Начало » Българските поети и смъртта на Сталин…

Българските поети и смъртта на Сталин…

Няма да се впускам в пространни слова, а направо ще ви представя шедьоврите:

Живее Сталин  

Лъчезар Станчев

Неотделим от нас ще си останеш
така с живота ни си свързан ти.
Смъртта дошла за тебе толкоз рано,
без теб от Кремъл ще си отлети.

Как може Сталин тя да ни отнеме,
учител скъп и вожд, и наш баща,
та той е в нашто героично време
и в бъдещето светло на света.

Какво ще вземе тя от него? – Нищо!
Той е проникнал в земния разцвет,
и като тоя въздух, който дишаме,
и като слънце Сталин е навред.

Сърцето му тупти в нашите заводи,
Живот роди се в не една страна,
и ний като съветските народи
цъфтим под Сталинската светлина.

Живее Сталин! Той ще оживява
на устните на малкото дете,
което ще шепти за неговата слава
дори преди да знае да чете.

Живее Сталин в Сталинското дело,
за него няма гранични предели,
не ще оставим враг да го петни –
той в нас ще срещне Сталинската смелост,
че ние браним бъдещите дни.

—————————————————–

Той пак е с нас!   

Иван Радоев

Той пак е с нас! Най-мъдрият и най-обичан!
За миг е слязла тая пълна тишина
и само траурната музика се стича
по сведените, отмалели знамена.

Българио, върви! Пред тебе е живота,
на който Сталин даде верен ход.
Как може да умре човекът, който
е мислил за живота цял живот?

Животът продължава. Пролетта приижда
с неудържимите зелени цветове.
И комунизма в тая тишина се вижда
като приведено дърво от плодове.
—————————————————–

Прощално

Веселин Андреев

Мълчи Москва. Мълчат сега държави.
В скръб цялото човечество мълчи.
В последен
тежък караул застават
народите, с пресъхнали очи.

И сякаш в оръдейните салюти
сама осиротялата земя
разтърсва се,
ридае с болка люта
в сирените и траурния марш…
А мъката-змия сърцето пие.
Задавя гърлото. В кръвта шуми.
И стиснал устни, пак очите криеш.
Тъй кратък
и така безкраен миг!

Другарю, не бърши сълзите чисти!
За мъката сърцето разтвори.
Скърбим за Сталин…

Ний сме комунисти
и мъката в дела ще претворим!…

Последна тишина и вековете слушат:
във мавзолея, в хладния покой
сам Йосиф Сталин в тоя миг се спуща
– до Ленина
в безсмъртие застава той…

——————————————
Ето как Божидар Божилов се отчита с цели три стихотворения

Сетният завет  

Божидар Божилов

Цялата наша планета е стихнала траурна зала.
Вятъра мартенски пее „Интернационала”.

В нас – сред заводите нови, в Гърция – в тъмни килии,
бледи пред вожда обичан прави заставаме ние.

Греят звезди, духа вятъра, слънцето в облаци гасне,
наште зеници, влажни пак са строги, и ясни.

От тъмните южни пустини до глухия северен лед
чухме сетната заповед, сетната воля: „Напред!”.

Последният марш

Божидар Божилов

Ще минат полковете в марш прощален.
Ръка в привет не ще издигне Сталин.

Но от коприната на знамена безбройни
той пак ще води верните си войни.

Ще бъдем ние в техните редици,
при все че нямаме мундири на войници.

При все, че сме далеч от Кремъл и площада.
Ще минем! Сталин тъй ни заповяда.

Стоманената мисъл 

Божидар Божилов

Сред тъмноален саркофаг лежи –
но сякаш диша, сякаш че е жив.

Та той е Сталин. Той е пак стомана.
В щик остър мисълта му е изляна,

изляна е в блестящ стоманен плуг,
в работническия корав юмрук.

Тя ще лети. Тя ще дълбай канали.
Стоманен бе. Стоманен пак е Сталин.
————————————————

Той е в  строя!  

Веселин Ханчев

Ние не плачем.
Няма въздишки
в нашата твърда печал.
Като в сражение бдим по войнишки
до командира паднал.

Бдим.
И тежко му на тоя,
който смути ни сега.
Сталин о става безсмъртен във строя.
Смъртен е само врага.
————————————-

Пет минути 

Богомил Райнов

По тротоара спрели хората, като че вкаменени,
из улиците – неподвижни трамваи и коли
и само боят оръдеен и воят на сирените
изливат болката, с която сърцето ни боли.

Но няма нито плач, нито хленчене във грохота салютен
и не за смърт, а за безсмъртие сирената реве
и ний, настръхнали премисляме през тия пет минути
един живот, що сякаш траял е десетки векове.

В площади градски, в сухи степи, в заводи и пристанища,
от ледовете на Норвегия до топлия Мосул
едно човечество безмълвно в скръбта си е застанало,
едно човечество милионно стои на караул.

Не се опивайте бандити от нашта скръб нечута.
Не пред безпътица мълчим. Не страх е свел гърба.
Ний трупаме такава сила през тия пет минути,
която може да ни стигне през цялата борба.
————————————————————–

И Дора Габе е тук с

Нащрек   

Нащрек, народи! Тежка вест премина
през всичките сърца човешки днес:
почина Сталин! Сталин днес почина!
Като жарава пари тая вест.

На улицата старецът се спира
и разтреперан вестника чете,
задавя се гласа на командира,
заплаква воинът-герой като дете.

Върви работник – тежки стъпки влачи,
не е навикнал той на бавен ход –
столетието Сталин бе прекрачил
и с него бе работният народ…

А ето – смърт! Но изведнаж се свива
ръката на работника в юмрук,
издига той глава – тъй да върви не бива
тоз, който е вървял със Сталин тук.

Нащрек, нащрек! Не е смъртта за тоя,
комуто бе живота дълъг дял
и който извървя със Партията своя
тоз тежък път без ни един провал!
——————————————————

А какво ще кажете за това:

Песен за Сталин 

 

Найден Вълчев. Орлин Орлинов

Майко Българио, майчице мила,
наша Димитровска родна земя,
падна от коня юнака най-силен,
падна и светлия глас онемя.

Майко Българио, както си цяла
блеснала в чиста, сияйна зора,
песен запей за любимия Сталин
с твоята стара хайдушка гора.

Майко Българио, той ни донесе
ясното слънце и мирните дни,
(той ни донесе щастливата песен,
дето над твойте полета звъни…

Майко Българио, майчице родна,
песен най-светла за Сталин изпей:
както живее в сърцето народно,
тъй и във песните нека живей!
———————————————-

Жив е Сталин!  

Младен Исаев

Вестта от Кремъл с болката пронизва,
дълбоко в чистите сърца звучи.
За мъдрия стратег на комунизма
днес плачат милионите очи.

За него сълзи доблестни пролива
от Балтика до остров Сахалин
и хората сред ледовете диви,
и южният далечен бедуин.

За него и в страната на Димитров
мъжествената болка ни гнети.
Дори на малките деца в очите
сълза на тежка, чиста скръб блести.

А на войната яростта събрали
напразно вий ликувате отвъд.
Не, няма сила над другаря Сталин
дори самата смърт!

Той – съвестта на нашата планета –
е на живота и на младостта.
И той ще бъде жив – да жив! – додето
живеят честни хора на света.
———————————————–

Слънцето на вечността  

Крум Вълков

Жените чакаха с възторга на поета
да изразят на всички майки почитта
към Сталин – слънцето на нашата планета,
най-мъдрия човек, учител и баща.

За празника по всички континенти,
където има майки и деца – с мечти
за мир – обкичваха на Сталина портрета
с най-хубави гирлянди, краски и цветя.

Жестока вест слетя над суша и морета
и празникът помръкна… Млъкна песента,
и траур засени на Сталина портрета…

Но майките, набрали сили в скръбта –
пак виждат Сталин с ръст над цялата планета,
те виждат в Сталин слънцето на вечността.
————————————————————–
И накрая, естествено:

Безсмъртие

Павел Матев

Отиде си от нас другаря Сталин.
Но болката остана да тежи.
Тоз, който много малко нощи спал е,
сега и ден и нощ лежи.

Тоз, който ни въведе в светлината,
притвори свойте орлови очи.
Но тоя свят, на който бе създател,
ще разцъфти под нейните лъчи.

Столетия във Сталинските книги
ще бие най-човешкото сърце.
Оттам ще вземем туй що недостига
за да достигнем светлата си цел.

Отиде си от нас другаря Сталин.
Но болката остава да тежи.
А всичко, всичко дето сме създали
говори всекиму, че той е жив.

Теодор Иванов