Тук разни хора все ме питат, защо толкова се занимавам със Сталин. Не била интересна тази тема и т.н., защо плюя българските поети…
Аз не критикувам и не отричам никого. Просто ми се иска да ви покажа и другата страна на медала. Че тези наши духовни водачи, някак си менят своите ценности според времето, в което живеят. Че имат и такива “стихове”. Че когато сега получават награди за цялостно творчество, не трябва да забравяме и тази изящна словесност.
Ето ви и едно “страхотно” произведение на Любомир Левчев, озаглавено
Балада за Чрезвичайната комисия
Двайсти век!
Октомври!
Че Ка!
Приийждай, бъдеще, прииждай!
Щастлив съм, че завинаги зачеркнахме
на бакалите съня безгрижен.
Добре ги знам духовните бакали –
търговците на дребни идеали.
Те могат да бъдат бакалаври,
те могат да бъдат магистри,
поети, отрупани с лаври,
банкери
или министри.
Ала на фона на големия залез
те стават един – световен бакалин.
Оня,
който спуска
ролетките на своята ера
и сам си устройва
една тайна вечеря.
Най-сигурни секрети заключват сърцето.
Касата
и молитвата
са вече прочетени.
Печалбите пеят хорали и меси.
И бакалинът ляга в своята люлка от месинг.
Като грамче лежи в люлката на везните
и се продава на себе си.
И е щастлив до сълзи той.
Целият свят
е един чуден склад:
очи маслинови –
дванадесет бурета.
Усмивки захарни –
сто сандъка…
Нека безумците вярват в бурята,
нека се борят с глупостта и мъката!…
Но точно тук
рухват
лавиците на склада
и започва една много странна балада:
появява се човекът с железен тен –
комисарят,
чекистът,
с петолъчна звезда въоръжен.
И с една усмивка, остра като кинжал:
– Добър вечер, гражданино капитал…
Излишно е да се вика:
– Как може!… С какво право?!
– В името на революцията!
Ще отекне тогава.
Затова
бакалинът казва смирен:
– Другарю, какво се иска от мен?
Нека бъде отключена онази врата метална –
“Сантименталност”!
И от тайната камера
бликва кръв жива.
Открадната кръв.
Тя всичко залива,
тя се превръща на странни птици…
А министърът лети към клиниката за параноици.
Линейката вие надолу в бездната.
Професор Джордж Морено
снема анамнеза:
– Откога всъщност имате такива пристъпи?
– От петдесет години…
Това е истина!
Световният бакалин
сменя свойто име всяка вечер.
Пластични операции порменят неговия лик.
Навярно сам не би могъл да се познае вече,
ако не си оставаше страхът велик.
Под леглото си той търси таен кабел.
Озърта се в черква,
на събрание,
на коктейл…
Все му се привижда полковник Абел.
Все подозира, че го дебне Бонгсдейл.
Петдесет години бакалите се заблуждават –
търсят фантом
в мистичния здрач.
А всъщност
цяла една държава
бъдещето изпрати за свой разузнавач!
Всеки, който се труди
за бъдещето, разузнава
сърцето на земята
или сърцето на човека.
В този смисъл и аз признавам:
войник съм на една такава Че Ка.
ТЪРЖЕСТВЕНА проверка : Книга за подвизите в мирни дни : Книга за герои – служители на МВР / Под. ред. Любомир Левчев. – С., 1969. с. 26 – 27.
