Намерих старата тетрадка,
всъщност – протоколна книга
с двеста листа.
Вътре –
загънатите шоколадови станиоли,
картинки от дъвки,
фишове от тото,
безжизнено лежи неизпратено писмо.
Карта неразбираема на
жизнени пътища и магазини,
рисунки детски, странни букви, очертания.
На последните страници –
много думи,
английски,
френски,
руски,
изрязано пейзажче от
незнайно лъскаво списание.
А накрая – удебелено сърчице,
под него надпис “ВИЛ”…
