Начало » Еднодневен преход от Медвен до Медвенските скокове…

Еднодневен преход от Медвен до Медвенските скокове…

Отдавна ми беше легнало на сърцето да посетя Медвенските скокове, наричани още Злостенски водопади…
На десети юни потеглихме с автомобил от Котел за Медвен. Въпреки ранния час, след отбивката от главния път имаше интензивен трафик, като впоследствие разбрахме, че това са събирачи на трюфели.
От центъра на Медвен потеглихме пеша по пътя за село Бероново, а след известно време свихме вляво, и започна придвижването ни по стабилизирания  път за местността Царевец.
Няма нужда да описвам живописните гледки. Всеки, който е преминавал Стара планина е наясно с тях.

Следвайки съставения маршрут и с помощта на навигацията (докато имаше обхват), достигнахме “Вътро поле” и разгледахме изоставената полуразрушена стопанска постройка с подозрително нови керемиди.

Оттам се спуснахме в сенчесто дере, през което кротко ромолеше студен ручей.

След около четиридесет минути се озовахме до Медвенската река.

 

И поехме към крайната цел на нашето пътуване

Нападалите дървета и ерозиралият терен ни попречиха да достигнем до втория скок.

След като се наситихме на гледката и звуците, поехме обратно към Медвен по коритото на реката.

Придвижването се оказа изключително тежко. Поради особеностите на терена се налагаше многократно преминаване през студената вода от единия до другия бряг, множеството нападали дървета в реката и на сушата, на моменти образуваха непреодолими участъци, а гъсто израсналите филизи в гората и високата коприва, допълваха и без това усложнената обстановка.

Маркировката се срещаше много рядко, а пътеката се появи като такава едва след местността “Смесите”, но и след това на моменти се губеше и движението в правилна посока се дължеше изключително на стария водопровод.

Времетраенето на целия преход беше девет часа, и след като се завърнахме до паркирания автомобил в центъра на селото, дълго се освежавах на чешмата и си спомнях за легендарния медвенски хляб от моето детство.

В заключение ще кажа, че въпреки трудностите, приключението си заслужаваше.

Надявам се, че всички ще съпреживеят чрез снимките и видеоклиповете частица от красотата на медвенския балкан.

Може би медвенци или котленци като цяло, трябва да обмислят по какъв начин да улеснят бъдещите посетители, чрез създаване на реална, удобна и маркирана пътека.

 

 

 

Теодор Иванов