Отдавна не се бях занимавал с избори и си мислех, че завинаги съм погребал бай Ганя в себе си, но ето че сега покрай раздумките около частичните такива, онова тъмно нещо, неспокойно се размърда нейде в мен и започна да пуска мастилени фишечета в кръвта ми.
Май се отплеснах… С две думи, взех, че заспах. То не че има нещо лошо в това, но, ненадейно някак си, като изведнъж започнах да сънувам. И тук вече стана, каквото стана.
… Наблюдавах как голямата фосфорецираща стрелка безмилостно възкачи малката на 04.20 ч. Колата заобикаляше поредния кратер, а аз стисках зъби и, вперил поглед в тъмнината, се опитвах да не мисля.
Как се накиснах в това положение ли? Ами ей така, както става понякога в живота. Началникът на предизборния щаб, позеленял, с кръвясали от недоспиване очи ме извика в офиса си, погледна ме и зловещо процеди:
– Утре се решава всичко, а ние сме едва на пето място, според социологическите агенции… Не ме интересува какво ще правиш, къде ще ходиш, накрая трябва да сме първи!
– Ама, шефе…
– Никакво ама, нищо не искам да чувам! Омитай се! И ако утре няма резултати, мисли му!
Явно сериозно му беше припарило. Аз оттук-оттам знаех, че е взел сериозни парички от още по-сериозни спонсори, които при загуба щяха да му предявят интересна сметчица. Не че ми пукаше за него, ама сега трябваше да спасявам положението.
Мислих, мислих… Накрая измислих! Мдаа, ако някой ви каже, че няма полза от книги и четене, пратете го на лекар. Но да не се отплесвам пак. С две думи, измислих следния гениален план:
1. Отивам и Го отвличам!
2. Сред започването на изборния ден започвам да отправям политически искания!
3. Всички ги изпълняват!
и
4. Печелим с убийствен резултат!
А после – шапка на тояга!
Сега ще кажете – какъв пък е този екземпляр, дето така ще преобърне хода на историята?
Няма да ви държа в напрежение и веднага ще открия самоличността му: Това е Твореца! Да, същият онзи неземен, свръхсензитивен и елейнословест. Помните, надявам се, за него изписах няколко постинга преди време, а той пък колко неща е изписал…
Но, както и да е. Гумите свистят, климатикът мърка успокояващо, а фаровете осветяват първите къщички на спящото градче. Според оперативната информация, той живее близо до магазин за булчински рокли. Най-сетне намираме къщата. Едно бездомно куче се опитва да залае, но веднага бива упоено. Влизаме внимателно и Го заварваме да пише. След броени секунди колата ни носи към София, а аз се настройвам за следващия етап.
Галени от студеното ноемврийско слънце, посрещаме неделната утрин, под звуците на националното радио. Засега и двамата треперим, ама скоро ще стане жежко. Градинката пред НДК все още е пуста, но виждам, че започват да минават хора и няма как да не обърнат внимание на омотания с въжета Творец.
Работата върви по план и не след дълго сме заобиколени от камери, фотоапарати, полицейски кордон и зяпачи. Засега мълча и не давам никакви признаци на желание за преговори. Когато напрежението убийствено се сгъстява, в отговор на поредния призив за освобождаването Му, аз с рязко движение отварям тубата и я изливам цялата върху немощното му телце. Бензиновата смрад се разнася мигновено и мнозина запушват носове. Ехх, питате ли ме мен? Ама какво да се прави – рисковете на професията. Досега някой се забавляваха по мой и Негов адрес, но май секнаха всички смехове и закачки. Да ви видя сега… Изваждам бавно евтина запалка с лика на Че Гевара и пробно прищраквам няколко пъти. Твореца ме гледа с бялото на очите, тялото му продължава да се тресе слабо, щото е овързан като салам. На места потта му почти успява да избие и по многоцветната запалителна течност се появяват сиви петна. Не спира да ме гледа. Чудно ми е как диша. Един палав въпрос се промъква в мен: А дали в момента не твори нещо? Последното си нещо?!? Трябва да го попитам, ако му се размине.
Стоим си така, гледаме се, а аз напрегнато слушам последните новини. Мдаа, навсякъде новина номер едно е как един луд е отвлякъл Единствения и е поставил ултиматум: Ако всички Негови почитател(к)и не излязат и не гласуват за един от кметските кандидати, тогава площадчето ще стане „Кладата на Твореца”!
Времето се точи бавно, всички са настръхнали, очите ме болят от недоспиване и светкавици. А Той, горкият Той… Какво ли му е на душата. Дали ме мрази? Или гледа на това като поредното изпитание, изпратено, за да утвърди божественото му начало…
А емисиите продължават: Тълпи от почитателки в свински тръс по улиците, само и само да гласуват по-скоро; Стари тетки със софийска адресна регистрация се измъкват от най-затънтения прованс; Ето, стотици автобуси са тръгнали едновременно от Турция, Гърция и Македония, очаква се и кацане на специално нает самолет, който ще докара литературни фенки от Англия, Германия, САЩ… И всички гласуват, гласуват… Ето пак ексклузив: Решение на Централната изборна комисия за спешно откриване на 100 изборни секции. А пък прогнозите на социологическите агенции…
Страхотно, нали? Представям си как шефът потрива доволно ръчички. Сигурно ще има някакъв бонус и за мен.
Веселите мисли секват от усещането за някакво нездраво раздвижване. В този момент радиото прокънтява: Взето е решение да бъде спрян изборният ден!
Щрак! – запалката отказва да запали от първия път. Щрак! – сиво петно се появява и на панталона на Твореца, но запалката пак не пали. Щрак! – огромен, златист пламък изригва мощно…
В този момент се събудих, облян в пот!
Боже мой, какво щях да направя!
