, Руси Захариев, Димитър Николов, Георги Бъчваров, Никола Михайлов, Иван Жечев, Сава Стамболиев, Петър Денев, Христо Ганчев, Рафаил Райнов, Петър Николов, Тодор Стоянов, Георги Драганов и Христо Куцаров. 15
От 18 май 1900 г., читалище “Раковски” има ново настоятелство. Председател е Иван Куцаров, подпредседател – Стоил Икономов, касиер – Васил Х. Стефанов, библиотекар – Койчо Михайлов и писари – Велико Иванов и Добри Тодоров.16
Търсейки изход от трудностите, в които се намира, ръководството на читалище “Раковски” изпраща множество писма до български писатели и редакции на вестници и списания с молба за помощ.
Адресирани са писма до редакциите на „Звезда”, „Светлина”, „Българска сбирка” и др. Също до частни лица, като Кръстьо Раковски, Неша Раковска, Бакалов, Влайков и др. 17
Читалищното ръководство изпраща благодарствен адрес на Янко Сакъзов, за подареното от него едногодишно течение на списание “Ден”. 18
С надежда е изпратено писмо до Иван Вазов
“ До Господин Иван Вазов
Уважаеми Господине
Подбудени от възвишената идея да разпространяваме знание и просвета между съгражданите си основахме в града ни едно читалище на името на приснопаметний роболюбец “Раковски”…” и за осъществяване на тази си идея, молят Вазов да подари от своите съчинения за читалищната библиотека. 19
Писмо със същото съдържание е изпратено и до Константин Величков. 20
Няма сведения дали освен Янко Сакъзов, някой друг е направил дарение на читалището.
Читалищната библиотека разполага с три библиотечни книги. Библиотечна книга №1 и №2, съдържат описание на закупените и подарените книги, вестници и списания. 21
В библиотечна книга №3 се регистрират взетите и върнатите книги. От данните в нея се вижда, че за месец март 1900 г. от библиотеката са взети 10 библиотечни единици, за април – 16, май – 11 броя, юни – 8, юли – 4 и през август – 2. 22
Проблемите на читалище “Раковски” явно се увеличават . Ръководството не може да намери адекватни решения за тяхното преодоляване и на 16 септември 1900 г. настоятелството взема решение за закриването на читалище “Раковски” и присъединяването му към читалище “Съгласие- Напредък”. Никъде не е фиксирана точната дата на това сливане. Запазена е една покана за заседание на членовете на читалище “Раковски”. С нея се призовават членовете “на заседание на 24 септември за одобряване взетото на 16 септември решение – читалището да се закрие и присъедини към читалище “Съгласие –Напредък”. 23
На титулната страница на “Преписката по избиране на председател, подпредседател и др. на читалището”, съдържаща протоколите от читалищните заседания, стои следният надпис : “Почната на 27 февруари – свършена на 27 септември 1900”. 24
Следователно за дата на закриването на читалище “Раковски” би трябвало да се вземе 27 септември 1900 година.
Основано в тежко за Котел време, читалище “Раковски” съществува само седем месеца и не успява да развие сериозна културно-просветна дейност.
Липсата на публикации и оскъдният брой запазени документи, не позволяват на този етап да бъдат проучени по-сериозно обстоятелствата около създаването на читалището, резултатите от дейността му и причините за неговото закриване.
Бележки
- ДА-Сливен, Ф. 358К, оп.1,а.е.34, л.17.
- ТАСКОВА, Вера. Котел – Огнище на родолюбие. // К о т е л – град на великани, Котел, 2002, с. 5 – 15.
- ДА – Сливен, Ф. 358К, оп.1, а.е.34, л.1.
- Пак там, л.2.
- Пак там, л.5.
- Пак там, л.8.
- Пак там, а.е.35, л.2.
- Пак там, л.4.
- Пак там, л.5.
- Пак там, л.6.
- Пак там, л.7.
- Пак там, л.8.
- Пак там, а.е.34, л.20.
- Пак там, л.9.
- Пак там, л.20.
- Пак там, л.11.
- Пак там, а.е.39.
- Пак там, а.е.35,л.22.
- Пак там, л.12.
- Пак там, л.15.
- Пак там, а.е.36 ; а.е.37.
- Пак там, а.е.38.
- Пак там, а.е.34,л.24.
- Пак там, а.е.34.
ИВАНОВ, Теодор. Едно неизвестно котленско читалище. // И з в. РИМ – Велико Търново, 20, 2005, с. 367 – 373.