Библиографията, чрез своите универсални информационни възможности, оказва голямо влияние върху генезиса на отделните области на човешкото познание.
Познаването на правилата, владеенето на основните методи и дейности по изработване на библиографски помагала са необходимата предпоставка за всеобхватно, задълбочено и ползотворно изследване или преодоляване на всеки конкретен научен и практически проблем.
На 15 септември 1963 г. в старата българска столица Велико Търново тържествено е открит Висшият педагогически институт „Братя Кирил и Методий”. [1]
С течение на времето институтът, прераснал по-късно в университет [2], се утвърждава като един авторитетен български научен център. Неговите преподаватели разработват фундаментални трудове, а завършилите образованието си в него успешно се реализират в България и в чужбина.
С откриването на института започва да функционира и неговата библиотека, която първоначално има фонд от 2943 тома и персонал от трима души. [3]
За да може адекватно да се откликне на нарасналата научна продукция на преподавателите, през 1971 г. към университета е създадена и печатна база. [4]
Библиографията намира своето място в дейността на учените предимно под формата на указатели с биобиблиографски характер. Такива библиографски помагала се изработват и издават и от университетската библиотека.
През 1992 г. в структурата на Филологическия факултет се създава катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация”, която днес носи името „Библиотекознание и масови комуникации” и е в състава на Стопанския факултет.[5]
Важен аспект от дейността на катедрата от основаването и до днес са големият брой библиографски указатели, които имат голямо видово и тематично разнообразие и са разработени от студентите, завършващи бакалавърска и магистърска степени, във вид на дипломни работи.
Освен това, преподавателите от катедрата разработват и теоретични въпроси по библиографознание.
Библиографски указатели под форма на дипломни работи се разработват и от студентите завършващи „Център за квалификация” към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Направеният дотук преглед ни дава най-обща представа за библиографската дейност във Великотърновския университет, а нейното задълбочаване и детайлизиране ще бъдат предмет на отделно проучване.
Целта на настоящото изследване е да проследи в каква степен библиографията присъства в публикациите, които са реализирани в научните периодични издания на университета, и дали учените оценяват правилно нейното значение за развитието на конкретната наука.
Обект на изследване няма да бъдат периодични издания с популярен характер, като вестниците и бюлетините „Наука и труд”, „Великотърновски университет”, „Семинар”, „Университет” и „Университетски известия”.
Проследени са публикациите в различните варианти на „Трудове на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, изданията „Аспирантски сборник” и „Студентски изследвания”, както и научните списания „Архив за поселищни проучвания”, „Издател”, „Епохи”, „Педагогически алманах” и „Проглас”.
Трябва да отбележим, че мнозинството от научните статии са придружени от илюстративен материал, резюмета а също и от списъци на цитираната литература, съставени на високо професионално ниво.
В нашето изследване са включени всички списъци на литература, която е използвана при изработването на дадената публикация, при условие че към отделните библиографски описания няма препратки от текста.
Използваната литература се среща с различни заглавия :”Литература”, „Ексцер- пирани източници”, „Бележки”, „Забележки”, „Библиографски бележки, „Цитируемая литература” , „Использованная литература”, „Verzeichnis der zitierten literatures” и др.
При изследването не са направени ограничения по отношение на библиографското описание, тъй като всички списъци и самостоятелно оформени като библиографии публикации съдържат необходимия минимум от библиографски данни.
Не са включени и издателски известия за нови книги, които са поместени в някои от броевете на разгледаните периодични издания.
Изложението на резултатите ще започнем от най-продължително издаваното и най-авторитетното издание – „Трудовете на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
След създаването на Великотърновския университет, едно от първите действия на академичния съвет е включването в плана за научна дейност и издаването на годишник от трудове на преподаватели.[6] На 2 октомври 1963 г. е избрана и редколегията на „Трудове на ВПИ „Братя Кирил и Методий” с отговорен редактор проф. Александър Бурмов.[7]
Първоначално изданието излиза в една книжка, но от т. ІІІ започва да излиза в две книжки – съответно на филологическия и историческия факултет. А от том ХІІ започват да излиза в три книжки – литературознание, езикознание и история.
В по-ново време излизат и „Трудове на факултета по изобразително изкуство”, „Трудове на философския факултет”, „Трудове на педагогическия факултет” и „Трудове на факултет „Математика и информатика”.
Номерацията на някои от горепосочените издания е объркана и нелогична.
Като най-дълголетно научно периодично издание, „Трудовете” съдържат и най-много публикации, а съответно в тях откриваме и най-голям брой библиографски прояви.
Първата библиография откриваме още в първия брой на „Трудовете” в една статия с езиковедска насоченост, чийто автор е Йордан Еленски.
Публикацията е придружена от „Списък на използваната литература”, който съдържа 23 библиографски описания, от които 20 на руски и 3 на френски език. Описанието включва редна дума в инверсия и разредка, заглавие, местоиздаване, издателство и пореден том при многотомните. Описани са произведения на Р. И. Аванесов, П. С. Кузнецов, Й. Борковский и др.[8]
Обемен списък откриваме към статията на Русин Русинов, отнасяща се до проблемите на адективните словосъчетания на съвременния български език, която е публикувана в т. VIII, в книжката на филологическия факултет. След статията е приложена „Библиография” със следното пояснение под линия „Освен литературата, непосредствено използвана при написването на първата и втората част от студията, в библиографията за по-голяма пълнота са включени някои други съчинения, в които се разглежда съчетаемостта на прилагателните с други многозначни думи.”
Списъкът съдържа азбучно подредени 84 описания на книги и статии на български и руски език. Елементите при цялостното и аналитичното описание са пълни, като липсва единствено пагинацията. Включена е литература от Л. Андрейчин, Ал. Балан, Вл- Георгиев, Бл. Блажев, Ив. Дуриданов и др.[9]
В същата книжка на „Трудовете” към една статия на Невяна Дончева – Панайотова, която разглежда въпроса за „Периодическото списание” на БКД и българския фолклор, откриваме и една обемна и интересна библиография със заглавие „Библиография на фолклорните публикации в „Периодическо списание”, орган на Българското книжовно дружество (1870 – 1910)” с дадено пояснение „Целта на тази библиографска справка е да се насочи всяко заглавие, което е изцяло свързано с фолклорни проблеми или има някаква връзка с изучаването на фолклора. Подредбата се извършва по азбучен ред на авторските имена, като на последно място се посочват и материалите, имената на чиито автори не могат да се установят (редакционни).”. „Предосвобожденският период на списанието се смята за негова първа годишнина с всичко 12 книжки. В следосвобожденския период то продължава да се издава по книжки (Кн. I – 1882 год. до кн. LVIII – LX – 1899 год.), а след това по томове (от т. LXI – 1900 год. до т. LXX в 1910 год.), като всеки том включва по десет свезки (книжки).”.
Библиографията съдържа 52 заглавия. Елементите на описанието са редна дума в разредка и инверсия, заглавие на публикацията, поредна единица, година на излизане, страници на поместване. Заглавието на главната единица и пропуснато. Също съдържа и рецензии, които са подредени по редната дума на рецензираното произведение. В края на списъка, извън азбучното подреждане са включени 5 броя „редакционни”.
След библиографията е поместен „Показалец на обнародваните в „Периодическо списание” български народни песни”, който има следните раздели :
– юнашки песни;
– хайдушки песни;
– исторически песни;
– митически песни;
– лазарски песни;
– гергьовденски песни;
– семейнообредни песни. сватбарски песни;
– любовни песни;
– семейно-битови песни;
– трудови песни.
Представени са 179 заглавия на песни, които са публикувани в списанието. Под всяка песен – кратка анотация, след това името на записвача, името и местоживеенето на лицето, от което са записани. След това – поредна книжка, година на издаване и страници, на които е поместена песента в списанието. Посочени са и вариантите на дадена песен в други книжки.[10]
Библиография, съставена по трагичен повод, откриваме към една статия на Йордан Андреев, посветена на загиналата при катастрофа млада преподавателка по средновековна българска история Магда Христодулова. След биографичен преглед, авторът е приложил и списък на 13 статии и студии на български и френски език. Посочени са и произведения под печат.[11]
Обемна биобиблиография, съставена от Невяна Дончева – Панайотова е публикувана към биографична статия, посветена на проф. д-р Пеньо Русев.
След преглед на живота и делото на проф. Пеньо Русев са представени „По-важни дати в биографията на проф. д-р Пеньо Русев”, а след това „Библиография на научните трудове на проф. д-р Пеньо Русев”.
Списъкът съдържа 256 описания на български, полски, руски и френски език на книги, статии и студии, както и рецензии на негови произведения и рецензии от него. Материалите са подредени хронологично за периода 1937 – 1983 г.
Елементите на описанието са пълни и професионално направени, като пред имената на периодичните издания са приложени съкращенията „в.” и „сп.” , а самите заглавия не са представени с разредка при аналитичното описание.[12]
„Библиография на книгите по литературознание, издадени от преподавателите към филологическия факултет (1963 – 1984 г.)”, съставена от Мира Костова е първата библиография, която е оформена като самостоятелна публикация и е поместена в книжка „Литературознание” през 1988 г.
Тя съдържа 87 описания, които са подредени азбучно-хронологично. Първо името на автора, а после по години на излизане на дадения труд.
Преди описанията, съставителката и приложила „Уводни бележки”, в които са представени целите на библиографията, читателското предназначение и т.н.т. След това е приложен и списък, съдържащ „Съкращения на издателствата”, които се срещат в списъка – „ВИ, НМ, НК, БП, ОФ” и др.
Библиографското описание съдържа редна дума в инверсия, заглавие, местоиздаване, издателство, година на издаване и пагинация. Всички тези елементи са описани с главни букви.
Към описанието са съставени и подробни препоръчителни анотации.
Например :
„АНЧЕВ, АНГЕЛ. И. С. ТУРГЕНЕВ. ПОЕТИКА И ЕСТЕТИКА. С. НИ, 1984, 182 с.
В книгата си за Тургенев авторът разглежда философско-естетическите му концепции… „
След основния корпус на библиографията е приложен списък на „Използувани източници и съкращения”, в който са предадени речници, справочници и Серия 1 на Текущата национална библиография.
Към библиографията са съставени и три показалци – авторски, именен и тематичен.
В авторския показалец по азбучен ред на фамилното име са подредени преподавателите от филологическия факултет, които са 16 на брой, придружени от сведения за научните степени и звания, катедрите към които принадлежат, рождените им дати и страниците, на който е разположена литературата от тях.
В именния показалец по азбучен ред са подредени разглежданите в публикациите лица.
Тематичният показалец е структуриран в три раздела :
- I. „Теория на литературата”;
- II. „Литературна история и критика” – подробно разгледана по видове литератури;
III. „Психология на художественото творчество и на художественото възприемане”.
Библиографията е съставена професионално, познаване на правилата за описание и съставяне на справочно-методичен апарат. „Вътрешното” хронологично подреждане дава възможност да се проследи научната продуктивност на дадения преподавател за обхванатия период.[13]
Следващата самостоятелна библиография е публикувана в том ХХХІ за 1995 г., книжка „Езикознание”, която излиза от печат през 2001 година.
Русин Русинов и Рашка Йосифова съставят „Библиография на трудовете на проф.
д-р Димитър Чизмаров.
Биобилиографията съдържа 42 описания, от които – 33 негови произведения и 9 отнасящи се за делото на проф. Д. Чизмаров. Елементите на описанието са пълни, като само ще отбележим, че аналитичното описание е направено съгласно стандарта от 1972 г., който по това време вече не е действащ.[14]
Следващите самостоятелни библиографии са на философско тематика. Техен съставител и доц. д-р Росина Данкова и са поместени в трудовете на Философския факултет.
И трите списъка са с биобиблиографичен порядък и аналитичното описание е съставено според стандарта от 1972 г.
Първата е озаглавена „Списък на по-важните публикации на проф. дфн Ради Радев”и е поместена в том ІІІ-ІV-V през 1998 г.
Съдържа общо 53 описания на монографии, студии, статии, както и литература за живота и творчеството на проф. Р. Радев.[15]
Вторият списък е поместен в същия том и е озаглавен „Из историята на философската дейност (Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции, публични лекции и др.).
Библиографията се състои от 203 описания на трудове на доц. д-р Евлоги Данков и доц. д-р Росина Данкова, които са подредени хронологично за периода 1975 – 1998 г., като е дадено уточнение „От библиографията за научните изяви могат да се направят изводи за приносите с национално и международно значение…”. След библиографията е поместен списък на Използвана литература”, който съдържа 63 описания.[16]
Следващата библиография е озаглавена „Философски традиции и философска култура” и тя е посветена на 5 –годишнината от основаването на Философския факултет към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Според съставителката библиографията „има за цел да създаде една картина на научната и философско-културната дейност на факултета”.
Описани са 206 публикации, които са структурирани в четири дяла:
- I. „Отпечатани книги, рецензии и отзиви за тях”;
- II. „Към историята на философската наука, научноизследователската дейност и фило- софската култура”;
III. „Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции и др.”;
- IV. „Културно-просветна и научно-популяризаторска дейност”.
Описани са книги, статии , сборници.
Представени са важни дати от научната, преподавателската и обществената дейност на Философския факултет.[17]
От направеното изследване за библиографските прояви на страниците на „Трудовете”в различните им формати се получават следните резултати :
За периода 1963 – 2006 година са поместени общо 58 библиографски списъци.
От тях 53 пристатийни и 5 самостоятелни библиографии.
От самостоятелните библиографии – една по литературознание, една по езикознание и три по философия.
Всичките пет обаче са биобиблиографии.
От пристатийните – 44 са с филологическа тематика (32 по езикознание и 12 по литературознание), 3 са на философска тематика, 8 по педагогически проблеми, 1 по изобразително изкуство и само 2 по история. И двете исторически библиографии са с биобиблиографична насоченост.[18]
Още със създаването на Висшия педагогически институт се организира и студентското научно дружество, с две отделения – научноизследователско и художественотворческо.[19]
В резултат на неговата дейност, през 1972 г. започват да излизат томовете на „Студентски изследвания”.
Редакционната колегия е в състав : Станьо Георгиев, Ангел Давидов и Живодар Душков.
В излизалите до 1983 г. книжки на „Студентски изследвания” откриваме 6 пристатийни библиографии, а самостоятелни няма. Три от тях са на историческа тематика, две разглеждат проблеми по етнология и една по езикознание.
През 1973 година университетът започва да издава трудовете на своите докторанти в „Аспирантски сборник”, който излиза до 1979 година в 6 тома, с книжки по история и езикознание.[20]
Редакционната колегия е в състав : Г. Тамаглицка, Н. Николов, . Хр. Коларов и М. Петров – техн. секретар.
За този период в „Аспирантски сборник” са публикувани 4 пристатийни библиографии. Една от тях е по езикознание, една по литературознание и две по методика на преподаването. Самостоятелни библиографии не са поместени.[21]
През 1991 година във Великотърновския университет се възобновява списание „Архив за поселищни проучвания”.
Първата редколегия на списанието е в следния състав: Марин Ковачев – гл. редактор, Иван Радев, Панайот Дражев, Иван Стоянов, Велико Великов, Васил Дойков, Радка Колева и Цветанка Панчева.[22]
За периода 1991 – 2006 г., от са издадени 34 книжки в 22 книжни тела, съдържащи статии с богато тематично съдържание, доказващи интегралността на краеведските проучвания.[23]
Първата библиографска проява откриваме в брой 2 от 1991 година.
Венцеслав Велев прилага списък от 26 описания на „По-важни трудове на Васил Миков”.[24]
Много професионално изработен биобиблиографски списък е приложен към биографичната статия на Цветанка Панчева за Димитър Иванчев. Библиографията съдържа 66 описания, които са разположени в четири раздела.[25]
Единствената самостоятелна библиография е публикувана през 1993 година. Тя е съставена от Николай Колев, съдържа 978 описания и проследява публикациите на Христо Вакарелски, които са подредени хронологично и обхващат периода 1921 – 1979 г.[26]
Обемна библиография откриваме в статията на Марин Ковачев „България през погледа на чужденците (Библиографски и литературно-документални източници в помощ на краеведските проучвания)”. След направен преглед на чужденците, описвали България в своите съчинения, е приложен списък „По-важни „домашни източници” за краеведски проучвания”.В този списък са описани сериите на Текущата национална библиография на България, По-важни библиографски указатели, обзори, прегледи и др. както и „по-важни общи съчинения и документални сборници. Общо 165 описания.[27]
Важно е да се отбележи, че библиографското описание в списъците, а и в научния апарат към статиите на „Архива”, е на най-добро ниво в сравнение с другите научни периодични издания на Великотърновския университет.
Заслугата за това е без съмнение на главния редактор на списанието – проф. Марин Ковачев.
Общо на страниците на списанието са поместени 16 библиографии, като от тях 15 пристатийни и една самостоятелна.
Голямото тематично разнообразие на краеведските проучвания е и причината за различните теми присъстващи, които обхващат пристатийните библиографии в списанието.
Резултатите от направеното изследване показват, че от 15 пристатийни библиографски списъци – 5 разглеждат проблемите на краезнанието, 3 са по география, 2 по история, 2 по езикознание, 1 по етнология, 1 по нумизматика и една универсална по своя характер библиография.
През 1992 година Великотърновският университет започва своя жизнен път списание “Проглас”, като издание на Филологическия факултет.
Редакционната колегия е в следния състав : Георги Данчев – гл. редактор, Русин Русинов – зам. гл. редактор, Иван Харалампиев, Радка Кърпачева-Даскалова, Гочо Гочев, Красимир Петров, Стоян Сталов, Свилен Станчев и Радослав Радев – секретар. [28]
За периода 1992 – 2006 г. от печат са излезли 29 книжки в 25 книжни тела, в които са поместени изследвания по литературознание, езикознание и т.н.т.
В резултат на направения преглед на статиите в списанието, е установено наличието на 9 пристатийни библиографии.
Като най-обемен списък, нашето внимание заслужава статията на Върбан Вътов, проследяваща творческия път на проф. Русин Русинов.
Направен е критико-библиографски преглед на монографии, учебници, студии и статии.
Описани са около 200 публикации от творчеството на проф. Р. Русинов, които заемат централно място в неговите изследвания.
Елементите на библиографското описание са съобразени с изискването на стандартите в България. Името на автора е пропуснато, а заглавието е предадено с различен шрифт от останалия текст.[29]
Последното периодично научно издание на Великотърновския университет, в което са открити библиографски прояви е списание “Епохи”.
Неговото издаване започва през 1993 година като списание на историческия факултет. Това определя е тематиката на публикуваните в него изследвания.
За периода 1993 – 2006 г. в от печат са излезли 36 книжки в 28 книжни тела.
Първият библиографски списък откриваме в брой 3 – 4 от 1993 г. като приложение към една статия, показваща резултатите от студентски проучвания в Родопите.
Библиографията е озаглавена “Библиографска справка обекта “Орлови скали”- гр. Ардино” и съдържа 29 азбучно подредени описания. След списъка има приложен и списък на съкращенията на научните институти, от името на които е направена описаната публикация. В края е посочено, че справката е съставена от Игор Лазаренко.[30]
Първата библиография, която е оформена като самостоятелна публикация, откриваме в бр. 1 – 2 от 1999 г.
По случай 60 –годишнината на проф. Андрей Пантев е направен списък на 297 негови публикации – дисертации, монографии, научноизследователски студии статии, предговори, рецензии, редакции, съставителство, както и участието му с доклади на международни научни конференции.
Библиографското описание е съставено съгласно на добро ниво, според стандарта от 1972 година.[31]
Друга самостоятелна библиография е публикувана в книжка 1 – 2 за 2003 г.
В представения списък са представени подбрано публикациите на двама учени – доц. Борислав Примов и на доц. Георги Първев. Съставители на библиографията са Стоян Богданов и Надежда Христова.
Описанията на публикациите на доц. Б. Примов са 71 на брой, и са подредени хронологична, като обхващат периода 1940 – 2000 г.
Описаните публикации на доц. Г. Първев са 41, като също са подредени хронологично и обхващат периода 1965 – 1987 г.
Общо библиографията съдържа 112 описания на монографии, научни статии и рецензии, които са съставени съгласно стандарта от 1972 г. [32]
В книжката на списанието, която излиза за 2004 г. е публикуван самостоятелен библиографски списък, който проследява научната дейност на проф. Златозара Гочева.
Описани са 140 монографии, студии и статии на български, френски, италиански, немски и др. езици, които обхващат периода 1966 – 2002 година. И тук, както и предишните библиографии е използван стандарта от 1972 г. [33]
Направеният преглед на публикациите в списание “Епохи” ни дава следните резултати: общо са поместени 13 библиографии, като от тях 3 са самостоятелни и 10 пристатийни.
И трите библиографии, които са оформени като отделни публикации, са от биобиблиографичен порядък.
Обобщавайки изведените дотук резултати, получаваме следната библиографска картина в периодичните научни издания на университета:
Публикувани са общо 106 библиографски списъка, като от тях 9 самостоятелни и 97 пристатийни.
От самостоятелните библиографии – 3 са философски по тематика, 3 са исторически, една е по литературознание, една по езикознание и една по етнология.
Общото между тях, е че всички са с персонален характер.
Налага се изводът, че учените съставящи и публикуващи самостоятелни библиографии в изданията, които са обект на изследването, отдават голямо значение на библиографията, като средство за създаване на един своеобразен библиографски макет на личностната научна и творческата дейност.
Биобиблиографията присъства и в пристатийните списъци. 13 от общо 97,(13, 4 % ) е броят на приложенията, описващи трудовете на разглеждания в конкретната статия учен.
Обемът на описанията в пристатийните биобиблиографии многократно надвишава този на списъците, съставени към публикации, описващи конкретен проблем или явление.
Разглеждайки пристатийните списъци по тематичен белег, ще установим, че най-голям е броят на библиографиите с филологическа насоченост – 57, следвани от историческите, които са едва 14. Има списъци и с литература по краезание, география, нумизматика и етнология.
Библиографското описание, във всички списъци е на много високо ниво, което се дължи може би на добрата редакционна политика на изданията или на издателствата.
Факт е, че и до днес учените си служат с отдавна отменения стандарт за библиографско описание БДС 9735 – 72, които има множество съществени промени през 90-те години на XX век.
В заключение на всичко казано до тук, може да направим извода, че учените, публикуващи своите трудове в периодичните издания на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” имат висока библиографска култура и правилно оценяват значението на библиографията за пренасянето и запазването на резултатите от човешката научна, творческа и въобще културна дейност, а самите издания, освен доказан през времето масив от научни и практически разработки, са надежден библиографски източник за качествено протичане на учебния процес в университета и за солидни бъдещи научни изследвания.
БЕЛЕЖКИ
[1] Петков, Петко. История на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2003, с. 11.
[2] Пак там, с. 65.
[3] Пак там, с. 23.
[4] Пак там, с. 121.
[5] Габровска, Свободозаря. Проф. Марин Ковачев и висшето библиотечно образование в България. // С б о р н и к в чест на проф. Марин Ковачев във връзка със 70 – годишнината му / Състав. Елена Георгиева, Живка Радева, Теодор Иванов. В. Търново, 2005, с. 32 – 34.
[6] Петков, Петко… , с. 5 – 16.
[7] Пак там, с. 23.
[8] Еленски, Йордан. За някой последствия от изчезването на еровите гласни в староруски език. // Т р. ВПИ „Братя Кирил и Методий”, 1, 1963 – 1964, с. 147 – 162.
[9] Русинов, Русин. Адективни словосъчетания в съвременния български език. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 8, 1970 – 1971, № 1, Филолог ф-т, с. 71 – 129.
[10] Дончева – Панайотова, Невяна. „Периодическо списание” и българския фолклор. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 8, 1970 – 1971, № 1, Филолог ф-т, с. 431 – 482.
[11] Андреев, Йордан. Магда Христодулова. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 17, 1979 – 1980, № 3, Истор. ф-т, с. 161 – 167.
[12] Дончева – Панайотова, Невяна. Научното дело на проф. д-р Пеньо Русев. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 19, 1984, № 1, Литературозн., с. 7 – 39.
[13] Костова, Мира. Библиография на книгите по литературознание, издадени от преподавателите към филологическия факултет (1963 – 1984 г.). Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 22, 1988, № 1, Литературозн., с. 155 – 190.
[14] Русинов, Русин и др. Библиография на трудовете на проф. д-р Димитър Чизмаров / Състав. Русин Русинов, Рашка Йосифова. // Т р. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” [за 1995], 31, 2001, № 2, Езикозн., с. 21 – 23.
[15] Данкова, Росина. Списък на по-важните публикации на проф. дфн Ради Радев. // Т р. на Факултета по философия, 3-4-5, 1998, с. 6 – 9.
[16] Данкова, Росина. Из историята на философската дейност (Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции, публични лекции и др.). // Т р. на Факултета по философия, 3-4-5, 1998, с. 337 – 367.
[17] Данкова, Росина. Философски традиции и философска култура : По повод 5 –годишнината от основаването на Философски факултет (1995 – 2005) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. // Т р. на Факултета по философия [за 1999], 6, 2001, с. 103 – 142.
[18] Освен списъкът към споменатата статия на Йордан Андреев за Магда Христодулова, има още една „Библиография на трудовете на доц. к.и.н. Георги Стефанов Първев 1933 – 1987”, състояща се от 45 описания, обхващащи периода 1965 – 1978 г. , която е приложена към статията : Богданов, Стоян. Доцент к.и.н. Георги Стефанов Първев – учен, педагог и общественик. Т р. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 26, 1992, № 3, Истор. ф-т, с. 167 – 183.
[19] Петков, Петко…, с. 41 – 42.
[20] Библиографии са приложени към следните статии: Дилянова, Зина. Глаголът в стилистиката на Йордан Йовков според повестта „Жетварят”. // С т у д. и з с л е д., 2, 1973, с. 93 – 107. Списък от 11 описания, озаглавен „Допълнителна литература” ; Йовевска, Мариана. Историография по проблемите за създаването на Първата българска държава. // П а к т а м, 2, 1973, с. 209 – 225. Списък, озаглавен „Библиография”, съдържащ 39 описания ; Йотова, Петя. Приемственост между Първата и Втората българска държава. // П а к т а м, 2, 1973, с. 227 – 240. „Литература”, съдържаща 7 описания ; Шивачев, Стефан. Етнически промени в населението на Пловдив през Средновековието и ролята на новите компоненти в историята на града. // П а к т а м, 3, 1977, с. 73 – 92. „Използувана литература” съдържаща 11 описания ; Тодорова, Румяна. Стою Шишков – етнограф, родоповед. // П а к т а м, 3, 1977, с. 125 – 135. „Библиография”, съдържаща 22 описания ; Армейкова, Петя. Пролетни празнични обичаи в Габровско. // П а к т а м, 3, 1977, с. 137 – 159. „Използувана литература”, съдържаща 20 описания.
[21] Библиографии са приложени към следните статии : Маринов, Момчил. Критика на буржоазната социология и антикомунизма по въпроса за преодоляването на противоположността и съществените различия между умствения и физическия труд (методически въпроси). // А с п. с б о р н и к , 1, 1973, с. 399 – 415. Списък „Кратка библиография по проблема”, съдържащ 16 описания ; Гочев, Гочо. О неко -торых стилистических средствах в статье Достоевского „Золоттые фраки. Прямолинейные”. // П а к т а м, 2, 1974, с. 145 – 158. Списък, озаглавен „Библиография”, съдържащ 8 описания ; Караиванов, Иван. По някой въпроси по подготов- ката на студентите за учители. // П а к т а м, 2, 1974, с. 367 – 380. „Лите- ратура по темата”, съдържаща 14 описания ; Мъжлекова, Мария. За някой архаизми в творчеството на Стефан Дичев. // П а к т а м, 4, 1977, № 2, Езикозн., с. 15 – 24. Приложен списък на „Издания, от които е ексцерпиран материалът”, който съдържа 8 описания.
[22] Иванов, Теодор. Хронология на едно възраждане. // А р х и в за поселищ. проучв. 2005, № 3 – 4, с. 107 – 112.
[23] Иванов, Теодор. Архив за поселищни проучвания 1991 – 2000 (Библиометричен анализ). // С б о р н и к в чест на проф. Марин Ковачев във връзка със 70-годишнината му / Състав. Елена Георгиева, Живка Радева, Теодор Иванов. В. Търново, 2005, с. 130 – 134.
[24] Велев, Венцеслав. Васил Миков Вълов. // А р х и в за поселищ. проучв. 1991, № 2, с. 77 – 79.
[25] Панчева, Цветанка. Доктор Димитър Иванчев като бибилограф и краевед. // А р х и в за поселищ. проучв., 1993, № 2, с. 56 – 67.
[26] Колев, Николай. Библиография на трудовете на Христо Вакарелски. // А р х и в за поселищ. проучв., 1993, № 3-4, с. 139 – 189. ; Иванов, Теодор. Архив за поселищни проучвания…
[27] Ковачев, Марин. България през погледа на чужденците (Библиографски и литературно–документални източници в помощ на краеведските проучвания). // А р х и в за поселищ. проучв., 1996, № 1 – 2, с. 143 – 176.
28 Проглас, 1992, № 1.
29 Вътов, Върбан. Пълноводието на един творчески живот (проф. Русин Русинов на 65 години). // П р о г л а с, 1995, № 1, с. 102 – 114.
30 Проучванията на Тракийски култов обект в Източните Родопи (Резултати от студентска експедиция “Ардино – 93”). // Е п о х и, 1993, № 3 – 4, с. 137 – 148 : с ил.
31 Библиография на Андрей Лазаров Пантев, професор в СУ „Св. Кл. Охридски”, доктор на историческите науки. // П а к т а м, 1999, № 1-2, с. 223 – 240.
32 Богданов, Стоян и др. Подбрана библиография на публикациите на доц. Борислав Примов и доц. Георги Първев / Състав. Стоян Богданов, Надежда Христова. // П а к т а м [за 2003], 2005, № 1 – 2, с. 5 – 14.
33 Библиография на проф. Д-р Златозара Гочева. // П а к т а м [за 2004], 2006, с. 13 – 22.
***
БИБЛИОГРАФИЯТА В ПЕРИОДИЧНИТЕ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”. // Б и б л., ч е т е н е, к о м у н и к а ц. : Пета Нац. науч. конф. 22 – 23 ноември 2006 г. : Посв. на 105 год. от рожд. на проф. Тодор Боров. В. Търново. – В. Търново, 2007, с. 198 – 212.
