Спецификата в съдържанието на различните научни и практически области, определя диференциацията в темповете на тяхното развитие, сложността на разглежданите проблеми и многостранността на механизмите за предоставяне на резултатите от конкретната дейност пред крайния потребител.
В даден етап от работата на конкретните специалисти, общата текуща библиография, изчерпва своите възможности за предоставяне на релевантна информация. Универсалността на документалните източници и подборността при тяхното регистриране, формалното подреждане или по-общото сегментиране на класификационните схеми, особеностите на разнообразните подсистеми, затрудняват  изследователските процеси, като довеждат до загуба на време при издирването, разсейване и непълнота на потоците от данни. Отбелязаните обструкции, обуславят нуждата от създаването на издания, осигуряващи текуща отраслова библиографска информация.  
     І. Генезис и реализиране на идеята за текуща отчетно-регистрационна библиография по военни науки в България
Създаването на българската армия и организирането на учебния и научен живот в нея след Освобождението от турско робство, нарастването на обема от специализирана българска и чуждестранна литература, са предпоставките за възникването на библиографията по военни науки в България.
Първоначално дело на непрофесионалисти, тя функционира под формата на печатни каталози, съдържащи описания на книжовното имущество на Военното министерство, на гарнизонните военни събрания, на различни устави и нормативни документи, действащи в българската армия.[1] Нарастването на военния периодичен печат, определя и развитието на аналитичната библиография, под формата на периодични указатели на съдържанието на различните списания и вестници, в повечето случаи, излизащи като приложение на съответното издание.[2]
Център на библиографската дейност по военните въпроси до края на Втората световна война е Военно-историческата комисия (ВИК) при Генералния щаб на Българската армия през 1914 г., която през 1917 г. е преименувана на Исторически отдел, а през 1920 – 1921 г. за кратко става Отделение ІV от Щаба на армията, и пак възвръща първоначалното си име Военно-историческа комисия. През 1946 г., в новия бюджет е отбелязана вече като Военно-исторически отдел (ВИО) при Генералния щаб.[3]
Основните цели на ВИК са написването на историята на Сръбско-българската война от 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г. и Междусъюзническата война.[4]
Паралелно със събирането на материали за военната история, във ВИК се създава военноисторически архив и се образува фонд от книги, закони, устави, положения, инструкции, ръководства, планове и др. за създаване на библиотека.
Голямо внимание се обръща във ВИК на въпроса за изработването на българска военна библиография. На 21.06.1928 г. председателят на ВИК полк. Иван Филипов, изпраща писмо № 446 до началника на Генералния щаб, в което обосновава липсата от българска библиография по военните въпроси, вследствие на което, с писмо № 1051 от 24.07.1928 г. началникът на ГЩ  дава своето разрешение за започване на нейното съставяне.[5] Поради тази причина, за пръв път в Българската армия е организиран курс за усвояване на правилата за библиографско описание, който е проведен от видния български библиограф д-р Никола Михов.[6]
Наред с развитието на аналитичната и ретроспективната библиография, в началото на ХХ в. се правят и първите опити за текущо регистриране на военните печатни произведения.
Още през 1901- 1902 г. излизат от печат „Български военен книгопис за 1900 г.”[7] и „Български военен книгопис за 1901 г.”[8] като приложение на сп. Военен журнал. С тези две издания в началото на миналия век, за дълъг период се изчерпва текущото регистриране на военната книжнина.
По-късно, през 1927 г. започват да излиза списанието „Преглед на военния печат”[9], което от 1930 г. е преименувано в „Преглед на чуждестранния военен печат”, от 1931 г., № 6 носи заглавието „Преглед на статиите в чуждестранния военен печат”, а от  1936 г., № 27 „Преглед на българския военен печат”. В списанието се дават реферати, откъси или цели преводи на статии от европейския военен печат. От 1930 г. в него се поместват и указатели на публикации.[10]
Опит за текущо отразяване на военната литература, прави библиотекарят на  Министерството на войната д-р Павел Орешков. Той съставя един систематичен списък на книги, комплектувани в периода 1940 – 1941 г., който е публикуван през 1943 г.[11]
След края на Втората световна война тотално се променя политическата система  в България. Установяват се нови обществени отношения, провежда се одържавяване на икономическите, образователните и културните структури.
През този период набира скорост и израства, като център на българската библиография, учреденият през 1939 г. Български библиографски институт.[12]
Промени се осъществяват и в научния и образователния живот в Българската армия.
В края на 1947 г. със заповед № 36/06.11.1947 г. на началника на ВИО, се назначава комисия в състав: поручик Стоян Бахчеванджиев – председател  и членове – библиотекарят при отдела Никола Цанков и уредникът на музея Богдан Богданов, която трябва да осъществи трансформирането на библиотеката на Главния военен музей и библиотеката на ВИК, в библиотека на ВИО.[13]  Вследствие на тези действия, през     1948 г. се създава Военноисторическата библиотека, с фонд над 100000 т., която обслужва не само служещите в армията, но и цивилни научни работници.[14]
През 1955 г. във Военноисторическата библиотека се създава библиографско-справочна служба, която има за цел :

1. Да води статистика на военния печат;
2. Да образува архив на военния печат от всички български издания;
3. Да осведомява системно за новоизлязлата българска и съветска военна книжнина, като съставя и издава :

– Книгопис на българската военна книга;
– Летопис на българския военен печат;
– Бюлетин за новополучените в страната съветски и други чуждестранни книги и списания по военни въпроси;
– Тематични указатели за разпространение на военни знания сред военнослужещите, техните семейства, членове на ДОСО и др.;
– Отделни научни изследователски библиографски трудове и
– Библиографски листовки, календарни планове и др.

4. Да обслужва войсковите поделения, военнослужещите, военните писатели и др. с библиографски справки.[15]

Първата стъпка в изпълнението на тази амбициозна програма, осъществена с активното съдействие на Българския библиографски институт „Елин Пелин”[16] е създаването през 1955 г. на текущ  бюлетин „Български военен книгопис. Летопис на военния периодичен печат”.
Проблемите на библиографията по военни въпроси и конкретно задачите на Военноисторическата библиотека, разглежда проф. Тодор Боров в своя доклад „Перспективно развитие на библиографското дело в НР България”, изнесен на научната сесия по библиотечно дело и библиография, която се провежда на 7 и 8 февруари 1957 г. в град София.[17] В частта посветена на отрасловата библиография, при очертаване „мероприятията по отделни специалности” директорът на библиографския институт, отчитайки издаването на текущия бюлетин „Български военен книгопис”, отбелязва „важната задача” на библиографско-справочната служба в създаването на един поверителен бюлетин, който ще регистрира секретната литература, а също и острата нужда от рефератно издание, обхващащо чуждите военни издания. Началото на съставяне на пълен ретроспективен репертоар на българската военна книга е определено да стане не по-рано от 1962 г.[18], а  през лятото на 1957 г. с  Постановление № 167/17.07.1957г. на Министерски съвет, във Военноисторическата библиотека официално е съсредоточено изработването на отрасловата библиографска информация по военни науки в България.[19]
ІІ. „Български военен книгопис” 1955 – 1990 г.

1. Обща характеристика на бюлетина

„Български военен книгопис” (БВК) отразява и презентира текущо постъпилите в Военноисторическата библиотека през отчетния период несекретни, печатни документални източници, като: военни книги, брошури и др. непериодични издания, статии от военни списания и вестници, а също и публикации с военна тематика, от периодични издания с невоенен характер.
Регистрират се български и преводни книги и статии, но не се включват публикации, отпечатани извън територията на страната.
През първата година от своето съществуване (1955) бюлетинът излиза в две части, като в едната се отразяват постъпилите книги във Военноисторическата библиотека, а във втората се поместват статиите от българските военни периодични издания, а от 1956 до 1990 г. регистрирането на книгите и статиите, се извършва общо във всяка поредна книжка.
Предназначението на бюлетина е да задоволява справочно-информационните потребности на военните библиотекари, военните научни работници и за всички военнослужещи в Българската армия, които се нуждаят от текуща отраслова информация по военни въпроси.
През целия разглеждан период от развитието на БВК, той се съставя и редактира от Военноисторическата библиотека в София и се издава от Държавно военно издателство.

2. Заглавие

     Натрупаният вече опит в българската библиография, и особено в областта на Текущата национална библиография, явно предпазва създателите на БВК от дългогодишните лутания по отношение на заглавието на изданието.
През първата година, бюлетинът излиза с две заглавия, съответстващи на неговото съдържание :

1. „Български военен книгопис : Месечен библиографски бюлетин за постъпилите във военно-историческата библиотека български военни книги” и
2. „Летопис на военния периодичен печат : Месечен библиографски бюлетин на статиите от българските военни списания, вестници и сборници”.

От началото на 1956 заглавието вече  е „Български военен книгопис”, което остава непроменено през целия останал период на неговото функциониране.

3. Периодичност

Три са промените в периодичността на БВК. Замисълът през 1955 г. бюлетинът да излиза месечно, не се осъществява „поради технически причини”[20], вследствие на което първите броеве излизат тримесечно, съответно № 1 – 3 за януари – март, № 4 – 6 за април – юни, № 7 – 9 за юли – септември и № 10 – 12 за октомври – декември.
От 1956 г. до 1961 г. БВК излиза редовно всеки месец, по 12 книжки в година. През 1962 и 1963 г. БВК излиза пак тримесечно, в 4 книжки, но забавянето естествено довежда до остаряване на информацията, а оттам и до загуба на актуалността, най-важния белег на една текуща библиография. След това явно е намерен оптималният вариант, позволяващ максималното разгръщане на потенциала на бюлетина, съобразен с издателските темпове, финансирането, организацията на работата и т.н.. От 1964 нататък БВК започва да излиза двумесечно, в 6 книжки годишно. (Прил. 1)
БВК продължава да функционира и след 1990 г., но този период не е обект на нашето изследване.

4. Съставител. Редактор. Консултант

    Л. Желязкова в книжка 1-3 за 1955 г. е означена като редактор, а от следващите – съставител. От кн. 1 за 1964 до кн. 1 за 1971 съставител и редактор са едно и също лице, а от кн. 2 за 1971 г. до кн. 6 за 1990 г. съставителят и редакторът са две различни лица. От 1960 г., освен съставител БВК има и консултанти, който са действащи или запасни офицери.
За разглеждания период, съставители на БВК през различните години са: Л. Желязкова (1955-57), П. Кънева (1955-75;1977-78), Екатерина Недевска (1975-76; 1981),  Мария Петкова (1976 – 82), Снежана Радоева (1982-86), Емиляна Попова (1986-87) и Пенка Иванова (1987 – 90). П. Кънева изпълнява едновременно съставителска и редакторска функция в изданията от кн. 1 за 1964 до кн. 1 за 1971 г. Само редактори на бюлетина са : Л. Венкова-Илиева (197 -74;1976-84) и Л. Димитрова (1985-90). Първите офицери, оказващи консултантска помощ на библиографите са: подполк. П. Иванов, подполк. Г. Гинчев, м-р Ив. Иванов. (Прил. 2)

5. Проблеми в регистрирането на документалните източници

    Както споменахме по-горе, бюлетинът регистрира книги и разкрива аналитично периодични издания, които са собственост на Военноисторическата библиотека. Тоест проблемите за пълнотата на бюлетина, съответно са свързани и с комплектуването на библиотечния фонд. Липсата на специализирана нормативна база, регламентираща задължителен депозит на военната литература във Военноисторическата библиотека, създава големи затруднения в дейността на библиографите. Една година след създаването на БВК, началникът на ВИО започва да изпраща писма до различни институции и издателства с молба за безвъзмездно изпращане на издания с военен характер.  На 17.01.1956 е пратено писмо до Председателя на ЦК на ДОСО, с искане „да се заделят по 2 екземпляра от всяко ваше издание, независимо какъв характер има /книги, брошури, инструкции, плакати, лозунги, устави, наставления и др. служебна литература/, отпечатани на редовен печат или циклостил.”, а библиотеката от своя страна ще изпраща „на всяко първо и петнадесето число” свой служител, който да получава отделената литература.[21] Молбите явно остават неразбрани, след което  началникът на ВИО променя радикално метода на действие и на 24.02.1956 г. изпраща писмо до Началника на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана, в което подчертава ролята на Военноисторическата библиотека като „единствена от всички библиотеки в БНА, която събира, обработва и запазва завинаги както новата, така и старата военна литература”. Многократните настоявания на ВИО пред Държавното военно издателство при МНО, поделенията, които развиват своя издателска дейност и редакциите на армейските вестници, са безрезултатни и библиотеката не може да осигури редовни постъпления от новоизлизащата военна литература. Поради това се отправя молба към Началника на ГЩ да издаде разпореждане до Държавно военно издателство да предава по 3 екземпляра от „абсолютно всички свои издания, поръчки на военни поделения – книги, списания, брошури, формуляри, литографски материали, лозунги, плакати и др., независимо дали тези издания имат или не, стоков тираж.” От изданията на поделение 35900-МНО (ГЩ)  за библиотеката да се отделят по 5 екземпляра от всички секретни и служебни издания, като след отпадане на секретността им 2 екземпляра ще бъдат предавани на Българския библиографски институт „Елин Пелин”, за попълване на архива на българската книга. Началниците на останалите печатници и издателски бази към военните училища, да се задължат да отделят по 5 екземпляра от секретните и служебните издания, а от останалите по 3 екземпляра. Специално място в писмото е отделено на редакциите на вестник „Народна армия”,  на останалите централни и провинциални военни списания, за да бъде наредено ВИО да получава по 3 екземпляра от техните издания. Всички посочени издания ще бъдат третирани във ВИО като „задължителен архивен депозит” и ще се съхраняват „като държавен военен архив завинаги.”[22] Това явно дава резултат, защото  ръкописите на БВК  вече се изпращат за сверяване в Държавно военно издателство,[23] а по късно Началника на ГЩ издава разпореждане до редакциите на всички централни или регионални войнишки вестници, с което ги задължава да изпращат по 3 екземпляра от своите издания във Военноисторическата библиотека.[24] По това време и Българският библиографски институт „Елин Пелин” решава да изпраща по 3 екземпляра от своите издания на ВИО.[25]

6. Характеристика на регистрираните документални източници

    – Книги

В БВК се регистрират учебници за сержантските и висшите военни училища и военната академия, монографии на исторически или практически теми, мемоари на военни дейци, художествена литература с военна тематика под формата на романи, сборници с разкази, повести или стихотворения. Също сборници със служебно предназначение, съдържащи устави, правилници, положения, наставления и т.н.
– Статии
Регистрират се уводните статии от водещи държавни и военни списания и вестници. Също доклади, изказвания, речи на Министъра на отбраната и висши военни. Много методически указания, рецензии, текущи актуални и важни информации. Важно място е отделено и на научните изследвания, публикувани на страниците на периодичните издания. Отразени са очерци из войнишкия живот и отделни стихотворения с военна тематика.
Първоначално в БВК се разкрива аналитично съдържанието на 13 периодични  издания, от които 9 с военна тематика:

1. „Авиационно дело”;
2. „Армейски преглед”;
3. „Артилерийски преглед”;
4. „Български войн”;
5. „Военноисторически сборник”;
6. „Наръчник на военния агитатор”;
7. „Пропагандист и агитатор”;
8. „Тил и снабдяване”;
9. „Народна армия”.

Две полувоенни издания:

1. „За родината”;
2. „Патриот”

И материали с военна насоченост от вестниците:

1. „Работническо дело;
2. „Отечествен фронт”.

Постепенно броя на прегледаните периодичните издания расте. Започват да се регистрират публикации с военно съдържание, независимо от вида на периодиката, в която е поместено. Обект на библиографиране стават „Литературен фронт”, „Септември”, „Народна младеж”,”Вечерни новини”, „Труд”, „Философска мисъл”, „Читалище”, „Библиотекар”, „Турист” и др. Започват да се преглеждат и окръжни вестници като „Дунавска правда (Русе), „Черноморски фронт”(Бургас), „Хасковска трибуна”(Хасково), „Отечествен глас”(Пловдив) и др.
Първоначалния порядък от 10-15 периодични издания, нараства стремително, като през 60-те години става вече средно 40-50 на година, а през 70-те години достига и до 80. До началото на 1970 г. броят на списанията надвишава броя на вестниците, но  от 1971 до 1990 г. се наблюдава противоположната тенденция, т. е. вестниците са повече от списанията. (Прил. 3)
По обективни причини, не беше възможно набавянето на информация за състоянието на  БВК за 1972 г.  Вземайки в предвид това положение, боравейки с наличните данни можем да обобщим, че за разглеждания 35-годишен период, от бюлетина са отпечатани  248 книжки, в които са регистрирани внушителният брой от 55881 публикации. (Прил. 1)

7. Класификационна схема

    Създаването на текущ библиографски бюлетин, който трябва да е в състояние да „побере” в себе си многообразието на военната литература, налага организирането на систематично подреждане и една добре разработена, специализирана класификационна схема.
В първата книжка на БВК, библиографите от Военноисторическата библиотека се опират на опита на Българския библиографски институт „Елин Пелин” (ББИЕП) като използват неговата класификационна схема.[26] Спецификата на военните науки, обаче изисква да се добавят нови деления към съществуващите отдели и подотдели в тази класификация, като за модел при разработването на отдел ХІІ. „Военно дело” са използвани схемите на Всесъюзната книжна палата и Фундаменталната библиотека В. И. Ленин в Москва.[27] Естествено, съставителите отчитат, че така съществуващата схема не е окончателна и разделите не трябва са се считат за „догматично установени”, по скоро имат временен характер. Те са наясно, че в хода работата при наличие на установени слабости, те ще бъдат отстранявани с оглед оптимизиране на бюлетина.[28]
    През 1955 г., подреждането на публикациите по принцип  се извършва в 32 отдела, със съответните деления[29] (Прил. 4), като освен разширения отдел ХІІ.„Военно дело”, съставителите са добавили някой подотдели и към други части от схемата на ББИЕП. Например в отдел ХІХ „Военна медицина” е направено деление ХІХ-19 „Военна медицина”; към отдел ХХІ „Култура. Просветно дело. Педагогия”, е открит ХХІ –А. „Култура. Просветно дело в армията. Военна педагогия. Културно-просветна работа и учреждения” и т.н. В края на схемата, съставителите са избегнали систематичността и са добавили четири тематични отдела: ХХІХ. „Биографии”; ХХХ „Примери – бойни, героически и тактически”; ХХХІ „Рецензии” и ХХХІІ. „По-важни събития и годишнини”.[30] При отсъствието на публикации касаещи определен отдел, той се пропуска в БВК и в различните книжки се наблюдава мобилност в класификационната схема.
Търсейки начин за оптимизиране на схемата на ББИЕП, съставителите на БВК накрая напълно я изоставят и се наемат да създадат нова, която да съответства на замисъла на бюлетина. Провеждат се множество консултации с офицери от различните въоръжени сили и служби в Българската армия. За разработването на отдела „Военноморски сили”, на 23.02.1956 г. ВИО изпраща писмо до Началника на поделение 20400 в град Варна с молба да „развиете този раздел, като изтъкнете по-важните моменти от специалната подготовка на ВМС и в методическите бележки  посочите какво се включва в тях”. Тъй като излизането на бюлетина става в определени срокове, отговорът на писмото се очаква в „най-близко време”.[31] Направената разработка пристига във ВИО на 08.03.1956 г.[32]
През втората година от излизането на БВК са направени множество промени. Книгите и летописът на периодичния печат вече се поместват заедно в една книжка, под едно общо заглавие, бюлетинът започва да излиза всеки месец, а материалите започват да се подреждат по нова класификация. От първата схема се запазва само военния раздел, всички  граждански деления отпадат, а  изкуствено създадените отдели намират своето място в общата схема.[33] Подреждането на материалите се извършва в 13 отдела, които обхващат всички въпроси на военната теория и практика.[34] Обособени са раздели за общите въпроси на военното дело, българската и чуждестранна военна история, въпроси на военното изкуство, видовете въоръжени сили, военни финанси и т.н. В последния отдел ХІІІ се включва художествената литература с военна тематика. (Прил. 5.)
В съответствие със съдържанието на излизащата военна литература, за улесняването на потребителите, и за усъвършенстване на информационно-търсещите възможности на БВК, промени в класификационната схема се правят почти постоянно.  Става традиция  в първа книжка за отчетната година да се публикува пълното съдържание на новата класификационна схема.  Създават се нови или са закриват стари отдели. Уедряват се или се разработват по-подробно деления, уточняват се понятия, сменя се последователността и т.н.  Отделите през 1970 г. вече са 11[35] (Прил. 6.), през 1980 г. също са 11, но с известни промени в съдържанието[36] (Прил. 7.). През 1990 г. отделите са вече 10, като е премахнат ІІ. Военна идеология[37] (Прил. 8) и под линия се уточнено, че окончателния вариант на схемата ще бъде публикуван по-късно.
    Подреждането в рубриките се извършва азбучно, по редната дума на библиографското описание.

8. Справочно-методичен апарат

        В първата книжка на БВК е поместен „Предговор”, който освен справочните си функции, относно периодичността, читателското предназначение и класификационната схема, изпълнява ролята и на програмна статия. В него е очертана дейността на новосъздадената библиографско-справочна служба към Военноисторическата библиотека, а също и целите и задачите на БВК.[38] В допълнение на този „Предговор”, към първата книжка са поместени „Указания за работа с бюлетина „Български военен книгопис и Летопис на военния периодичен печат”. В „Указанията” е публикувана цялата класификационна схема, правилата за съставяне на библиографското описание на книги или части от книги и статии от периодичния военен печат.[39]
Наличие на пояснителен текст, озаглавен „Предговор”, или без заглавие има още няколко пъти през разглеждания период, като в него единствено се обясняват промените в периодичността или класификационната схема на бюлетина.[40]
В БВК се помества „Показалец на личните имена, колективните автори и заглавията на анонимните произведения”. Освен него други показалци не се изработват.
Само в първата година има разделение на показалците в БВК и „Летописа на военния периодичен печат”, а от 1956 до 1990 г. е общ за цялата книжка. Поради продължаващата номерация на библиографските единици в бюлетина, в последната книжка за годината под формата на „Годишен показалец”, независимо от периодичността на БВК, той разкрива съдържанието на цялото течение.
Подреждането на имената и заглавията става строго азбучно, като са включени всички форми на авторска отговорност – автор, съавтор, художник, преводач, съставител, редактор, а също и литература „за него”.
Например:
Ангелов, Ради (худож.)
Андреев, Веселин
Отразени са също и военните звания:
Например:
Алексиев, Милчо – полк.
Иванов, Г. – мед. полк.
Във всяка първа книжка за годината се публикува списък на „Условни знаци и съкращения”, които се използват в библиографското описание и в показалеца. Освен общоприетите съкращения на типичните думи, в този списък са изяснени видовете скоби и формати, а от 1976 г. в него се поместват и начините за съкращение на заглавията на списанията, вестниците и периодичните сборници, които се разработват аналитично в БВК.
За улеснение на потребителите на бюлетина, в началото на всеки брой е публикувано и неговото съдържание.

9. Библиографско описание. Анотация

Библиографското описание на документалните източници в бюлетина се прави съобразно правилата възприети и използвани в ББИЕП.[41] В „Указанията за работа с бюлетина” от 1955 г. са разгледани всички области и раделителни знаци на библиографското описание на книги и аналитично описание, и са дадени конкретни примери за на описание. Характерно за библиографската характеристика на БВК е, че в нея се включва военните звание на лицата, участвали в интелектуалната подготовка на публикацията.  Например:
БОГАТОВ, М. и В. Меркурев. Ленинградска артилерия. (Предг. Ген.-полк. Г. Одинцев).  [Прев. от рус.] (С) ДВИ, 1955. 224 с. с ил. 8 (М-во на нар отбрана) 11.50 лв.
МАРКОВСКИ, Йор. – кап. Воинското другарство. – Н а р ъ ч н и к  н а  в о е н н и я  а г и т а т о р, 1955, кн. 7, с. 12 – 20.
Съобразен с правилата е и въпросът с допълнителните описания на публикации, които могат да се класират в повече от един от разделите. Специално е изяснен случая с рецензиите, при които едното описание отива в отдел „Рецензии”, а второто се подрежда в съответния отдел, отговарящ на съдържанието на рецензираното произведение.[42]
На публикации, чието заглавие не предоставя достатъчно информация, се съставят кратки справочни или препоръчителни анотации.
Интересен момент е опитът чрез БВК да се осъществява централна каталогизация, като от 1959 г. излиза допълнителен тираж от 150 броя, в който страниците с библиографските описания са отпечатани едностранно.

10. Полиграфическо оформление

За периода 1955 – 1979 г. предната корица на бюлетина е в син цвят, а задната в бял. От 1980 до 1990 г. и двете корици са сини.

На предната корица се публикува заглавието на БВК, годишнината, номерът на поредната книжка, месецът за който излиза, годината на издаване и местоиздаването. На задната корица се дават сведения за единичната цена на бюлетина.

11. Рецензии, отзиви и мнения за „Български военен книгопис”

Издаването на текущата национална библиография по военни науки е съпътствано и с публикуването на статии с оценъчен и дискусионен характер. Изтъкнати български библиотекари и библиографи като д-р Христо Тренков, Димитър Бошнаков,  Димитър Фотев, Лиляна Венкова и др., анализират въпросите свързани с периодичността, обхвата, историята и т.н. на бюлетина. (Прил. 9)
Информация за БВК е публикувана и в ретроспективни универсални и отраслови указатели.[43]
ІІІ. Изводи 

1. В началото на миналия век, паралелно с възникването на ретроспективната и аналитичната военна библиография, по времето когато Текущата национална библиография на България прави първите си плахи стъпки, се реализират и  спорадични опити за текущо регистриране на военната книжнина.

2. Военноисторическата комисия при Щаба на армията, чрез своята събирателска и научноизследователска работа до 1944 г., създава условия за бъдещото развитие на библиографията по военни науки, а след края на Втората световна война, библиотеката на Военноисторическия отдел при ГЩ-БНА, се явява естествен неин продължител в това дело. След създаването на „библиографско-справочна служба” през 1955 г. и приемането на Постановление № 167 на Министерския съвет от 17 юли 1957 г., Военноисторическата библиотека се превръща в централна институция, отговаряща за отрасловата библиографска информация по военни науки в България.

3. Българският библиографски институт „Елин Пелин”, оказва теоретическа и методическа помощ в организирането, създаването и развитието на военната библиография и конкретно в създаването на текущия бюлетин „Български военен книгопис”, който започва да се издава през 1955 г. от Военноисторическата библиотека.

4. В процеса на своето съществуване „Български военен книгопис” преминава през различни етапи, обусловени от натрупването на практически и исторически опит в неговото създаване. Направените множество концептуални промени в заглавието, периодичността, класификационната схема и обхвата на изданието, поддържането на добре функциониращ справочно-методичен апарат и съобразената с действащите правила аналитико-синтетична обработка на документалните източници, довеждат до неговата оптимизация и повишаване на информационно-търсещите възможности. 

5. В своето дългогодишно съществуване, благодарение на екипа от професионалисти, работещи във Военноисторическата библиотека, които успяват да откликнат на предизвикателствата на времето, „Български военен книгопис” се превръща в библиографски модел, конгруентен на общественото място и значение на Българската армия, отразени в научните, служебните, популяризаторските и художествени публикации с военно съдържание.

 

БЕЛЕЖКИ
[1] Каталог на книгите на Шуменското военно събрание. – Шумен : Д. Кънчев, 1888. – 50 с. ; Каталог на книгите в библиотеката на Генералний щаб (към 1 юли 1890 г.) : В 5 кн. – София : К. Т. Кушлев, 1890 – 1891 ;   Галунски, Христо. Каталог на книгите, находящи се в библиотеката на Сливенското военно събрание / Състав. Христо Галунски. – Сливен : Бълг. Знаме, 1895. – 45 с. ; Каталог на излезлите военни устави, положения, учебници, списания и др. до 1 януари 1900 г. – София : Военни известия, 1899. – 57 с. Прил. на в. „Военни известия”, № 135, 31 дек. 1899 ; Каталог на книгите в библиотеката на Военното министерство. – София : Военен журнал. – 301 с. и др.
[2] Систематически указател на статиите, поместени във Военния журнал. От І до ХІІ година вкл. София : Воен. журнал, 1901. – 78 с. ; Стойчев, Иван. Указател на трудовете, поместени в изданията на фонда „Нашата конница” от юли 1918 до декември 1928 г.  София : Арм. воен.-изд. фонд, 1929. – 88 с. ;  Какво ни е дала „Съвременна пехота” за пет години : Петгодишен указател на статиите в сп. „Съвременна пехота”. // С ъ в р. п е х о т а, 1937, № 30, с. 78 – 80. и др.
[3]  ДДВА – В. Търново. Списък на спомените. Инв. № 3765.  Семерджиев, Стоян. История на Военно-историческия отдел при Генералния Щаб 1914 – 1950 година : В 3 т. – София : ВИО-ГЩ, 1967 – 1974 (Машинопис).
[4]  Пак там.
[5]  ДДВА – В. Търново. Списък на спомените. Инв. № 3765.  Семерджиев, Стоян. История на Военно-историческия отдел при Генералния Щаб 1914 – 1950 година : В 3 т. Т. 2. С. 1967, с. 129 – 134.
[6]  ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 41, л. 453 – 454.
[7]  Уста-Генчов, Д. Български военен книгопис за 1900 г. // В о е н.  ж у р н а л, 1901, № 9, с. 1153 – 1156.
[8]  Стойнов, С. Български военен книгопис за 1901 г. София : Воен. журнал, 1902. 15 с.
[9]  Преглед на военния печат. София : Арм. воен.-изд. фонд, 1927 – 1930.
[110 Указател на статиите в чуждестранния военен печат за … тримесечие. // П р е г л. чуждестр. воен. печат. 1930 – 1939.
[11] Орешков, Павел. Военен книгопис за 1941 г. : Год. изв. на библ. при М-вото на войната. София, 1943. – 80 с.
[12]  Боров, Тодор. Съдбата на библиографския институт в България. // Б о р о в, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901 – 1991. София, 1992, с. 237 – 252.
[13] ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 310, л. 43.
[14]ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 326, л. 54.
[15] Пак там. л. 223 ; Предговор. // Б ъ л г.  в о е н.  к н и г о п и с, 1955, № 1 – 3, с. 5 – 6.
[16]  Кънчев, Стефан. Българската военна текуща библиография по верен път / Стефан Кънчев. // В о е н н о и с т. с б., 1965, № 3, с. 77 – 81.
[17] Да подобрим организацията на библиотечното дело. // Б и б л и о т е к а р, 1957, № 3-4, с. 1 – 11.
[18] Боров, Тодор. „Перспективно развитие на библиографското дело в НР България”(Проектоплан, представен от ББИ и обсъден на сесията по библиотечно дело и библиография, състояла се на 7-8 февруари 1957 г.). // Г о д. ББИЕП [за 1956 – 1957], 6, 1959, с. 330 – 340.
[19] Постановление № 167 на Министерския съвет от 17 юли 1957 г. за библиотечното дело у нас. // Д ъ р ж. в е с т н и к, № 63, 6 авг. 1957, с. 1 – 2.
[20] Предговор. // Б ъ л г.  в о е н.  к н и г о п и с, 1955, № 1 – 3, с. 5 – 6.
[21]  ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 326, л. 223.
[22]  ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 326 , л. 236.
[23] Пак там. л. 307.
[24] Пак там. л. 311.
[25] Пак там. л. 312.
[26] Предговор…
[27] Пак там.
[28] Указания за работата с бюлетина „Български военен книгопис и Летопис на военния периодичен печат”. // Бъ л г.  в о е н. к н и г о п и с, 1955, № 1- 3, прил.
[29] Пак там.
[30] Предговор…
[31] ДДВА – В. Търново. Ф. 42м, оп. 1, а. е. 326, л. 246.
[32] Пак там. л. 247.
[33] Предговор. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1956, № 1, с. 3 – 4.
[34] Схема за класиране на материала в Българския военен книгопис. // Б ъ л г. в о е н.  к н и г о п и с, 1956, № 1, с. 5 – 8.
[35] Класификационна схема. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1970, № 1, с. 45 – 48.
[36] Класификационна схема (Редакция 1980г.). // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1980, № 1, с. 49 – 52.
[37] Класификационна схема. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1990, № 1, с. 26 – 29.
[38] Предговор. // Б ъ л г.  в о е н.  к н и г о п и с, 1955, № 1 – 3, с. 5 – 6.
[39] Указания за…
[40] Предговор. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1956, № 1, с. 3 – 4; Предговор. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1957, № 1, с. 3 – 5 ; Промени в класификационната схема. // Б ъ л г. в о е н. к н и г о п и с, 1959, № 1, с. 2.
[41] Правила за описване на книги в народните библиотеки / Под. ред. Тодор Боров. София, ББИ, 1947, 88 с. ; Правила за описване на книгите в големите библиотеки. София, 1953, 132 с.
[42] Указания за…
[43]  Фотев, Димитър. Библиография на военната библиография. С., 192, с. 19 – 20 ; Спасова, Мария. Български периодичен печат Библиогр. указат. : В 3 т. : Т.1. С., 1975, с. 45.
(Приложение 1)

Отпечатани поредни книжки и регистрирани документални източници в тях

№	Година	Отпечатани книжки	Регистрирани публикации
1	1955	12	3130
2	1956	12	1329
3	1957	12	1562
4	1958	12	1546
5	1959	12	1453
6	1960	12	1625
7	1961	12	1617
8	1962	4	1211
9	1963	4	1436
10	1964	6	1665
11	1965	6	1659
12	1966	6	1690
13	1967	6	1634
14	1968	6	1946
15	1969	6	1968
16	1970	6	1797
17	1971	6	1753
18	1972	–	–
19	1973	6	2347
20	1974	6	1916
21	1975	6	1789
22	1976	6	1899
23	1977	6	2218
24	1978	6	2244
25	1979	6	1799
26	1980	6	1925
27	1981	6	1424
28	1982	6	1563
29	1983	6	1254
30	1984	6	1392
31	1985	6	940
32	1986	6	766
33	1987	6	887
34	1988	6	867
35	1989	6	859
36	1990	6	771
		248	55881

(Приложение 2)

СЪСТАВИТЕЛ. РЕДАКТОР. КОНСУЛТАНТ

1955 г.
№ 1 – 3  Редактор Л. Желязкова
№ 4 – 6  Съставили Л. Желязкова, П. Кънева
№ 7 – 9  Съставили Л. Желязкова, П. Кънева
№ 10 – 12 Съставили Л. Желязкова, П. Кънева

1956 г.
№ 1 Съставили Л. Желязкова, П. Кънева
№ 2 Съставили Л. Желязкова, П. Кънева
№ 3 Съставили Л. Желязкова, П. Кънева
№ 4 – 12 Съставител Л. Желязкова

1957 г.
№ 1 – 12 Съставили Л. Желязкова, П. Кънева

1958 г.
№ 1 – 12 Съставили Л. Венкова,  П. Кънева

1959 г.
№ 1 – 12 Съставител П. Кънева

1960 г.
№ 1 – 12 Съставител П. Кънева.
№ 1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11, 12  Консултант  подполк. П. Иванов
№ 5 Консултант подполк. Г. Гинчев
№ 7 Консултант м-р Ив. Иванов

1961 г.
№ 1 – 12 Съставител П. Кънева
№ 1, 2, 3, 4, 5  Консултант подполк. П. Иванов
№ 6 Консултант полк. Г. Гинчев
№ 7, 8, 9, 10, 11, 12 Консултант о. з. м-р П. Петров

1962 г.
№ 1 – 4 Съставител П. Кънева
№ 1 – 4 Консултант о. з. м-р П. Петров
1963 г.
№ 1 – 4 Съставител П. Кънева
№ 1 – 2 Консултант о. з. м-р П. Петров
№ 3 – 4 Консултант подполк. Д. Радулов
1964 г.
№  1 – 6 Съставител и редактор  П. Кънева
№ 1 Консултант о. з. м-р Г. Радулов
№ 2 Консултант о. з. м-р Петър Петров
№ 3, 5, 6 Консултант о. з. подполк. Димитър Радулов
№ 4 Консултант о. з. подполк. Ивано Иванов
1965 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1, 2, 3, 4, 5 Консултант о. з. подполк. Д. Радулов
№ 6 Консултанти полк. С. Иванов, подполк П. Плачков
1966 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1, 2, 3 Консултант о. з. подполк Д. Радулов
№ 5, 6  Консултант о. з. м-р П. Петров
1967 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1 – 6 Консултант о. з. м-р П. Петров
1968 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1 – 6 Консултант о. з. м-р П. Петров
1969 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1 – 6 Консултант о. з. м-р П. Петров
1970 г.
№ 1 – 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 1 – 6 Консултант о. з. м-р П. Петров
1971 г.
№ 1 Съставител и редактор П. Кънева
№ 2 – 6 Съставител П. Кънева
№ 2 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6 Консултант о. з. подполк. Петър Петров
1972 г.
Без сведения
1973 г.
№ 1- 6 Съставител П. Кънева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6 Консултант о. з. подполк. Петър Петров
1974 г.
№ 1- 6 Съставител и редактор П. Кънева
№ 2 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6 Консултант о. з. подполк. Петър Петров
1975 г.
№ 1 – 2 Съставител Петрана Кънева
№ 3, 4, 5 Съставител Петрана Кънева, Екатерина Недевска
№ 6 Съставител Екатерина Недевска
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6 Консултант о. з. подполк. Петър Петров
1976 г.
№ 1, 2, 3 Съставител Екатерина Недевска
№ 6 Съставител Мария Петкова
№ 1, 2, 3, 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1, 2, 3, 6 Консултант Петър Петров
№ 4, 5 Няма отбелязани
1977 г.
№ 1, 2, 3, 5, 6 Съставител Мария Петкова
№ 4 Съставител Петрана Кънева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1978 г.
№ 1, 2, 3, 4, 5, 6 Съставител Мария Петкова
№ 4 Съставител Петрана Кънева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1979 г.
№ 1 – 6 Съставител Мария Петкова
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1980 г.
№ 1 – 6 Съставител Мария Петкова
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1981 г.
№ 1, 3, 4, 5, 6 Съставител Мария Петкова
№ 2 Съставител Екатерина Недевска
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1982 г.
№ 1, 2, 3, 4  Съставител Мария Петкова
№ 5 Съставител Мария Петкова, Снежана Радоева
№  6 Съставител Снежана Радоева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1983 г.
№ 1 – 6 Съставител Снежана Радоева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1984 г.
№ 1 – 6 Съставител Снежана Радоева
№ 1 – 6 Редактор Лиляна Венкова – Илиева
№ 1 – 6  Консултант Петър Петров
1985 г.
№ 1 – 6 Съставител Снежана Радоева
№ 1 – 6 Редактор Людмила Димитрова
№ 1 – 6  Консултант полк. Стефан Стефанов
1986 г.
№ 1, 2, 3 Съставител Снежана Радоева
№ 4, 5, 6 Съставител Емиляна Попова
№ 1 – 6 Редактор  Людмила Димитрова
№ 1, 2, 4 Консултант полк. Стефан Стефанов
№ 3 Консултант м-р Димитър Минчев
№ 5, 6 Консултант полк. Иван Димитров
1987 г.
№ 1, 2 Съставител Емиляна Попова
№ 3, 4, 5, 6 Съставител Емиляна Попова, Пенка Иванова
№ 1 – 6 Консултант полк. Иван Димитров
1988 г.
№ 1 – 6 Съставител Пенка Иванова
№ 1 – 6  Редактор Людмила Димитрова
№ 1 – 6 Консултант полк. Иван Димитров
1989 г.
№ 1 – 6 Съставител Пенка Иванова
№ 1 – 6 Редактор Людмила Димитрова
№ 1 – 6 Консултант полк. Иван Димитров
1990 г.
№ 1 – 6 Съставител Пенка Иванова
№ 1 – 6  Редактор Людмила Димитрова
№ 1, 2, 3, 4 Консултант м-р Марко Златев
№ 5 Консултант подполк. Момчил Йонов
(Приложение 3)

Аналитично разкрити периодични издания

№	Година	Списания	Вестници	Общо
1	1955	11	2	13
2	1956	10	3	13
3	1957	11	4	15
4	1958	20	10	30
5	1959	17	9	26
6	1960	43	13	56
7	1961	41	18	59
8	1962	43	16	59
9	1963	31	16	47
10	1964	34	16	50
11	1965	32	14	46
12	1966	32	18	50
13	1967	36	16	52
14	1968	34	16	50
15	1969	33	17	50
16	1970	29	19	48
17	1971	36	34	70
18	1972	–	–	–
19	1973	39	41	80
20	1974	42	41	83
21	1975	39	30	69
22	1976	32	30	62
23	1977	30	38	68
24	1978	27	38	65
25	1979	25	36	61
26	1980	28	35	63
27	1981	26	36	62
28	1982	28	34	62
29	1983	35	40	75
30	1984	31	41	72
31	1985	31	40	71
32	1986	27	40	67
33	1987	28	40	68
34	1988	30	24	54
35	1989	22	23	45
36	1990	17	24	41

(Приложение 4)

КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА, ИЗПОЛЗВАНА В „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС” ПРЕЗ 1955 Г. 

І. Марксизъм-ленинизъм.

ІІ. Комунистически партии. Социализъм и комунизъм.

ІІІ. Строителство на социализма в България и в страните с народна демокрация. Строителство на комунизма в СССР.

ІV. Международна политика и икономика. Политика и икономика на капиталистическите страни.

1. Философия.

VІ. История.

VІІ. Политическа икономия. История на икономическите учения.

VІІІ. Статистическа отчетност.

ІХ. Финанси.

Х. Труд. Професионални организации.

ХІ. Право. Държавно устройство.

ХІІ. Военна наука. Военно дело.

А. Общи въпроси. Марксистко-ленинско учение за войната и армията.

Б. Военно изкуство.

1. Общи въпроси.
2. Стратегия.
3. Оперативно изкуство.
4. Общовойскова тактика. Взаимодействие.

В. Въоръжени сили.

1. Общи въпроси.

а. Личен състав. Кадрови въпроси. Организация. Комплектуване.

б. Воинско възпитание.

Общи въпроси.

Морално-боеви облик на боеца.

Воинско другарство.

Традиция.

Военна тайна и бдителност.

в. Военно законодателство. Общовойскови устави и правилници.

2. Партийно-политическа работа в армията.

Общи въпроси.

Партийни организации и групи.

Младежки организации. ДНСМ.

Политзанятия и семинари.

Агитация и пропаганда.

Културно-просветна работа.

3. Живот и бит.

Общи въпроси.

Дом на офицера.

Художествена самодейност.

Физкултура и спорт в армията.

4. Подготовка и обучение в армията.

Общи въпроси.

Бойна и тактическа подготовка

Стрелкова и огнева подготовка

Стрелкова подготовка

Г. Видове войски. Общи въпроси.

1. Пехота.

Общи въпроси.

Подготовка и обучение.

Бойна и тактическа подготовка.

Стрелкова и огнева подготовка.

2. Артилерия.

Общи въпроси.

Подготовка и обучение.

Бойна и тактическа подготовка.

Артилерийски стрелби и огнева подготовка.

Артилерийско разузнаване.

Артилерийска материална част.

Зенитна артилерия.

Ракетна артилерия

3. Противовъздушни войски. ПВО.
4. Бронетанкови и механизирани войски.

Подготовка и обучение.

Бойна и тактическа подготовка.

Танкови стрелби и огнева подготовка.

Бронетанкова техника.

5. Инженерни войски. Разузнавателни поделения.

Общи въпроси.

Сапьорно дело.

Инженерна техника.

6. Свързочни войски и свързочно дело.
7. Химически войски.
8. Вътрешни войски.
9. Гранични войски.
10. Спомагателни войски.
11. Военно-морски войски.
12. Военно-въздушни сили.

Общи въпроси.

Бойна и тактическа подготовка.

Стрелкова и огнева подготовка.

Авиационна техника.

Реактивна авиация.

13. Парашутни спомагателни войски.
14. Военно-въздушни бази и училища.

Д. Въоръжение и снаряжение. Бойна техника.

1. Общи въпроси.

Атомно оръжие и защита срещу него.

2. Бактериологично оръжие и други оръжия за масово унищожение и защита

срещу тях.

Е. Тил и снабдяване.

Общи въпроси.

Войсково стопанство.

Тилови служби.

Военен транспорт. Транспортни средства. Военни пътища. Военна

поща. Автомобилен транспорт.

Ж. Масова отбранителна работа. ДОСО. МПВО.

З. Въоръжени сили на демократичния лагер.

И. Въоръжени сили на капиталистическия лагер.

ХІІІ. Природознание. Математика.

ХІV. Техника. Промишленост. Строителство.

ХV. Селско стопанство.

ХVІ. Търговия.

ХVІІ. Транспорт. Съобщения.

ХVІІІ. Комунално стопанство.

ХІХ. Медицина.

ХІХ-19 Военна медицина.

ХХ. Физкултура и спорт.

ХХІ. Култура. Просветно дело. Педагогия.

ХХІ-А Култура. Просветно дело в армията. Военна педагогия.

Културно-просветна работа и учреждения.

Военна педагогия. Методика.

Военно-учебни заведения и школи.

ХХІІ.а. Военен печат.

ХХІІІ. Изкуство.

ХХІV. Езикознание.

ХХV. Литературознание. Художествена литература. Фолклор.

ХХVІ. Детска литература.

ХХVІІ. Религия. Наука и религия. Атеизъм.

ХХVІІІ. Справочници.

ХХІХ. Биографии.

ХХХ. Примери – бойни, героически и тактически.

ХХХІ. Рецензии.

ХХХІІ. По-важни събития и годишнини.

 

(Приложение 5) 

КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА, ИЗПОЛЗВАНА В „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС”  ПРЕЗ 1956 Г. 

І. Общи въпроси на военното дело

1. Марксистко-ленинско учение за войната и армията
2. Буржоазни учения за войната и армията

ІІ. Военна история

1. Общи въпроси
2. Военна история на България

а. Общи въпроси

б. Стара история

в. Нова история

г. Най-нова история

3. Военна история на СССР
4. Военна история на народнодемократичните страни
5. Военна история на капиталистическите страни

ІІІ. Военно изкуство

1. Общи въпроси
2. Стратегия
3. Оперативно изкуство
4. Тактика

ІV. Въоръжени сили

1. Общи въпроси
2. Военно законодателство. Общовойскови устави, правилници и наставления
3. Партийно-политическа работа във войските
4. Общи въпроси
5. Дейност на партийните организации
6. Дейност на организациите на ДНСМ
7. Политико-възпитателна работа

а. Общи въпроси

б. Марксистко-ленинска подготовка на офицерите

в. Политически данятия с войниците, сержантите и старшините

г. Лекционна пропаганда

5. Агитационно-масова работа

а. Общи въпроси

б. Форми на агитационно-масовата работа

6. Културно-просветна работа. Дейност на културно-просветните учреждения

а. Общи въпроси

б. Политическа пропаганда и агитация

в. Военно-масова работа

г. Научно-просветна пропаганда

д. Библиотечна работа

е. Културно-масова работа

ж. Спортно-масова работа

7. Военен печат

а. Общи въпроси

б. Периодичен печат

8. Политическо осигуряване на бойната подготовка
9. Воинско възпитание

а. Общи въпроси

б. Морално-боеви облик на воините

в. Дисциплина

г. Бойни традиции

д. Воинско другарство

е. Военна клетва

ж. Военна тайна

з. Шефство

VІ. Общовойскова подготовка

1. Общи въпроси
2. Военна педагогика
3. Военна психология
4. Военно образование
5. Обучение и възпитание
6. Бойна подготовка

VІІ. Видове въоръжени сили

А. С у х о п ъ т н и

1. Пехота

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Бойна подготовка

2. Бронетанкови и механизирани войски

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Тактическа подготовка

д. Техническа подготовка

е. Огнева подготовка

ж. Свързочна подготовка

3. Артилерия

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Тактическа подготовка

д. Артилерийска стрелба

е. Огнева служба

ж. Артилерийско разузнаване

з. Зенитна артилерия

4. Кавалерия
5. Инженерни войски

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Инженерна подготовка

д. Тактико-специална подготовка

6. Свързочни войски

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Специална подготовка

д. Тактико-специална подготовка

7. Химически войски

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Специална подготовка

д. Атомно, химическо, бактериологическо оръжие и бойни радиоактивни

вещества

е. Тактико-специална подготовка

8. Автотракторна служба

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

в. Общовойскова подготовка

г. Техническа подготовка

д. Тактико-специална служба

Б. В о е н н о-в ъ з д у ш н и  с и л и

1. Общи въпроси
2. Обучение и възпитание
3. Общовойскова подготовка
4. Бойна подготовка
5. Оперативно-тактическа подготовка
6. Бойно и специално осигуряване

В. В о е н н о-м о р с к и  с и л и

1. Общи въпроси
2. Обучение и възпитание
3. Обща подготовка
4. Специална подготовка

а. Общи въпроси

б. Щурманска подготовка

в. Артилерийска подготовка

г. Минно-торпедна подготовка

д. Свързочна подготовка

е. Електро-механическа подготовка

ж. Радиотехническа подготовка

з. Химическа подготовка

Г. В ъ з д у ш н о д е с а н т н и  в о й с к и

Д. В о й с к и  з а  п р о т и в о в ъ з д у ш н а  о т б р а н а (ПВО)

VІІІ. Тил и снабдяване

1. Общи въпроси
2. Обучение и възпитание
3. Войсково домакинство

а. Интендантско снабдяване

б. Снабдяване с ГСМ

в. Ветеринарно осигуряване

г. Военен транспорт

ІХ. Финансово стопанство в БНА

Х. Военна медицина

1. Общи въпроси
2. Организация и тактика на медицинската служба
3. Санитарно-противоепидемични въпроси
4. Лечебно-профилактични въпроси
5. Санитарно-химическа защита. Токсикология
6. Физиология на военния труд

ХІ. Въоръжение и бойна техника

1. Общи въпроси
2. Артилерийска материална част, стрелково въоръжение и оптически прибори
3. Боеприпаси и пиротехника
4. Радиолокация и специални прибори
5. Бронетанково въоръжение
6. Автотракторна техника
7. Инженерна техника
8. Свързочна техника
9. Авиационна техника и въоръжение
10. Корабна техника и въоръжение

ХІІ. Въоръжени сили на капиталистическите страни

ХІІІ. Военното дело в художествената литература

 

(Приложение 6)

КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА, ИЗПОЛЗВАНА В „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС”  ПРЕЗ 1970 Г. 

І. ОБЩИ ВЪПРОСИ

ІІ. ВОЕННА ИДЕОЛОГИЯ

1. Социалистическа военна идеология. Марксистко-ленинско учение за войната и

армията

2. Буржоазна военна идеология. Буржоазно учение за войната и армията

ІІІ. ВОЕННА НАУКА

1. Общи въпроси
2. Икономическа подготовка на страната за война
3. Морална подготовка на страната за война
4. Организация и подготовка на въоръжените сили за война
5. Военно изкуство

а. Общи въпроси

б. Стратегия

в. Оперативно изкуство

г. Тактика

д. Управление на войските

6. История на военното изкуство
7. Военна география
8. Военна топография. Военна геодезия
9. Военна педагогия

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

10. Военна психология

ІV. ВОЕННА ИСТОРИЯ

(Материалите, отнасящи се за военната история на България, СССР,

социалистическите и другите страни, са дадени в самостоятелни

рубрики на тоя раздел)

1. Общи въпроси
2. Обща военна история
3. Военна история на България

а. Общи въпроси

б. Средновековна история и Възраждане

в. Нова и най-нова история

4. Военна история на СССР
5. Военна история на социалистическите страни
6. Военна история на другите страни
7. ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

(Материалите, отнасящи се за въоръжените сили на СССР,

социалистическите и другите страни, са дадени в самостоятелни рубрики

на тоя раздел)

1. Общи въпроси
2. История на въоръжените сили
3. Работата на БКП в армията преди 9. ІХ. 1944 г.
4. Партийно-политическа работа

а. Общи въпроси

б. Дейност на командирите и политорганите

в. Дейност на партийните организации

г. Дейност на комсомолските организации

д. Политико-възпитателна работа

е. Политическо осигуряване на бойната подготовка и бойната готовност

5. Бойна подготовка
6. Военно образование
7. Военно законодателство. Общовойскови устави, правилници и наставления
8. Живот и бит
9. Гражданска отбрана
10. Въоръжени сили на СССР
11. Въроръжени сили на социалистическите страни
12. Въоръжени сили на другите страни

VІ. ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

А. СУХОПЪТНИ

1. Мотострелкови войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

2. Танкови войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

3. Артилерия

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

4. Противовъздушна отбрана за войските

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

5. Конница
6. Въздушнодесантни войски
7. Инженерни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

8. Свързочни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

9. Химически войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

10. Автотракторна служба

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

Б. ВОЕННОВЪЗДУШНИ И ПРОТИВОВЪЗДУШНИ СИЛИ

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

В. ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

Г. РАКЕТНИ ВОЙСКИ

Д. ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ

VІІ. ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЙНА ТЕХНИКА

(Въоръжение и бойна техника за СССР, социалистическите и другите

страни – вж раздел V, т. 10, 11 и 12)

1. Общи въпроси
2. Артилерийска материална част (АМЧ), стрелково оръжие (СО)

и оптически прибори (ОП)

3. Боеприпаси и пиротехника
4. Радиоелектроника
5. Автобронетанкова техника
6. Инженерна техника и въоръжение
7. Свързочна техника и въоръжение
8. Авиационна техника и въоръжение
9. Корабна техника
10. Ракетна техника
11. Химическа техника
12. Инфрачервена техника и квантово-оптически генератори и преобразователи
13. Кибернетика
14. Космическа техника и въоръжение
15. Тилова техника

VІІІ. ТИЛ И СНАБДЯВАНЕ

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка
3. Войскови тил и снабдяване
4. Тил и снабдяване на ВВ и ПВС
5. Тил и снабдяване на ВМФ
6. Военни съобщения

ІХ. ФИНАНСОВО СТОПАНСТВО

Х. ВОЕННА МЕДИЦИНА

1. Общи въпроси
2. Организация и тактика на медицинската служба
3. Лечебно-профилактични въпроси
4. Санитарно-хигиенични и противоепидемични въпроси
5. Медицинска защита
6. Авиационна медицина
7. Морска медицина

ХІ. ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО С ВОЕННА  ТЕМАТИКА. ОТЗИВИ И РЕЦЕНЗИИ

 

(Приложение 7) 

КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА, ИЗПОЛЗВАНА В „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС ПРЕЗ 1980 Г. 

І. ОБЩИ ВЪПРОСИ

ІІ. ВОЕННА ИДЕОЛОГИЯ

1. 1. Общи въпроси
2. Социалистическа военна идеология. Марксистко-ленинско учение за войната и

Армията

3. Буржоазна военна идеология. Буржоазно учение за войната и армията

ІІІ. ВОЕННА НАУКА

1. Общи въпроси
2. Икономическа подготовка на страната за война
3. Морално-политическа подготовка на страната за война
4. Организация и подготовка на въоръжените сили за война
5. Военно изкуство

а. Общи въпроси

б. Стратегия

в. Оперативно изкуство

г. Тактика

д. Управление на войските

6. История на военното изкуство
7. Военна социология
8. Военна психология
9. Военна педагогика

а. Общи въпроси

б. Обучение и възпитание

10. Военна етика
11. Военна естетика
12. Научна организация на труда в армията. Ергономия
13. Военна география. Военна топография. Военна геодезия

ІV. ВОЕННА ИСТОРИЯ

(Материалите, отнасящи се за военната история на България, СССР,

социалистическите страни и другите страни, са дадени в самостоятелни

рубрики на тоя раздел)

1. Общи въпроси
2. Обща военна история
3. Военна история на България

а. Общи въпроси

б. Средновековна история и Възраждане

в. Нова и най-нова история

4. Военна история на СССР
5. Военна история на социалистическите страни
6. Военна история на другите страни

1. ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

(Материалите, отнасящи се за въоръжените сили на СССР,

социалистическите страни и другите страни, са дадени в

самостоятелни рубрики на този раздел)

1. Общи въпроси
2. История на въоръжените сили
3. Работата на БКП в армията преди 9. ІХ. 1944 г.
4. БКП създател и ръководител на БНА
5. Партийно-политическа работа

а. Общи въпроси

б. Дейност на командирите и политорганите

в. Дейност на партийните организации

г. Дейност на комсомолските организации

д. Политико-възпитателна работа

е. Средства за масова информация и пропаганда

ж. Политическо осигуряване на бойната подготовка и бойната готовност

6. Бойна подготовка
7. Военно образование
8. Военно законодателство. Общовойскови устави, правилници и наставления
9. Социалистически начин на живот в БНА
10. Гражданска отбрана
11. Въоръжени сили на СССР
12. Въоръжени сили на социалистическите страни
13. Въоръжени сили на другите страни

VІ. ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

А. Сухопътни

1. Мотострелкови

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

2. Танкови войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

3. Артилерия

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

4. Противовъздушна отбрана за войските

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

5. Конница
6. Въздушнодесантни войски
7. Инженерни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

8. Свързочни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

9. Химически войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

10. Автотракторна служба

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

Б. Военновъздушни и  противовъздушни сили

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

В. Военноморски флот

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

Г. Ракетни войски

 Д. Гранични войски

  Е. Строителни войски

VІІ. ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЙНА ТЕХНИКА

(Въоръжение и бойна техника за СССР, социалистическите страни и другите

страни – Вж раздел V, т. 11, 12 и 13)

1. Общи въпроси
2. Артилерийска материална част (АМЧ), стрелково оръжие (СО)

и оптически прибори (ОП)

3. Боеприпаси и пиротехника
4. Радиоелектроника
5. Автобронетанкова техника
6. Инженерна техника и въоръжение
7. Свързочна техника
8. Авиационна техника и въоръжение
9. Корабна техника
10. Ракетна техника
11. Химическа техника
12. Инфрачервена техника и квантово-оптически генератори и преобразуватели
13. Кибернетика
14. Космическа техника и въоръжение
15. Тилова техника

VІІІ. ТИЛ И СНАБДЯВАНЕ

1. Общи въпроси
2. Тилова подготовка

а. Общовойскова подготовка

б. Тактико-тилова подготовка

в. Специална подготовка

г. Пътно осигуряване

3. Снабдяване с материални средства

а. Интендантско снабдяване

б. Снабдяване с ГСМ

в. КЕО

г. Снабдяване с военнотехническо имущество

4. Тил и снабдяване на ВВ и ПВО
5. Тил и снабдяване на ВМФ
6. Военни съобщения

ІХ. ФИНАНСОВО СТОПАНСТВО

Х. ВОЕННА МЕДИЦИНА

1. Общи въпроси
2. Организация и тактика на медицинската служба
3. Лечебно-профилактични въпроси
4. Санитарно-хигиенни и противоепидемични въпроси
5. Медицинска защита
6. Авиационна медицина
7. Морска медицина

ХІ. ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО С ВОЕННА ТЕМАТИКА. ОТЗИВИ И РЕЦЕНЗИИ

 

(Приложение 8)

КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА, ИЗПОЛЗВАНА В „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС ПРЕЗ 1990 Г. 

І. ОБЩИ ВЪПРОСИ

  ІІ. ВОЕННА НАУКА

1. Общи въпроси

а. Социалистическа военно идеология. Марксистко-ленинско учение за

войната и армията

б. Буржоазна военна идеология. Буржоазно учение за войната и армията

2. Икономическа подготовка на страната за война
3. Морална подготовка на страната за война
4. Организация и подготовка на въоръжените сили за война
5. Военно изкуство

а. Общи въпроси

б. Стратегия

в. Оперативно изкуство

г. Тактика

д. Управление на войските

6. История на военното изкуство
7. Военна социология
8. Военна психология
9. Военна педагогика
10. Военна етика
11. Военна естетика
12. Организация на труда в армията
13. Военна география. Военна топография. Военна геодезия

 ІІІ. ВОЕННА ИСТОРИЯ

1. Общи въпроси
2. Военна история на България

а. Общи въпроси

б. Средновековна история и Възраждане

в. Нова и най-нова история

3. Военна история на страните от Варшавския договор
4. Военна история на другите страни

ІV. ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

1. Въоръжените сили като едно цяло

а. История на въоръжените сили

б. Възпитателна работа

– Общи въпроси

– Дейност на  командирите и органите на възпитателна работа

– Политиковъзпитателна работа

– Средства за масова агитация и пропаганда

– Политическо осигуряване на бойната подготовка и бойната готовност

в. Бойна подготовка

г. Военно образование

д. Военно законодателство. Общовойскови устави, правилници

и наставления

е. Гражданска отбрана

2. Въоръжени сили н ас траните от Варшавския договор
3. Въоръжени сили на другите страни  

1. ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
2. Взаимодействие между видовете въоръжени сили

А. С У Х О П Ъ Т Н И

1. Мотострелкови войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

2. Танкови войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

3. Ракетни войски и артилерия

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

4. Конница
5. Въздушнодесантни войски
6. Инженерни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

7. Свързочни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

8. Химически войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

9. Автомобилни войски

а. Общи въпроси

б. Бойна подготовка

Б. П Р О Т И В О В Ъ З Д У Ш Н А   О Т Б Р А Н А

И  В О Е Н Н О В Ъ З Д У Ш Н И   С И Л И

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

В. В О Е Н Н О М О Р С К И  Ф Л О Т

1. Общи въпроси
2. Бойна подготовка

Г. Г Р А Н И Ч Н И  В О Й С К И

Д. С Т Р О И Т Е Л Н И   В О Й С К И

Е. Ж Е Л Е З О П Ъ Т Н И  В О Й С К И

VІ. ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЙНА ТЕХНИКА

1. Общи въпроси
2. Артилерийска материална част (АМЧ) и стрелково оръжие (СО)
3. Боеприпаси и пиротехника
4. Радиоелектроника
5. Автобронетанкова техника
6. Инженерна техника и въоръжение
7. Свързочна техника
8. Авиационна техника и въоръжение
9. Корабна техника
10. Ракетна техника
11. Химическа техника
12. Оптика, прибори за нощно виждане и лазерна техника
13. Кибернетика
14. Космическа техника и въоръжение
15. Тилова техника

VІІ. ТИЛ И СНАБДЯВАНЕ

1. Общи въпроси
2. Тилова подготовка

а. Общовойскова подготовка

б. Тактико-тилова подготовка

в. Специална подготовка

г. Пътно осигуряване

3. Снабдяване с материални средства

а. Интендантско снабдяване

б.  Снабдяване с ГСМ

в. Снабдяване с военнотехническо имущество

VІІІ. ФИНАНСОВО СТОПАНСТВО

  ІХ. ВОЕННА МЕДИЦИНА

1. Общи въпроси
2. Организация и тактика на медицинската служба
3. Лечебно-профилактични въпроси
4. Санитарно-хигиенни и противоепидемични въпроси
5. Медицинска защита
6. Авиационна медицина
7. Морска медицина

Х. ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО С ВОЕННА ТЕМАТИКА 

 

(Приложение 9)

СПИСЪК НА ПУБЛИКУВАНИТЕ РЕЦЕНЗИИ, ОТЗИВИ И МНЕНИЯ ЗА „БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС”

БОШНАКОВ, Димитър. Нова крачка в нашата регистрационна специална библиография : Български военен книгопис – г. І – ІІІ. 1955 – 1957 / Димитър Бошнаков. // Г о д. ББИЕП [за 1956 – 1957], 6, 1959, с. 271 – 276.

ВЕНКОВА, Лиляна. Военноисторическата библиотека / Лиляна Венкова. // Н а р. а р м и я, № 4824, 10 апр. 1964.

ВЕНКОВА-ИЛИЕВА, Лиляна. Съкровищница на знания / Лиляна Венкова-Илиева. // Р а б.  д е л о, № 292, 19 окт. 1977.

Военноисторическата библиотека при Института за военна история към ГЩ на БНА.

КОБУРОВА, Василка. Полезно военно библиографско пособие е [бюлетинът „Български военен книгопис”]./ Василка Кобурова. // Н а р. а р м и я, № 2434, 7 юли 1956.

КЪНЧЕВ, Стефан. Българската военна текуща библиография по верен път / Стефан Кънчев. // В о е н н о и с т. с б., 1965, № 3, с. 77 – 81.

МИХАЙЛОВ, Тодор. Български военен книгопис / Тодор Михайлов. // В о е н.-и с т. с б., 1956, № 3, с. 120 – 121.

ТРЕНКОВ, Христо. Библиографията в помощ на военната наука / Христо Тренков. // В о е н н о и с т. с б., 1960, № 1, с. 101 – 106.

ТРЕНКОВ, Христо. Военно дело. // Т р е н к о в, Христо. Специална библиография : Теория, организация, методика / Христо Тренков. С., 1958, с. 179 – 182.

ФОТЕВ, Димитър. Библиографията като средство за информация / Димитър Фотев. // А р м.  к о м., 1970, № 12, с. 37 – 40.

ФОТЕВ, Димитър. Библиографското обслужване в Народната армия / Димитър Фотев. // В о е н н о и с т. с б., 1964, №2, с. 75 – 86.

ФОТЕВ, Димитър. Библиотечното дело в българската народна армия –  по ленински път / Димитър Фотев. // И з в. НБКМ, 11(17), 1971, с. 211 – 213.

***

БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КНИГОПИС 1955 – 1990 :  СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕКУЩАТА БИБЛИОГРАФИЯ ПО ВОЕННИ НАУКИ. //  Т р. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, 2009, № 1, Катедра „Библиотекозн. и масови комуникац”, с. 119 – 168.